Недостигът на определени лекарства е един от проблемите на системата ни, който през годините се възраждаше с различна сила. За съжаление и към момента той не е напълно решен нито у нас, нито в Европа. Пандемията от коронавирус пък го актуализира ежедневно както заради нуждите от определени медикаменти, така и заради презапасяването или възможните проблеми в доставките заради затварянето на границите. Защо и какви лекарства липсват в Европа, разказват два доклада – на Европейската асоциация на болничните фармацевти (ЕАБФ) и на Европейския фармацевтичен съюз (ЕФС). Данните в тях са за 2019 г.
Недостигът на лекарства през изминалата година се увеличава. 95% от здравните специалисти са срещнали проблеми с набавянето на определени медикаменти в болниците, срещу 91.8% през предходната. В аптеките извън лечебните заведения пък всички фармацевти са се сблъсквали с този проблем. Това сочат традиционните проучвания на Европейската асоциация на болничните фармацевти (ЕАБФ) и на Европейския фармацевтичен съюз (ЕФС). В тях са участвали държавите от Европа, сред които и България.
Какво липсва
Антибиотиците са медикаментите, които най-често са липсвали в болниците, категорични са специалистите. 63% от тях са имали проблеми с намирането им. На второ място се нареждат онкологичните лекарства – 47%, а на трето обезболяващите – 38%. При аптеките за домашно лечение нещата са по-различни. В изминалия месец от момента на попълване на проучването всички участници са изпитвали недостиг на определени медикаменти. В 67% от страните този недостиг е бил на над 200 медикамента. Най-големи са били липсите на лекарства при респираторни проблеми, сърдечно-съдови, за ЦНС, за ендокринната система и др. Делът на липсващите иновативни и генерични лекарства е бил еднакъв, като половината от всички са били животоспасяващи медикаменти.
Последиците
Липсите на медикаменти са оказали редица негативни въздействия както върху болните хора, така и върху специалистите. Така например при пациентите в болниците при 42% от случаите се е наложило да се отложи лечението, в 28% да не се предостави най-оптималната терапия, в 27% – да се канселира, а в 18% се е стигнало до удължаване на престоя в болница, показват анализите. При фармацевтите а аптеките резултатите от липсите се изразяват в неудовлетвореност, финансови загуби и презапасяване. Специалистите са убедени, че липсата на медикаменти натоварва финансово и пациентите като увеличава копеймънта за тях и също така че понижава доверието им в системата.
Причините
Недостиг на активни съставки, проблеми с производствата са двете най-чести причини за липсите на медикаменти, които посочват болничните фармацевти. Според тях те седят в 72% от случаите на липси. На трето място се нареждат проблеми във веригата на доставяне – 49%. Според лекарите в болниците обаче основните причини за липсите са цените на медикаментите – прекалено високи или ниски, проблеми с търговската верига и паралелния експорт. Търговете в болниците също се оказват реален проблем за снабдяването с лекарства.
Възможните решения
Генеричното заместване е най-доброто решение в подобни моменти и се препоръчва в 79% от случаите, смятат от ЕФС. На второ място фармацевтите препоръчват да се търси същия медикамент от друг ауторизирано място за продажби – 63% от случаите, или да се внесе от друга държава – в 46%. Замяната на терапията с алтернативна се нарежда сред не особен популярните практики, показва проучването. Поставянето на интереса на пациентите на първо място и ревизия на законодателството в тази посока, подобряване на системите за мониториране на липсите, както и повишаване на уменията на фармацевтите, за да могат да обслужат пациентите въпреки липсите, са сред предлаганите решения от страна на ЕФС. Също така да се въведе и възможност за компенсация на болните хора, ако се увеличава доплащането им при липса на медикамента, който им трябва. За съжаление към момента 25% от държавите все още нямат система за мониториране на липсите на пазара, а в 71% от случаите фармацевтите научават за недостига от търговците на едро.
И за болниците
Колегите им в лечебните заведения също имат своите предложения за намаляване на недостига на лекарства. Сред тях са подобряване на комуникацията на замесените субекти в процеса по снабдяване, задължаване на производителите да предупреждават за очаквани недостиг на лекарства, както и приключване на търговете с резервен снабдител в случай, че първият няма медикаменти.
Добрите практики
Белгия, Холандия, Франция и Англия отчитат като добро решение на липсите на медикаменти разрешаването на генеричната субституция – практика, която у нас за поредна година бе отхвърлена. Сред другите добри практики е увеличаването на имунизациите против грип с 32% в Португалия заради улеснения режим на купуване на ваксината от аптеките – без рецепта.
Какво е положението у нас
Липсите на лекарства винаги са били актуален проблем за нашата страна. Причините за недостига са комплексни – ценова политика, производствени проблеми, паралелен износ. В страната ни трябваше да тръгне електронна система за следене на наличностите на медикаменти и евентуалните липси към ИАЛ. Засега обаче не е ясно каква е съдбата й. Единственият официален източник на информация към момента, макар и непълен, остава дейността на Националния съвет по цени и реимбурсиране. Общо 197 са били заявленията за изключване на медикаменти от позитивната листа през миналата година, 25 от тях са били оттеглени, сочи докладът му. От останалите медикаменти 111 са напуснали както държавния пазар, така и свободния. Сред тях са били медикаменти за ССЗ, онкологични, антидепресанти, аналгетици, офталмологични продукти и много др. Още 39 са били преместени на свободен пазар. Други 12 са спрени от употреба по настояване на ИАЛ, вероятно поради проблеми с качеството, а 2 – на НЗОК, което означава, че сигурно са попадали в графата „лекарства призраци“.
Източник: clinica.bg