Доц. д-р Таньо Сечанов: Всеки възел на щитовидната жлеза може да се изроди в злокачествен - Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |сряда, юни 26, 2019
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Доц. д-р Таньо Сечанов: Всеки възел на щитовидната жлеза може да се изроди в злокачествен
  • Последвайте ни:!

Доц. д-р Таньо Сечанов: Всеки възел на щитовидната жлеза може да се изроди в злокачествен 

Започва Втората вълна на Националната информационна и скринингова кампания за заболяванията на щитовидната жлезаДоц. д-р Таньо Сечанов завършва медицина през 1979 г. в Медицинска академия – София. Специалист е по ендокринна хирургия, като професионалните му интереси са насочени към проблемите на туморните заболявания на ендокринните жлези (щитовидна, паращитовидна, надбъбречни).

През 1989 г. защитава дисертационен труд на тема “Хирургично лечение на карцином на щитовидната жлеза”, а през 1994 г. е избран за доцент към Клиниката по ендокринна хирургия към УСБАЛЕ “Акад. Ив. Пенчев”, гр. София.

Професионалният му път започва през 1979 г. в хирургичното отделение на болницата в Своге. От 1981 г. и до днес работи в Клиниката по ендокринология и хирургия на специализираната болница по ендокринология в столицата.

От 2004 г. до 2017 г. е началник на Клиниката по ендокринна хирургия към Университетската болница по ендокринология.

Доц. д-р Сечанов е член на Научните медицински дружества в България, Дружеството по хирургия, Дружеството по ендокринология, Българската секция на интернационалната асоциация на хирурзите със седалище в САЩ, Европейската асоциация на ендокринните хирурзи.

Национален консултант е по ендокринна хирургия.

Доц. д-р Таньо Сечанов има над 64 публикации в български и чуждестранни списания и повече от 120 участия в наши и международни конкурси.

– Доц. д-р Сечанов, наричат ви “златното острие” на ендокринната хирургия. Това високо признание от колеги и пациенти по определен повод ли е? Трябва ли хирургът да е орисан с дарба, за да постигне такъв висок професионализъм в работата си?

– Това е признание, предимно от пациенти по-повод хилядите извършени от мен операции. Разбира се, не само пациентите, но и колегите, които съм обучавал през годините, са били изключително повлияни от успешното лечение на пациентите. Високата успеваемост при оперативното и следоперативното лечение е високата оценка на пациентите, който през годините се радват на добро здраве и дълъг живот. Хирургията е дарба, но в много по-голям процент денонощен и упорит труд, любов и отдаденост на професията.

– Коя е най-високата летва, която сте “прескачали”, по ваша преценка?

– Предизвикателствата са ежедневно пред мен с всяка извършена операция. Летвата се вдига всеки ден все по-нагоре и по-високо. Човек се учи и се развива, докато е жив. Във всеки свой пациент намирам различна индивидуалност, специфичност и предизвикателство да давам най-доброто от себе си.

Само по себе си лечението на туморите на ендокринните жлези е най-голямото предизвикателство при успешното им отстраняване и с последващо лечение.

– Кои тумори на тези жлези са най-срещани в практиката ви?

– Най-често срещани са туморите на щитовидната жлеза. Според тяхното разпространение това са папиларният тиреоиден карцином, последван от фоликуларния тумор. По-рядко срещани са недиференциран (анапластичен) карцином и медуларен С-клетъчен карцином. Освен това има и други карциноми, които са по-рядко срещани – тези на паращитовидните и на надбъбречните жлези.

– Отчитате голям скок в заболеваемостта от ендокринни тумори. Кои фактори определят тази тревожна статистика?

– В последните години се отчита завишена заболеваемост от тумори на щитовидната жлеза. Както и при всички малигнени тумори и тук етиологията на заболяването не е напълно изяснена

Безспорен обаче е фактът, че наличието на предшестваща струма, радиационни облъчвания, някои възпалителни процеси са по-честите причини за възникване на тереоиден карцином. От друга страна, йоддефицитни състояния, хормонални нарушения и някои генетични фактори, както и повишен радиационен фон и стресови състояния са предпоставка за туморна дегенерация.

