Така операцията е максимално щадяща за пациентите, а възстановяването двойно по-бързо
Става въпрос за неврохирургия, която използва естествените кухини в носа – ноздрите, за да се достигне до основата на черепа и да се извърши операция на хипофизната жлеза и нейните придатъци. Осъществява се чрез седем иновативни минималноинвазивни техники и класически микрохирургични достъпа през носната кухина, които са представени в книгата “Ендоназални достъпи към селарната област”, чийто автор е д-р Асен Хаджиянев, д.м., завеждащ на Националния референтен център за ендоскопско лечение на хипофизни аденоми към УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. Специалист по неврохирургия, началник на Сектор “Запад” на Клиниката по неврохирургия в лечебното заведение.
Научните интереси на д-р Хаджиянев са в областта на ендоскопската и микроспопска хирургия на хипофизните аденоми, тумори на нервната система и дегенеративни заболявания. Притежава над 80 научни труда в областта на неврохирургията, има защитен дисертационен труд на тема “Съвременното място на транссфеноидалната хирургия в комплексното лечение на секретиращите хипофизни аденоми”.
Най-характерното по темата вижте в интервюто с д-р Асен Хаджиянев.
– Д-р Хаджиянев, в какво се изразяват високотехнологичните интервенции през носа, позволяващи извършването на операция на хипофизната жлеза и нейните придатъци?
– Това са съвременни високотехнологични хирургични процедури с минимална травма на тъканите, с висока ефективност, с намален болничен престой и с бързо възстановяване на работоспособността на пациентите.
– Може ли да изброите и коментирате тези седем достъпа, които ви позволяват да извършвате операциите на хипофизата?
– В книгата те са подредени хронологично, в исторически порядък – от първата такава процедура до най-съвременните и щадящи за пациентите. Първоначално, хирургическият коридор е бил над горните зъби (т.нар. сублабиален достъп), през естествените кухини на лицевия череп (т.нар. сфеноидален синус), до основата на черепа и по-конкретно – пода на т.нар. турско седло. Извършвали са ги в условията на недостатъчно осветление и примитивна оптика.
С развитието на технологиите вече се променят и концепциите. Започва ерата на микрохирургията, въвежда се директен достъп, който съкращава пътя до седлото и е с по-малка хирургична травма. Концептуално се развиват и достъпи встрани от седлото, отново през носните проходи, подходящи за операции не само на хипофизни аденоми, но и на други тумори. И така, достигайки 90-те години на миналия век, когато се оформят няколко центъра в Европа и САЩ, където ендоскопската хирургия търпи развитие и усъвършенстване, за да достигне и у нас.
– Какви са предимствата на ендоназалните достъпи към селарната област? И най-вече какъв е ефектът от тях?
– Основната идея и на двете техники (класическа и ендоскопска) е по-малката травма с висока ефективност. И, разбира се, по-малки рискове за пациентите, за разлика от класическата трепанация на черепа. А ендоскопската техника има безспорното предимство да е с още по-малка травма при по-добър изглед и осветяемост на оперативното поле. Съответно тя е и с по-голяма успеваемост.
Д-р Асен Хаджиянев
– А има ли противопоказания за извършване на този вид интервенции?
– Тези операции са стандартни за нашия референтен център.
Те се провеждат под обща анестезия и рискът се определя от придружаващите за пациента заболявания. Както и от някои анатомични особености на черепа. В условията на пандемия, съгласно препоръките на СЗО и Европейската асоциация на неврохиурзите (EANS), извършването на такива интервенции трябва да става при строго спазване на противоепидемичните мерки. Както и предварително проведено тестуване и съответно отрицателен резултат за болест или заразоносителство на пациентите.
– Вашият център е единственият тясно профилиран изцяло в ендоскопската хирургия на черепната база. Предполагам, че разчитате и на модерно оборудване?
