Д-р Илза Попова е директор на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс” – филиал Велинград. Лечебното заведение е наследник на Санаторно-курортен комплекс-Велинград. Д-р Попова е негов директор от 2000 г., след преобразуването на бившите санаториуми в специализирани болници за рехабилитация. Тя също така е секретар на Асоциацията по физикална медицина и рехабилитация.
Специалистът с радост практикува вече 38 години любимата си специалност, която е втората й любов в медицината, след акушерство и гинекология. Въпреки натовареното си ежедневие, съчетаващо лечебна и административна дейност, свързана с управлението на една от големите Специализирани болници за рехабилитация у нас, д-р Попова не прегаря в работата, тъй като си осигурява „награди за душата” и успява да релаксира.
– Д-р Попова, как се насочихте към медицината, това ли беше мечтата ви?
– Като дете обожавах историята, мечтаех си да бъда археолог и да направя голямо откритие. Тази любов към историята остана и до днес, но още в гимназията категорично бях избрала медицината като свое бъдеще. Може би, защото майка ми беше операционна сестра. Така че миризмата на болница, която стряска повечето деца, за мен и досега е свързана с мириса на ръцете на мама. Някак, по естествен път контактите ми с прекрасни лекари, с които тя е работила, най-вероятно предопределиха избора ми да уча медицина.
Нямаме лекар в семейството ни, аз бях гордостта им. Нашите синове също не избраха медицината като свое бъдеще, но съм щастлива, че се реализират там, където се чувстват добре.
-Къде учихте медицина?
– Завършила съм Медицински университет – София през 1980 г. Аз съм родена в град Кула, което ми е дало изключително много. В последствие това беше и първото ми работно място. Като студентка бях кръжочник по акушерство и гинекология. Моята първа любов в медицината е именно гинекологията и винаги съм си представяла, че това ще е моето бъдеще в професията. След като завърших медицина, започнах работа по разпределение в град Кула, в районната болница, в отделението по акушерство и гинекология. Там работих по-малко от половин година. Омъжих се и със съпруга ми дойдохме да живеем във Велинград, той е от тук. Нямаше свободни места за лекар в отделението по АГ в районната болница, нямаше и перспектива за скорошно освобождаване на такова и трябваше да направя друг избор. Така през 1981 г. започнах работа в Санаторно-курортния комплекс и взаимно се открихме с физикалната и рехабилитационна медицина, която стана моя втора, но за цял живот, любов.
Мисля, че изборът ми е правилен и съм щастлива и доволна от него. Чувствам се удовлетворена, че съм избрала тази специалност. Тя е с много традиции, но и с изключителни перспективи, особено във Велинград, като най-големият балнеоложки курорт у нас. От 1985 г. съм специалист по физикална и рехабилитационна медицина, работила съм като ординатор, като зам.-главен лекар, след това като главен лекар и директор на болницата. Нашата болница е наследник на над 60-годишна традиция, работила съм с прекрасни лекари. На своите учители дължа в много голяма степен всичко, което съм постигнала и любовта си към специалността. Стъпила съм на много здрава основа.
Другото, което ме прави щастлива, е, че работя с изключителен екип, който в годините се подмладява. Работата с млади хора е много зареждаща и доставяща удовлетворение.
-За тези 38 години, откакто работите физиотерапия, какво се промени в тази област на медицината?
– Много неща се промениха в добра посока. След промените през 2000 г., физикалната медицина и рехабилитация се поставиха на правилна основа и макар и с не толкова бързи темпове, както би ни се искало, заема подобаващо място в цялостния лечебен процес. Нашата специалност започва от превенцията, продължава в профилактиката на хроничните социално-значими заболявания и включва последващата рехабилитация след проведено активно лечение на основното заболяване. Болката ми е, че в този дълъг период на развитие в сянка остана балнеологията, на която не се обръща достатъчно внимание. А тя е изключителна възможност България да заеме подобаващо място на Европейската здравна карта, като държава с огромен ресурс за развитие на балнеологията, за помощ не само на българските, но и на европейските пациенти.
Велинград е с най-големия дебит на минерални води на Балканския полуостров – над 12 млн. литра на денонощие. За съжаление, този ресурс не се използва напълно за лечение. Това е моя амбиция да развиваме балнеологията не само в болницата, а и като цяло в курорта „Велинград”.
