Механизмът 85% поне още два месеца

д-р Иван Маджаров
Епидемията от КОВИД-19 постави пред изпитание здравната система. Трябва ли държавата да заплаща PCR тестове преди планов прием и редно ли е болниците да искат от пациентите сами да поемат този разход, защо се породиха съмнения дали медици и лекари ще възстановяват договорените 85% и какви са изводите от епидемията у нас, попитахме д-р Иван Маджаров. Той е председател на БЛС.

– Д-р Маджаров, три болнични сдружения – ББА, НСЧБ и Сдружението на общинските болници поискаха PCR тестовете да се заплащат от страна на МЗ преди планов прием на пациенти. Подкрепяте ли това искане?

– Държа да отбележа, че искането на колегите не е изпратено до БЛС и аз не съм запознат с него. Болниците обаче имат право да определят вътрешни правила за прием на пациенти, с цел осигуряване сигурността на персонала и на другите пациенти. На следващо място ако някой твърди, че лечебните заведения не могат да искат пари от пациентите за PCR тестове за да осигурят в епидемична обстановка защитата на медицинския персонал и пациентите, то трябва да им осигури финансиране. Болниците имат право да получават пари от пациентите за дейностите, които не се заплащат от НЗОК
– А редно ли е според вас да се поставят такива допълнителни условия за прием в болница, при положение, че хоспитализацията се налага при медицински показания? От МЗ бяха категорични, че не е.
– Когато говорим за планов прием говорим за съгласие между двете страни-пациента и лечебното заведение. Както споменах болниците имат право да получават пари от на пациентите за тези дейности, които НЗОК не финансира. Защото иначе се получава ситуацията- нямате право да искате пари от пациента, но ние няма да ви плащаме. Политика на болницата е да защити служителите си. От друга страна не всяка болница иска тест преди хоспитализация. Пациентът има право да избере да се лекува и в друго лечебно заведение.
–  Защо се стигна до въпроса дали болниците ще възстановяват 85% от средствата, които получават като компенсации по време на извънредното положение. Изчистихте ли тази напълно тази тема?

– Не сме подписвали текст, който да гласи възстановяване. Неслучайно в Анекса пише, че всички ще получат парите си в рамките на бюджетния параграф, т.е., ако има достатъчно средства в НЗОК, то СИМП, ПИМП и болнична помощ ще получат финансиране в рамките на това, което е предвидено в Закона за бюджета на касата. Ако има по-малка събираемост, евентуално есента ще мислим друг вариант. Не виждам причина това добро политическо решение за 85% да бъде атакувано с юридически становища, защото това чух. Няма основание, по което да се връщат и възстановяват средства. Иначе естествено, че средствата трябва да са „облечени“ нормативно. Но този Анекс се подписа след като Народното събрание прие един текст в Закона за извънредното положение, който гласи, че се разрешава на НЗОК и БЛС да сключат договор за заплащане на такава дейност в неблагоприятни условия. На база на това се подписа Анекса, а не на на Закона за здравното осигуряване. Както знаем, Закона за извънредното положение позволи много неща в редица много закони. Не съм юрист, но бих излязъл с едно предложение – би могло да се даде възможността това заплащане да се оправдае по Методиката за работа в неблагоприятни условия за отдалечени райони. Тя е приета от Надзорния съвет на НЗОК и по нея не се плаща за извършена дейност свършена работа. В нея може да се добави, че същият принцип ще се прилага и при извънредна епидемична обстановка за всички лечебни заведения в рамките на тези 85% и така всичко ще е узаконено. Чух коментарите, че това били парите на пациентите. Не, не е така. Това са и парите на работодателите, които са внесли осигуровки, и на нас гражданите, които също плащаме осигуровки, както и на на държавата, която осигурява тези граждани. Интересите на тези групи включват и това да се запази структурата на здравеопазването в България. Една от задачите, които би трябвало да си постави обществото, през НЗОК, е да запази лекарите и сестрите. Бях много учуден, че въз основа на една стенограма се отрече целият наш Анекс. За съжаление това внесе объркване сред колегите и затова си позволявам да кажа едно – не се притеснявайте как тези средства ще бъдат юридически оправдани, това не е ваша работа. Трябва да знаете едно-няма да получите фактура с отрицателен знак за това, което сте получили по време на кризата. Ако получите, ние ще сме първите, които ще ви чакаме пред площада на Народното събрание, където да се съберем всички лекари и сестри на България.

– Как се отрази намалената дейност на болниците, имате ли анализи?

– С колко е намалена дейността ще стане ясно от справката на НЗОК за шестмесечието. Категорично всички пострадаха и заради разходите за защитни средства и дезинфектанти на спекулативни цени, които все още продължават. Трудно беше, защото много неща ни се стовариха изведнъж – при затворени граници и внос, липса на предпазни средства. Има намален прием, защото беше забранен, а след това и самите пациенти се притесниха, защото се съобразиха с препоръката ни да си останат по домовете. Извънредното положение продължи само два месеца. Ние настоявахме и беше прието поне още два месеца след неговото приключване механизмът за заплащане до 85% да продължи да важи за тези, които искат да се възползват от него. Наясно сме, че дейността няма да се възстанови веднага.

