КНСБ иска 8,5 млн. лв. за по-високи заплати на медиците в училищното здравеопазване
Необходими са 8,5 млн.лв., за да бъдат повишени до 900 лв. заплатите на всички медицински специалисти, работещи в детското и училищното здравеопазване, като тези средства трябва да бъдат осигурени от бюджета през допълване на единните разходни стандарти. Това обяви на пресконференция в централата на КНСБ в столицата президентът на синдиката Пламен Димитров. По думите му още днес от КНСБ ще изпратят на премиера Бойко Борисов данните, с които синдикатът разполага с разчети за необходими средства по отделни общини.
Пламен Димитров представи актуална информация, изготвена от експертите на конфедерацията, според която към момента заплащането от 900 лв. вече е постигнато за работещите в детски ясли в 26 общини. В 31 общини този ръст е постигнат и за медицинските сестри в училищните кабинети. В Бургас, например, и по двете дейности началното възнаграждение е 935 лв. В Кнежа, Сандански и Сопот е 1000 лв., в община Бяла е най-високо – 1260 лв. В Добрич работещите в детски ясли вземат минимум 1000 лв., а в училищните кабинети – 902 лв.
В София, където работят 2 000 от общо 11 000 сестри в цялата страна, заети в тази сфера, е договорен ръст от 264 лв.
Колективният трудов договор със Столичната община ще бъде подписан
през следващите седмици.
Между 610 и 700 лв. продължават да вземат работещите в ясли в 40 общини. На това ниско ниво са все още и сестрите в училищните кабинети в 65 общини в страната. Основната причина е, че няма деца, единният стандарт е нисък и няма как да покрие увеличението, обясни Димитров.
Той добави, че общините са дофинансирали бюджетите си, за да стигнат по-високите нива на заплати, но на много места не могат да бъдат подписани колективни договори с кметовете заради недостигащи средства. Заради това КНСБ ще изпрати писмо до премиера и финансовия министър с искания за увеличение на парите за този сектор, обясни президентът на КНСБ.
Най-ниски са заплатите в Созопол – 610 лв. в детски ясли, Бобошево – 610 лв. в здравните кабинети, 620 лв. – в Долни Дъбник.
Пламен Димитров подчерта, че работещите сестри в системата застаряват и припомни, че според Кодекса на труда те имат право на допълнително обезщетение от 6 работни заплати при пенсиониране и, съответно на 7 заплати – по Колективен трудов договор. Пари за осигуряването им обаче няма, ето защо и те трябва да се предвидят при актуализациите на бюджета, напомни Димитров.
КНСБ настоява и
за промени в две наредби на здравното министерство,
свързани с детските кабинети в училищата и яслите. Предлагаме промяна в наредба 26 от 2008 г. на механизма, по който се отчитат натуралните показатели, обясни Гинка Василева, консултант в конфедерацията по общинските бюджети. Целта на изменението е информацията за броя на децата в градините и училищата да се подава два пъти годишно, а не веднъж през април и по този начин за всички да е предвидена издръжка и да се определят по-точно средствата за персонал.
От промяна се нуждае и наредба 3 за здравните кабинети в училищата, според която на 800 деца в едно училище и 60 деца в детска градина може да има един зает медицински специалист. В малките общини това условие няма как да бъде изпълнено, защото няма достатъчно деца. Ето защо изискваният брой трябва да се намали, обясни експертът
Вицепрезидентът д-р Иван Кокалов
се спря на ситуацията в системата на болничното здравеопазване.
„След протеста на здравните специалисти през октомври миналата година бяха договорени допълнителни 200 млн. лв., за да се постигне повишение на всички заплати. Целта бе минималното заплащане за сестрите в общински болници да е 900 лв., а за тези в големи областни и университетски лечебни заведения – 950 лв. След сключването на националния рамков договор в края на миналата година сега през март ще стане ясно какви са новите цени и обеми, договорени от здравната каса с контрагенти през февруари. През април ще се работи по тях и реално през май ще се види резултатът.
„През
юни ще пристъпим към нови преговори за нови заплати в сектор здравеопазване“,
каза д-р Кокалов. По думите му на много места минималните възнаграждения са увеличени между 50 и 150 лв.
„Има и такива, в които изоставането е сериозно – като Видин и Враца, където бяха затворени отделения, и там министерство на здравеопазването трябва да има специално поведение по отношение на гаранциите за осигуряване на лечебна помощ“, коментира вицепрезидентът на КНСБ.
Източник: zdrave.net