50% от пациентите не знаят, че имат такова заболяване
Глаукомата е една от водещите причини за необратима слепота в световен мащаб. Тя е социалнозначимо заболяване, тъй като често довежда пациентите до тежка инвалидизация, която настъпва поради трайна загуба на зрението.
По данни на Българското глаукомно дружество между 70 000 и 80 000 души в България страдат от глаукома. Заболяването настъпва без симптоми в началото при повечето форми на глаукома, а това е причина да я наричат “тихият убиец на зрението”.
Какво е важно да знаем за глаукомата, кои са първите й симптоми, как се диагностицира и има ли лечение заболяването, разговаряме с офталмолога от УМБАЛ “Александровска” д-р Николай Даков.
Д-р Николай Даков завършва медицина в МУ – София през 2009 г. Придобива специалност “Очни болести“ през 2015 г. От 2010 г. работи в отделение по “Глаукома, хирургия на очните придатъци, роговицата, травмените състояния за ранна реконструкция на преден очен сегмент“ в Клиниката по очни болести в УМБАЛ “Александровска”.
Придобива научно-образователна степен “доктор” след защитен дисертационен труд на тема, свързана с лазерното лечение при глаукома. Преминал е редица курсове в страната и чужбина в областта на офталмологията, включително и свързани с диагностиката и лечението на глаукома.
– Какво е важно да знаем за глаукомата, д-р Даков?
– Глаукомата преди всичко е хронично, прогресиращо, дегенеративно заболяване, засягащо зрителния нерв и ганглийните нервни клетки в ретината.
Но искам да уточня, че според съвременните тенденции не става въпрос за едно-единствено заболяване, а обхваща широка група от състояния с характеристиката, която вече споменах. Това, което ги обединява, е ролята на вътреочното налягане. Глаукомата е социалнозначимо заболяване. Какви са причините за това?
Преди всичко, че в определени стадии от заболяването първо се стига до необратима загуба на периферното, а в по-късните стадии и до загуба на централното зрение, което означава тежка инвалидизация на пациентите. Друг фактор е относително високата честота на глаукомите – средно между 1 и 1,5% от хората страдат от глаукома.
Различните статистики сочат, че болните от глаукома са между 65 и 80 милиона, като двуочно слепите са над 7 млн. Този брой е с тенденция за нарастване: през 2020 г. на около 76 млн. души, а през 2040 г. на 111.8 млн. Епидемиологичните проучвания показват, че глобалната честота на глаукомата за хората на възраст между 40-80 години е 3.5%.
И третият факт – също немаловажен, е, че е хронично заболяване, изискващо дългосрочно проследяване, което натоварва дори от финансово-икономическа гледна точка както пациентите, така и здравноосигурителните системи на държавата. Така че глаукомата е тежко заболяване, което изисква сериозно внимание и отношение както от страна на пациентите, така и от лекарите.
– Казахте, че глаукомата е състояние, обединяващо група заболявания, засягащи очния нерв, какви видове глаукома има?
– Важно е да отбележа, че в различните си форми глаукомата може да обхване бебета от кърмаческа възраст – т.е. това да е вродено състояние, до хора над 90-годишна възраст. Има много и различни видове глаукома и затова се счита за правилно да се говори за глаукоми.
Има разнообразни класификации на заболяването. Най-общо глаукомите се делят на първични и вторични, а допълнително на откритоъгълни и закритоъгълни. Има и конгенитални (вродени) глаукоми. Най-честата форма на глаукома за нашите географски ширини е първичната откритоъгълна глаукома.
Дали глаукомата е откритоъгълна или закритоъгълна, се определя от това дали и колко е отворен преднокамерният ъгъл (зоната, през която се оттича вътреочната течност). А дали е първична или вторична, зависи от това, дали има някакво друго съпътстващо състояние – очно или системно, което води до повишаване на вътреочното налягане.
Едно от драматичните състояния в офталмологията е острият глаукомен пристъп. Това е спешно състояние, което е свързано с екстремно високи стойности на вътреочното налягане и което изисква много бърза реакция, защото за кратък период от време може да се увреди зрителният нерв и да се стигне до необратими промени.
Д-р Николай Даков
Много важно нещо, с което пациентите трябва да са наясно, когато се обръщат към нас, e, че не е само повишеното вътреочно налягане, което определя дали имате глаукома или не. Сериозни промени от глаукомен тип може да има и при стойности на вътреочното налягане, дори в т.нар. референтни граници (между 10 и 21 mmHg).