– Какви са ви наблюденията, тръгнаха ли хората на лекар?

– Да, има вече и опашки пред кабинетите. Но пропуснатото време ще даде отражение. Ясно е, че ще има по-тежко болни и хора изостанали в своето лечение и диагностика.

– При кои заболявания го очаквате?

– Рискови са заболявания, които са хронични, които се проследяват, защото всеки дисбаланс при тях може да доведе до трудности пациентът да се възтанови до стабилно състояние или да доведе до усложнения. Например една недобре контролирана хиперхолестеролемия с диабет и високо кръвно може да доведе довела до съдов инцидент – венозен или артериален, на крака на пациента, това означава, че освен хроничното си заболяване, той вече има и проблем за съдов хирург. При всички хронични заболявания има риск. При онкологичните, факторът време е от ключово значение, защото при установено заболяване, не може да се прекъсва терапия, а закъснялата диагностика тотално води до промяна в курса на лечение. Терапията на вече диагностицираните пациенти не е била ограничавана от страна на здравните власти, но липсата на профилактични прегледи със сигурност е довела до закъсняване късното откриване на нови заболявания.

– Как ще коментирате либерализирането на мерките?

– Мерките действат и са адекватни, когато са релевантни на ситуацията. На базата на обстановката по света и научната литература се взеха правилни решения в началото. Това даде възможност след два месеца ние да сме в ситуацията, в която се намираме, а именно да охлабваме мерките и да влизаме в лятото, в което животът отново да тръгне. Ако се бяхме сблъскали с вълна, заради липса на мерки, колкото и да намаляват заболелите след това, при причинена травма от 2-3 хил. загинали и 30-40 хил. души в болници, щеше да е изключително трудно преодолима от и на обществото и на здравната система. Някои хора казват – виждате ли, то нищо не се случи. И Слава Богу, че е така, защото дори и сега да има новозаразени, нямаме тази травма и това ни позволява да преодолеем страха и да продължим и да работим. За разлика от държави като Италия и Испания, където случаите вече намаляват и на фона на цялостното охлабване на мерките в Европа, там има страх от завръщане към нормален живот. . Те все още не могат да си помислят, че скоро ще тръгнат нанякъде отново. Затова трябва да сме благодарни първо на Националния оперативен щаб, както и на хората, защото по-голямата част от тях се съобразиха с препоръките. Така ние излязохме като едно разумно общество като цяло и нашата държава е с едни от най-добрите показатели. Всичко друго е въпрос на анализи в бъдеще. Но аз наблюдавам добър резултат само при тези държави, които наложиха мерки рязко и бързо и те вече вървят към разхлабване. Благодаря на цялото общество, че се съобрази с нас, сега и ние ще бъдем бдителни, хората имат нужда от глътка въздух, спокойствие и позитивизъм. Не е необходимо нищо повече от това да си мием ръцете, да спазваме дистанция и като отидем на почивка да имаме едно наум, че масата след всеки клиент преди нас трябва да е забърсана, а шезлонгът дезинфекциран и това ще ни предпази от много други летни болести. Не е нужно да мислим само затова в ежедневието си. Много е трудно, когато хората са уплашени и от целия свят пристигат различни сигнали, да се намери точният баланс. Затова и в едната крайност, и в другата, има нещо съмнително, както в това да тестваш всички, така и в това да не тестваш изобщо.

– Натрупа се напрежение, крайни позиции, както сам казахте, сякаш и разделение. Защо стана така и как да се преодолее ?

– Обществото беше единно в спазването на мерките. Имаше разделение в социалните мрежи, които не са огледалото на обществото. За съжаление имаше и опити на хора да наложат мнението си над позицията на Националния оперативен щаб Щаба, който всъщност носи отговорността. Всеки има право на своето мнение, както и да го изрази, но когато е неистиво и викаш след всяка дума от страна на НОЩ, не помагаш на никого, но хората, които са малко по-лабилни се разколебават и не знаят какво става. Но това си е за сметка на колегите, които го правеха, аз няма да им давам оценки.

– Само определени болници ще приемат вече пациенти с КОВИД-19. Това ли е правилният път?

– Да, това е част от нормализацията на здравната система. Разкриването на много КОВИД отделения беше във връзка с очакванията за вълна и трябваше да бъдем подготвени. В нормална обстановка би трябвало тези пациенти да бъдат насочвани към точно определени места.

– Тест ли беше епидемията за здравната ни система и какво показа тя?

– Да, много добър стрес тест. Показа, че ние имаме достатъчно нива на защита. Някои недостатъци изтъквани през годините като многото болници например поставиха България в по-добра позиция отколкото други държави, в които болничната система е направена така, че да функционира оптимално само в мирно време. Ние показахме, че можем да работим екипно всички, независимо от собствеността.

– Има ли сигнали за некоректни практики и какви?

– Има сигнали за затворени кабинети, за отказан прием, невъзможност да намериш линия си лекар. Тези колеги ще получа своята оценка от пациентите, които не са ги намерили,когато са ги потърсили. Няма как в едно общество да няма и такива случаи. Но да не забравяме и възрастта на лекарите в България. Ако един медик е над пенсионна възраст и има притеснения, не бива да бъдем крайни в оценките си към него.

Източник: clinica.bg

Leave a Reply