Иначе във физикалната и рехабилитационна медицина нещата вървят в правилната посока. Развиха се високотехнологични методи за рехабилитация, които вече се прилагат на практика. Аз се чувствам много горда с това, което нашата болница е постигнала. Когато започнах да се занимавам с административна работа, лечебната част беше сведена до използването на минералните води и отчасти до ограничен вид електротерапия. Болницата нямаше никакви условия за прием и лечение на инвалиди.
Сега сме една, мога да кажа, съвременна болница, която предоставя всички възможности за рехабилитация, включително и на хора с тежки физически увреждания, особено след цялостния ремонт и преоборудване през 2017 г. на един от корпусите. Нашата болница е позната в цялата страна като лечебно заведение, което приема най-тежките случаи, а те са голямо предизвикателство за рехабилитация.
– Какви най-често са вашите пациенти?
– Това са хора, непосредствено след изписване от болница за активно лечение, прекарали мозъчен инсулт, с множествена склероза, болест на Паркинсон, след черепно-мозъчни травми, състояния след оперативно отстраняване на тумори, които за съжаление са все по-често при млади пациенти. Това са тежки състояния, не само с двигателни дефицити, но и с психоемоционални и когнитивни увреждания. Друга нозология, с която работим, са пациентите с ортопедо-травматологични заболявания, непосредствено след ендопротезиране на тазобедрени и коленни стани, тежки фрактури на долни крайници, на гръбначен стълб, които са съпроводени също със сериозни двигателни увреждания. Значителен дял от патологията заемат болните с хронични дегенеративни и ревматологични заболявания, при които адекватната и системна рехабилитация е единствено средство за ограничаване на последващата ги инвалидизация.
Работим по всички рехабилитационни клинични пътеки, с изключение на тази след миокарден инфаркт и сърдечни операции по договор с НЗОК. Имаме договор и с НОИ по Програмата за профилактика и рехабилитация, както и договор с МЗ за рехабилитация на ветерани от войните, военноинвалиди и военнопострадали.
Друг начин за прием са пациентите с над 90% трайни увреждания, без или с чужда помощ, за които лечението се заплаща от териториалните поделения за Социално подпомагане по местоживеене. Приемаме пациенти от цялата страна. Разполагаме с достатъчен леглови капацитет за удовлетворяване на техните нужди от рехабилитация в заявен при резервациите период, с изключение на тези по клинични пътеки. Поради наложените месечни лимити от НЗОК, приемът се ограничава в техните граници, което налага изготвянето на Листи на чакащи за период до 2 месеца. За съжаление, остават и неудовлетворени заявления. Предимство, разбира се, имат пациенти след непосредствено изписване от болница, които приемаме веднага. Длъжни сме да се съобразяваме с лимитите и това е големият ни организационен и финансов проблем.
Лимитите все още се определят на исторически принцип, при което се повтарят старите грешки, не се отчитат обективните обстоятелства. Сравнявайки с лимитите, които получават някои други болници, няма как да не си мислим, че при определянето им има и лобистки елемент. Лимитите са категорично недостатъчни. Другият проблем е, че клиничните пътеки за рехабилитация, както е всеизвестно, от години са недофинансирани, цените им са едни от най-ниските и не отчитат степента и тежестта на уврежданията. Така, че в административен план усилията ни са свързани с анализи и преговори с НЗОК, за да можем да стигнем до адекватно остойностяване. Предизвикателствата са постоянни и непрекъснати, но това ми дава хъс за работа.
– Какви процедури предлагате в болницата?
– Болницата е с най-високото, трето ниво на компетентност, база е за обучение на специализанти и студенти. Разкрити са сектори по всички направления на специалността. Балнеолечението включва външен и вътрешен минерален басейн, тангенторни, хидромасажни и класически вани, джакузи, инхалации с минерална вода, питейно приложение. Кинезитерапевтичните салони са три, включваме всички методи на кинезитерапията. Това е лечението с движение, което е основата на рехабилитацията.
В един голям сектор за електро- и светлотерапия разполагаме с почти изцяло обновени през последните 2 години най-съвременни апарати за лечение с ниско-, средно- и високочестотни токове, ултразвукова, магнито- и лазертерапия. Предлагаме и термотерапия, която включва парафино-, луголечение и криотерапия, сауна и парна баня. Повечето апарати са комбинирани и дават възможност за включване на различните фактори на електро-, магнито- и ултразвуковата терапия.
Болницата разполага със собствен електромиограф, което дава възможност да проследяваме и обективизираме резултатите от лечението при заболявания на периферната нервна система. При нас работят 7 лекари със специалности по физикална и рехабилитационна медицина, вътрешни болести и неврология, така че можем да гарантираме, че този екип ще отговори на потребностите на основния ни контингент пациенти. Рехабилитационният комплекс е винаги индивидуален, защото лекуваме не болестта, а болния човек, което налага комплексен и мултидисциплинарен подход.
