Да бъде въведен скрининг на рискови групи за рак на белия дроб, предлагат те
В България трябва да се създаде Национален раков план, а по що се отнася до белодробния карцином – да бъде въведен скрининг за рискови групи и да се обръща специално внимание на симптомите от страна на дихателната система. Около тези изводи се обединиха водещи специалисти в диагностиката и лекарствената терапия на пресконференция на тема „Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. Тя бе част от активностите в рамките на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и цели да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-разпространените злокачествени заболявания.
Специално видеообръщение направи обичаният актьор Владимир Пенев, посланик на кампанията „Поеми си дъх – за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“. Той сподели личната си история, която го мотивира да прегърне каузата – загубил е баща си и сестра си, упорити пушачи, от това заболяване. Самият той също е бил пушач, но решително е отказал цигарите и ходи на профилактичен преглед всяка година.
„Бъдете навреме. Покажете на живота, че го цените!“,
призова Владимир Пенев.
Водещият наш онколог проф. Асен Дудов от „Аджъбадем Сити Клиник – МБАЛ „Младост-София“бе категоричен, че скринингът не е ранна диагностика, а национална политика. „Специално за белодробния карцином би трябвало да се изследват настоятелно хората с фамилна обремененост, за да може, ако развият заболяването, лечението да започне възможно най-рано“, добави проф. Дудов.
Друг водещ онколог – д-р Красимир Койнов от МБАЛ „Сердика“ поясни, че симптомите на болестта могат да бъдат неспецифични в началото, но ако се появят кашлица с храчки, задух, гръдна болка, то незабавно трябва да се търси съвета на специалист. „Някои пациенти с белодробна находка на рентген се лекуват за пневмония, подобряват се от приложеното лечение, но при контролно образно изследване се вижда, че находката остава. В такива случаи специализираните изследвания са задължителни“, подчерта д-р Койнов.
„За точна диагноза е важно
в рамките на 20-30 дни пациентът с белодробни проблеми да бъде изяснен“,
категоричен бе проф. Димитър Костадинов от МБАЛББ „Св.София“. Той уточни, че засега белодробният рак е по-разпространен сред мъжете, но в развитите страни жените се изравняват, а само в Италия и Франция увеличението на болните сред тях е 60 пъти“.
Да се обърне повече внимание на патоморфологичното изследване и на изследването на туморни маркери, настоя патологът проф. Светлана Христова от УМБАЛ „Александровска“. Тя изрази тревога от факта, че засега изследването на туморни маркери, което е много важно за индивидуализирането на лечението, не се заплаща от публичните фондове, а от фармацевтичните компании или от самия пациент.
„Необходимо е
да има Национален раков план, изработен от МЗ,
който да разписва цялата организация по борбата с онкологичните заболявания. Това е план за действие, който включва всички участници и методи за диагностика, превенция, лечение“, каза д-р Койнов. По отношение на скрининга той отбеляза, че е по-скоро песимист заради високата цена на такива програми.
„В последните години е налице малка революция в лекарственото лечение. Благодарение на навлизането на имунотерапията делът на 5-годишната преживяемост, и то в най-напредналия IV стадий на белодробния рак, нарасна от 3 на 15%“, каза специалистът. За наша радост в България разполагаме с такива лекарства и те са достъпни за пациентите, но трябва да се подобри организацията. След 10-15 години ще бъде направена решителна крачка в овладяването не само на белодробния рак, но и на рака като цяло“, прогнозира д-р Койнов.
„Колкото по-рано, толкова по-добре. Каквото можем да направим сега, нека го направим, да не го оставяме за утре“, обърна се към участниците Константинос Папагиянис изпълнителен директор на „MSD – България“. Като компания искаме да помогнем за подобряване на информираността за белодробния рак в месеца за борба със заболяването, добави той, като подчерта, че
иновациите нямат особено значение, ако не могат да достигнат до хората
В подкрепа на кампанията е създадена инсталация с живи дръвчета на метростанция „НДК“ – символ на разклонената като дърво дихателна система, която цели да накара преминаващите да се замислят за белодробното си здраве.
Източник; zdrave.net