Най-същественият проблем в здравеопазването ни е недостигът на медицински сестри

Най-същественият проблем в здравеопазването ни е недостигът на медицински сестри

Проблемът с кадрите в системата на здравеопазването е по-съществен от проблема с финансирането, смята Нигяр Джафер

 

Най-същественият проблем в българското здравеопазване е недостигът на медицински сестри. Това каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев от парламентарната трибуна днес по време на разискванията по питане от група народни представители от БСП относно политиката на Министерството на здравеопазването по отношение на кадровото обезпечение с медицински специалисти.

Министърът цитира данни на НСИ, според които осигуреността с лекари към 31 декември 2018 г. е 42,4 на 10 000 души (при средно за ЕС – 35,1 на 10 000). Налице е и сериозно увеличение, почти 2,7 пъти, в броя на лекарите до 30-годишна възраст – от 1 156 през 2014 г. на 3 100 през 2017 г. Регионалните различия при разпределението на лекарите в страната обаче са в рамките на 2,4 пъти. Нисък е и процентът на общопрактикуващите лекари е нисък (15%) в сравнение със средноевропейската стойност за ЕС (23%).

По думите му всяка година

броят на завършилите лекари е по-голям от броя на завършилите медицински сестри,

което е една от причините в България да има драматичен недостиг на тези кадри.

„В сравнение с държавите-членки на ЕС осигуреността с медицински сестри в България е ниска, като страната ни е на едно от последните места в ЕС по този показател. Рязък спад в броя на работещите медицински сестри в България се наблюдава през 2000 г., когато броят им намалява с повече от 30% (от 45 252 през 1999 г. на 31 479 през 2000 г.). Най-ниската си стойност този показател отбелязва през 2002 г. (когато упражняващите професията си медицински сестри в страната са 28 508), а през следващите години е налице тенденция за слабо увеличение, като по данни на НСИ към 31.12.2018 г. е 30 589. “, каза министърът.

По думите му обективните причини за недостига на медицински сестри са застаряващото население и увеличаването на хроничните заболявания, които изискват повече здравни грижи от една страна и застаряването на самите медицински сестри, аналогично на населението, което обслужват, от друга страна.

„За оптималното функциониране на здравната система е необходимо съотношението медицински сестри/лекари да е поне 2:1. Към 31 декември 2018 г. по данни на НСИ

съотношението медицински сестри/лекари е едва 1,03:1

(30 589 медицински сестри и 29 667 лекари). Съответно за да се постигне минимално необходимото съотношение между завършилите медицински специалисти, следва броят на студентите по специалност „медицинска сестра“ да надвишава поне 2 пъти броя на студентите по „медицина“. През последните 18 години е налице трайна практика да се утвърждават повече места за студенти по „медицина“ отколкото за студенти по специалност „медицинска сестра“, съответно след 2000 г. всяка година броят на завършващите лекари е по-голям от броя на завършващите медицински сестри“, каза министърът.

Той обаче уточни, че крайната цел да бъде достигнато съотношение между студентите по специалност „медицинска сестра“ и „медицина“ 2:1, съответно годишният брой студенти по специалност „медицинска сестра“ да е около и над 1 500, не може да бъде постигната отведнъж поради непривлекателността на професията.

„Стимулирането на интереса на младите хора към професията „медицинска сестра“ може да бъде постигнато чрез целенасочени въздействия върху отстранимите причини за отлива от професията. Усилията следва да са насочени към подобряване на работната среда и оптимизиране на персонала в лечебните заведения с цел намаляване на свръхнатоварването на медицинските сестри, създаване на възможности за реално професионално развитие,

утвърждаване статута на медицинската сестра като равностоен партньор

в медицинския екип, достойно представяне на професията в обществото от институциите и от медиите. Посочените мерки излизат извън компетентността на Министерството на здравеопазването, затова привличането и задържането на медицински сестри в професията е комплексен надинституционален проблем, който изисква съвместни усилия на различни институции“, каза още министърът.

В отговор депутатът от БСП проф. Георги Михайлов заяви, че повече от 55% от лекарите в страната са на възраст над 55 години, само 9% са под 30 г. и едва 25% – под 45 години. „Когато липсва средното поколение, се създава вакуум във всяка служба и тя не може да изпълнява своите професионални функции. Заради изтичането на професионална кръв от лекари, се стигна до кадровата криза. С една наредба проблемите на кадровата криза няма да се решат. У нас липсват над 10 000 медицински специалисти. По данни на НСИ над 90% от медицинските сестри са в пенсионна възраст в момента. В същото време, повече от 90% от сестрите напускат страната ни, когато завършат образованието си“, каза проф. Михайлов.

Той допълни, че в 90% от населените места в страната няма нощна аптека, а над 10 000 населени места в България изобщо нямат аптечно обслужване.

„Най-тежките проблеми са по отношение на чисто кадровия дефицит. Неонатолозите са малко над 40 в страната, а детските хирурзи – едва 28. Смъртността в някои региони у нас е като по време на военни действия, което пряко корелира с недостатъчния брой на лични лекари. Хората искат промяна на управлението на системата, а не на дофинансирането й. Трябва да се намери ресурс и Народното събрание сериозно да помисли за финансовото обезпечаване на медицинските кадри в България. Две минимални работни заплати за медицинските сестри не са достатъчни, след като те отиват в Италия за заплата от 3000 евро. Необходима е

методика за оценка на труда на всички медицински специалисти

Ако тя не бъде въведена, да се разчита на това, че болниците със своя оборот ще може да осигурят финансовото заплащане на труда на работещите там, няма как да се случи“, заключи проф. Михайлов.

Д-р Нигяр Джафер, депутат от ДПС, също каза, че проблемът с човешкия ресурс и с кадрите в системата на здравеопазването е по-съществен от проблема с финансирането и оборудването на лечебните заведения.

„Може да осигурим най-съвременната техника, ако обаче няма кой да работи с нея, това е безсмислено. Колко е очакваният недостиг на кадри у нас за следващите 5-10 години? На този въпрос искаме да чуем отговор. По данни на ЕК

за 2020 г. ще има недостиг на 970 000 медицински специалисти

– 250 000 лекари и 500 000 – медидински сестри“,  заяви д-р Джафер.

Тя даде пример с Шуменското село Бяла река, където работи джипи на 85 г., с Кюстендил, където от 480 лекари, едва 12 са на възраст под 35 г. Депутатът от ДПС допълни, че Центърът за „Спешна помощ“ в София не може да окомплектова своите екипи поради липсата на кадри. Необходими са 30 екипа за столицата, а работят 19 екипа максимум.

„Бърнаут синдромът днес е ежедневие за много голяма част от медицинските специалисти. Александровска болница има клиники, в които всяка седмица напускат по 2 медицински сестри и отиват да работят на Запад. Ръководителите на клиниките не могат да си направят графика, за да се случи нормалната терапевтична практика. Не е нормално у нас да се специализира по-трудно, отколкото в Германия. В този смисъл ние приветстваме усилията на МЗ да промени Наредбата за специализациите. Хубаво е, че тя вече е публикувана в Държавен вестник. Ние не смятаме, че намесата на държавата е нещо лошо, ако се намесва, когато е необходимо, в разпределението на млади лекари по региони. И в най-развитите страни има държавна регулация, но има и баланс, съобразен с нуждите“, допълни д-р Джафер.

Източник:zdrave.net

Leave a Reply