Другото, което харесвам в моята специалност, е това, че се работи в екип. При нас нещата никога не се постигат персонално, изискват много търпение и стават бавно.
-Споделете за някои случаи от практиката ви, които няма да забравите…
– Много са тези случаи. Помня ги с имена тези пациенти. За мен най-големият подарък, който болницата е получавала, са ненужните вече патерици на проходилите пациенти. Имахме пациент от Хасково с тежка политравма, който бе преведен от „Пирогов” на носилка, а след неколкократни рехабилитационни курса, не само си тръгна ходейки, а и си шофираше до вкъщи. За мен най-вълнуващи са постиженията, които имаме при децата и младите пациенти. Последният случай, с който много се гордеем, е една 19-годишна студентка по архитектура, която в резултат на тежко автоимунно заболяване, засягащо храносмилателния тракт, беше стигнала до тегло от 32 кг. Дойде с напълно хипотрофирала мускулатура, с никаква възможност да се движи сама, напълно изтощена от болката и безсилието, без вяра, че ще ги преодолее. Ние я поехме като предизвикателство, въпреки, че Касата не плаща рехабилитацията на това рядко заболяване и за половин година ежедневни усилия постигнахме голям успех. Вече наддаде 10 кг, самостоятелна е, ходи, усмихва се, крои планове за бъдещето си. Вярваме в нейното обещание, че, когато завърши архитектура, ще проектира болницата на мечтите ни.
Без физиотерапията лечението на голяма част от пациентите остава недовършено, а понякога опорочено. Дори при брилянтно извършена операция, но ненавременна и неадекватна рехабилитация, може да бъде опорочен резултатът от нея. В световен мащаб, физикалната и рехабилитационна медицина се развива много бързо. Поради финансови ограничения у нас сериозно изоставаме с въвеждането на роботизираната рехабилитация, с използването на виртуална реалност за възстановяване на физически и когнитивни нарушения, с фийд-бек терапията. Големи длъжници сме на болничната онкорехабилитация, която все още не се заплаща от НЗОК. В момента като единствен светъл лъч е програма „Виктория”, финансирана от МЗ, но това е крайно недостатъчно.
– Докъде стигна задочният диалог на лекарите по физикална медицина с кинезитерапевтите за тяхното желание да работят самостоятелно?
– Няколко пъти споменах, че рехабилитацията е екипна работа. Ние сме работили и ще продължаваме да го правим с удоволствие с кинезитерапевтите. Проблемът идва от нереализираните амбиции на една малка група кинезитерапевти, които искат да убедят обществото, че завършвайки Националната спортна академия (НСА), могат самостоятелно да лекуват. В целия свят право и отговорност за лечение има лекарят.
У нас законовите и нормативни изисквания дават правото на лекаря да лекува самостоятелно едва след придобиване на специалност, т.е. след минимум 10-годишно обучение и специализация. На фона на това учене на лекаря, да признаем, че един завършил 4-годишно обучение по кинезитерапия в НСА специалист има правото, знанията, възможностите и отговорностите да лекува самостоятелно, звучи несериозно. Кинезитерапевтите имат много стабилно място в екипите за рехабилитация, но нашето категорично мнение е, че лечението трябва да остане под ръководството на лекаря по физикална медицина и рехабилитация. Иначе, кинезитерапевтите имат право на самостоятелна работа при здрави хора, те са най-облагодетелстваните от всички здравни специалисти. Съветът ми е тези, които искат да лекуват самостоятелно, да завършат медицина.
– Как си почивате и пазите от прегаряне в работата?
– Нямам хоби, работата ми е много динамична и не ми позволява да прегарям, защото трудностите и падовете винаги са последвани от прекрасни емоции. Не ми се е случвало да прегарям. Обожавам да пътувам, това е един от начините, който ме разтоварва и вдъхновява. Разбира се, това няма как да се случва ежедневно. Обичам да чета. Има една галерия във Велинград, която посещавам и където си награждавам душата, като се наслаждавам на изключителни картини от съвременни български художници.
Другото, което за мен е изключително разтоварващо, е контактът с деца. Разбира се, най-щастлива съм, когато съм с 2 годишния си внук. Когато се почувствам на ръба, оставам малко повече на детската площадка.
Източник: https://www.zdrave.net/