Преди няколко години бях в Мадрид. През нощта се събудих със сълзящо, силно зачервено и подуто око. Беше към 02:30 ч. Попитах на рецепцията на хотела къде наблизо има дежурна аптека. Не знаеха, но провериха в интернет.
Оказа се, че за целия огромен град с население около 3 милиона и половина, има само 3 нощни аптеки.
Най-близката до хотела ми в центъра на града беше на около 30 минути пеша. Пред нея се извиваше солидна опашка, като обслужването на човек отнемаше около 20 минути. След повече от час стигнах до гишето и поисках антибиотични капки с кортикостероид, каквито тук редовно използвам при очно възпаление. С нетърпящ възражение глас момчето ми отговори, че те са само по лекарско предписание и понечи да обслужва следващия на опашката. Помолих го, показах му окото си, но той остана непреклонен. Каза, ако искам да отида в спешен медицински център, където ще ми помогнат. Накрая се съгласи да провери кои капки все пак се отпускат без лекарско предписание и ми предложи флакон. На него пишеше цена 9 евро, но аз платих 10.80.
Причината е, че лекарства, които не са по лекарско предписание, през нощта се продават с 20 процента надценка.
Всички на опашката реално си купуваха антипиретици, аналгетици, санитарни материали и т.н. и плащаха тези 20 на сто отгоре. След време установих, че и в Германия има такава практика, при това не само през нощта, но и през деня в почивни дни. Един вид, ако не си си направил сметката да си купиш каквото ти е необходимо навреме, след това плащаш по-скъпо. Ето откъде идват парите за обслужването нощем и в почивни дни. Те не товарят собственика на аптеката, а самите потребители.
У нас си представям какво негодувание би настанало, ако се въведе подобна аптечна практика. Но може би това е единственият разумен начин хем да имаме достъп до аптеки в по-отдалечени места по всяко време на денонощието, хем собствениците да не търпят загуби, които правят дейността им неефективна. Защото дори с някаква надценка, ако през нощта дойдат 3 – 4 клиенти, това няма да покрие цената на нощното дежурство.
Другият вариант е общините да създадат фонд, от който да финансират график за нощни дежурства на аптеки, които по принцип не работят 24 часа.
Има и междинен вариант за дежурен фармацевт на повикване, но той е доста спорен в нашите условия, защото ще започнат да се обаждат хора не за предписани по спешност антибиотици, антихипертензивни и други важни лекарства, а за дамски превръзки, презервативи и козметика.
Както и в редица други сфери, и тук опираме до личната отговорност на всеки от нас за собственото и на близките му здраве.
Отдавна е ясно, че в домовете си трябва да държим разумен запас и асортимент от потенциално нужни лекарства в т.нар. домашна аптечка – против болки и температура, против диария, алергии, изгаряния, спазмолитици, дезинфектанти и превързочни материали. Да не говорим за хронично приеманите лекарства, за които никога не трябва да допускаме липса, която да попълваме през нощта.
Постепенно ще трябва да свикнем, че хората, които работят в аптеки и магазини също имат нужда от почивни дни. Добре знаем, че в Германия, Швейцария, северните държави, а и на много други места, не просто аптеките не работят по всяко време, но и често хляб няма откъде да си купиш. Търговският бум, който преживяхме след 10 ноември 1989 г., постепенно ще отмине и няма да можем да разчитаме на денонощен и целогодишен достъп до всички магазини и услуги. А това ще е белег за нормализация.
Източник: credoweb