Тоест при горна граница на нормата на вътреочното налягане 21 мм живачен стълб вие може да бъдете с очно налягане 25 и да нямате глаукома. Но може да бъдете и с налягане 12 или 13 и да имате тежки глаукомни изменения – като при така наречената нормотензивна глаукома. Това доказва, че в патогенезата, в причините за развитието на различните форми на глаукома играе роля не само стойността на вътреочното налягане.
– Наричат глаукомата “тихият убиец на зрението”, но все пак кои са първите сигнали, че нещо страшно се случва със зрението ни?
– Симптомите отново зависят от формата на глаукомата. Острият глаукомен пристъп например е свързан с изразена симптоматика – силна, остра болка в засегнатото око, гадене, повръщане, силно главоболие, виене на свят, сълзотечение, силно намалено зрение с виждане на цветни кръгове около светлинни източници.
В тези случаи пациентът трябва спешно да се обърне към очен лекар, за да се започне незабавно лечение, тъй като екстремните стойности на ВОН могат за кратко време да доведат до необратимо увреждане на зрителния нерв. Проблем са по-скоро тези форми на глаукома, които не са свързани с някаква изразена симптоматика – особено в началните стадии на заболяването.
Точно тази първична откритоъгълна глаукома, която е най-честа при нас, в началните стадии на заболяването пациентът няма абсолютно никакви оплаквания. Основната причина е, че в тези стадии постепенно започва да се губи част от периферното зрение, което пациентът много трудно осъзнава.
Там няма болка, няма сълзене, няма дразнене, глождене или някаква изразена субективна симптоматика. Обикновено пациентите се обръщат към нас, за жалост, когато са загубили необратимо една сериозна част от периферното, а в редица случаи и от централното си зрение.
Именно поради този факт от огромно значение е ранното диагностициране на заболяването. Това е и причината всяка година в рамките на Световната глаукомна седмица в Очната клиника на Александровска болница да провеждаме безплатни консултативни скринингови прегледи на всички желаещи, за да може, ако е нужно, да реагираме навреме и да започнем адекватно лечение.
– В какъв процент от хората, дошли на прегледа, откривате глаукома?
– Това, на което първо искам да обърна внимание, е, че за жалост, нивото на здравната култура на българина не е достатъчно високо. Той много рядко се обръща към лекар, когато няма причина за това. Т.е. профилактиката – независимо дали става дума за очни болести, за вътрешни или злокачествени заболявания например, не е негов приоритет.
Българинът много рядко се обръща към лекар, преди да са се появили първите симптоми на дадено заболяване, т.е. преди да има оплакване. И глаукомата е типичен пример за това нещо.
Между 10 и 15% от хората, дошли на безплатните прегледи и при които установяваме, че имат глаукома, въобще не са чували за такова заболяване. В този ред на мисли още по-страшна е статистиката – и тя е в световен мащаб, че 50% от пациентите с глаукома остават недиагностицирани.
Около 50% от хората, които се лекуват за глаукома, нямат такова заболяване. Т.е. не са диагностицирани правилно. Над 50% от хората, които имат глаукома и се лекуват, не спазват изписания от лекар терапевтичен режим.
Само тези три факта и това, че говорим за хронично заболяване, което е сред водещите причини в световен мащаб за необратима слепота, ни говори колко сериозен е проблемът с глаукомите. И колко по-ангажирани трябва да бъдем и ние – очните лекари като съсловие, и личните лекари, но в най-голяма степен според мен е личната отговорност на всеки един от нас към здравето си.
– Какви прегледи извършвате в Очната клиника на Александровска болница по време на скрининга на глаукомата?
– Когато става дума за скрининг, тогава идеята е да се обхване голяма група от хора за относително кратък период от време. Но преди всичко тези прегледи са насочени към хората в т.нар. рискови групи. Основните рискови фактори са на възраст над 45 г., кръвен роднина с глаукома, измерени високи стойности на вътреочното налягане, заболявания на щитовидната жлеза, диабет, съдови заболявания, травми на очите, развита глаукома на другото око, високо късогледство и др.
Повишените стойности на вътреочното налягане са ключовият фактор както за развитието на болестта, така и за нейната прогресия. Доказано е, че по-високите стойности на вътреочното налягане носят по-голям риск както за развитие на заболяването, така и за прогресия на уврежданията.