– Да, засега той е единствен за нашата страна и за конкретиката на неврохирургичните интервенции, касаещи хипофизата и други тумори със селарна и параселарна локализация. Оборудването е на много добро ниво. Разполагаме със специализирана зала и техника, отговаряща на европейските и световните стандарти. Тя беше създадена с активното участие на проф. Марин Маринов, който има фундаментална заслуга за съвременното състояние на транссфеноидалната хирургия в България, поемайки щафетата от проф. Венцеслав Бусарски и проф. Кирил Романски, и предавайки я в наши ръце.
– Любопитно е как са се извършвали в миналото тези операции?
– Когато започнах своята специализация в края на миналото столетие, директният микроскопски ендоназален (през носа) достъп беше взел превес над сублабиалния (над горните зъби) в нашата клиника. На други места практикуваха и достъпи с трепаниране на черепа отгоре (стара и не много ефективна методика в съвременните условия). Бяха започнали и първите опити за въвеждането на чисто ендоскопската хирургия, т.е. първоначално натрупване на опит, както и оценка на първите резултати. Впоследствие изцяло се премина на директния достъп през носа, в съчетание с ендоскоп (хибридна техника), за да се стигне в наши дни до чисто ендоскопската техника.
– Моля ви леко да поразширим разговора и да поговорим за хипофизните аденоми – характерното за тях?
– Хипофизните аденоми по критериите на СЗО са класифицирани в рубриката на доброкачествените заболявания. За щастие много рядко се срещат злокачествени варианти, като техният произход е от задната част на жлезата (неврохипофизата). Хипофизните аденоми се делят на две основни групи: секретиращи абнормно една или в някои случаи две активни субстанции-хормони и несекретиращи, предимно с големи размери, причиняващи най-често смущение в зрението.
Важно е да се отбележи, че два от секретиращите типа: болест на Кушинг и активната акромегалия, причинена от хипофизен аденом, по съвременните критерии са определени като малигнени невроендокринопатии. Те имат способността бавно да разрушават организма на човека, предизвиквайки съпътстващите захарен диабет, артериална хипертония, типично затлъстяване, ставни промени, органомегалия, аневризмални разширения на съдовете. А в някои случаи водят до преканцерози и канцерози като рак на дебелото черво и др.
– Какви са причините, поради които възникват?
– На този въпрос винаги е трудно да се отговори. Смята се, че основните причини се крият в генетични грешки при самообновяването на клетките или генетична предразположеност при някои хора.
– Има ли заболявания и състояния, които да предполагат проблеми с функцията на хипофизната жлеза?
– Насочващи оплаквания могат да са: зрителни смущения, засягащи остротата и периферното зрение; изчезване на менструалния цикъл при жените; полова слабост при мъжете в активна възраст; главоболие; типично затлъстяване при болестта на Кушинг; нарастване на стъпалата, пръстите на ръцете и краката; загрубяване чертите на лицето при акромегалия. А също така захарният диабет и артериалната хипертония, в съчетание с по-горе изброените оплаквания.
– Д-р Хаджиянев, може ли да се говори за профилактика на хипофизните аденоми?
– Трудно е да се профилактират, защото в много от случаите тяхното развитие е бавно и първоначално незабележимо. В повечето случаи се губи време в опити за лечение на съпътстващите заболявания, и то без ефект. При появата на някои от специфичните симптоми трябва да се мисли за образна диагностика с МРТ, специализирани изследвания и консултации с ендокринолог, офталмолог, невролог и неврохирург.
Ранната диагностика е от значение за постигането на по-добри резултати от лечението. Несъмнено по-малките тумори са и по-лесни за отстраняване, а разгърнатата клинична изява на заболяването търпи бързо обратно развитие. При съмнение или появата на някои от типичните симптоми, препоръчвам на пациентите да търсят специализирана помощ в обособените за тази цел специализирани центрове в болницата “Св. Иван Рилски” и УСБАЛЕ “Акад. Иван Пенчев”, гр. София. Лечението на тези заболявания е комплексно и е базирано на мултидисциплинарен подход. За постигането на отлични крайни резултати е необходима добра колаборация между отделните медицински специалности.
Яна БОЯДЖИЕВА
Източник: zdrave.to