Важно е обаче да се знае, че само измерването на вътреочното налягане не е достатъчно както за поставяне на диагноза, така и за проследяването на заболяването. Друг основен рисков фактор е възрастта. Разпространението на заболяването е значително по-голямо във възрастовата група над 40 години (около 2%) и особено високо при хора над 60 (3.3%). Когато имате кръвен роднина с глаукома, рискът да развиете и вие заболяването е между 6 и 8 пъти по-висок – така че друг фактор е наследствеността.
Ако сте със системни заболявания като диабет, ако имате изразено късогледство, различни видове съдови заболявания или се е случвал някакъв остър съдов инцидент, особено засягащ окото, също трябва да се обръща внимание, защото при много от тези заболявания вторично може да се развие глаукома.
Моят съвет е след 45-50-годишна възраст всеки да започне да посещава поне веднъж годишно очен лекар, а не само за изписване на очила. А какво правим на тези скринингови прегледи?
Задължително се измерва вътреочното налягане. Ориентираме се за зрителната острота – т.е. зрението на пациентите, и оглеждаме техните очни дъна.
Това са изследванията, които трябва да бъдат направени, за да придобием представа за състоянието на пациента и да преценим има ли нужда да се премине към извършването на по-високоспециализирани изследвания, с които да можем с голям процент сигурност да поставим или отхвърлим диагнозата глаукома.
Тук е мястото да кажа, че в Александровска болница функционира единственото в България обособено като индивидуална структура т. нар. глаукомно отделение, в което работя и аз. То е с дългогодишни традиции както в диагностицирането и лечението, така и в проследяването на пациентите с глаукома. От гледна точка на апаратурата имаме щастието да работим в добре оборудвана клиника
Разполагаме със съвременен компютърен периметър за изследване на периферното зрение, а също така и с т.нар. очен скенер – оптичен кохерентен томограф. Тези апарати ни позволяват адекватно да диагностицираме и проследяваме нашите пациенти.
С оптичния кохерентен томограф изследваме зрителния нерв и ретината на микроструктурно ниво – т.е. той ни дава възможност максимално рано да диагностицираме промените, свързани както с глаукомата, така и с много други заболявания на ретината и зрителния нерв, и следователно да назначим адекватната терапия на тези заболявания.
– Изброихте рисковите групи, но известно ли е какво отключва заболяването?
– Когато имаме много теории за някое заболяване, за неговата патогенеза, обикновено това означава, че не всичко е докрай ясно. При глаукомите много от механизмите са изяснени, но за жалост има и много фактори, водещи до тази увреда на зрителния нерв и ганглийните клетки на ретината, които тепърва ще се изясняват.
– А можем ли да обвиняваме компютрите за появата на глаукома?
– Няма пряко доказателство, че ако например прекарвате всеки ден по 8 или 10 часа пред компютъра, непременно ще развиете глаукома. Разбира се, работата с т.нар. видеодисплеи при всички случаи натоварва очите и води до различни състояния, като едно от най-честите е синдромът на сухото око.
Той е сериозен проблем, който притеснява много от нашите пациенти и който между другото, поради хроничното прилагане на антиглаукомни медикаменти под формата на капки, е често срещан и при пациентите с глаукома. Така че работата в офисите, дългото взиране в екрана на компютъра, изкуственото осветление, климатизираната среда като цяло, не влияят добре на очите. Но не може да се каже, че имат пряко влияние за това дали ще развиете глаукома или не.
– Какво е лечението на глаукомата и има ли въобще такова?
– Въпреки напредъка в разбирането на патогенетичните механизми при глаукомите все още се смята, че единственият начин за овладяване на структурните изменения и съхранение на зрителните функции е намаляването на вътреочното налягане. Доказано е, че със спада в налягането намалява и рискът за прогресия в уврежданията. Основната цел на лечението при глаукомите е спирането или поне забавянето на развитието на патологичните структурни промени и съхранение на останалото функционално зрение.
Три са основните вида лечение – медикаментозно (най-вече с приложение на капки), лазерно и хирургично. В България са достъпни голяма гама антиглаукомни медикаменти за намаляване на вътреочното налягане. В Александровска болница имаме и апаратура за провеждане на някои от най-често използваните лазерни интервенции при лечението на определени форми на глаукома.
От гледна точка на оперативното лечение проблемът е, че Националната здравноосигурителна каса покрива утвърдените базисни оперативни интервенции. За жалост, някои по-съвременни методи, особено тези, свързани с използването на антиглаукомни импланти, Здравната каса не покрива, а не всеки пациент може да си ги позволи, защото цената им варира от 1200 до 2500 лв. Т.е. това е насока, в която може да се работи.
Румяна СТЕФАНОВА
Източник: zdrave.to