За съжаление, през последните години се отчита повишена заболеваемост при млади хора в трудоспособна възраст и нераждали жени. Отчита се и повишаване на случаите на тиреоиден карцином. Затова препоръчвам младите хора – не само жените, но и мъжете да провеждат профилактични прегледи и да не омаловажават налични симптоми, говорещи за заболяване на щитовидната жлеза.

– Каква е ролята на наследствения риск и каква – на факторите от околната среда?

– Искам да обърна внимание, че наследствеността при заболяване на ендокринните жлези е застъпена в по-малка степен като цяло, отколкото факторите на външната среда и нивото на стрес, на което сме подложени ежедневно в начина си на живот и на работа.

– Напоследък много се коментират ксеноестрогените и пагубното им влияние върху ендокринната система. Какво е вашето мнение по този проблем?

– Ксеноестрогените се наричат още и “ендокринни нарушители”. Това са многобройни, естествено съществуващи и синтетични субстанции, притежаващи свойствата да се свързват с рецепторите в клетката и да предизвикват понякога ненормален отговор, като изместват нормалните хормони от нея. Това довежда до увреждане на клетките, грешки в ДНК и развитие на туморен растеж. Правят се редица проучвания в тази област, макар и не напълно достоверни, че някои заболявания при жените като рак на гърдата или на репродуктивните органи, поликистозата, ендометриозата и др., а при мъжете – рак на тестисите, заболяване на простатата, аномалии в сперматогенезата се дължат на ксеноестрогените (андрогените). Ксеноестрогените са навсякъде в нашето ежедневие: в растенията – фитоестрогени, синтетичните продукти на промишлеността, поликарбонатите, козметичните средства, промишленото отглеждане на животни, пестициди.

– Имат ли ранни, специфични симптоми туморите на ендокринните жлези?

– За съжаление, туморите на ендокринните жлези, нямат ранни специфични признаци, по които да могат да се диагностицират своевременно. Затова се препоръчва провеждането на ежегодни профилактични прегледи – именно за ранното откриване и съответно – по-успешно лечение.

Всеки вид тумор в началото е с минимални размери, с по-бързо или по-бавно нарастване, като при този проблем се проявяват и различни симптоми. Едни, свързани с локалното нарастване обема на тумора, и други, свързани с функционалното състояние и съответното производство на хормони. Така например при папиларния тиреоиден карцином е възможно туморът в щитовидната жлеза да е с минимални размери от 0,1 до 1 см, а да има шийни лимфни метастази от порядъка на 2, 3 и повече сантиметра. При тази ситуация много често се бърка с шийна лимфаденопатия от друго естество и се забавя процесът на лечение.

– Наричат ендокринните тумори малки, но опасни и имитиращи други заболявания. Кой от туморите на ендокринната система е най-агресивен?

– Най-агресивен е ниско диференцирания (анапластичен) карцином на щитовидната жлеза и адренокортикалният карцином на надбъбречните жлези. Това се дължи на бързото развитие на процеса и невъзможността да се вземат съответните терапевтични мерки за лечение.

– С кои тумори съвременната медицина се справя днес най-успешно и при кои очаквате все още науката да направи пробив?

– Най-успешно днес се лекуват диференцираните тумори на щитовидната жлеза (папиларен и фуликулиарен вариант). При тях е изграден строен терапевтичен протокол, съобразен със съвременния стандарт. Разбира се, колкото по-рано се започне съответното лечение, било оперативно или лъчево при начален стадий при туморно развитие, толкова по-добър ще бъде ефектът от него и съответно ще имаме по-добра преживяемост.

Напоследък се работи много по терапевтичното поведение при медуларния тиреоиден карценом, един рядък тумор, но протичащ доста агресивно.

– Какво е правилното поведение на пациент, на който са открили възел в щитовидна жлеза?

– В едни случай на рутинни профилактични прегледи се установяват възли на щитовидната жлеза, а в други – човек сам си напипва или вижда подутина в шийната област. И в двата случая се провежда ехографско изследване на щитовидната жлеза и шийната област и описаните изменения се документират, като след това пациентът се насочва към ендокринолог за допълнителни изследвания. Ако възловите образувания са с размери до 1-1,5 см, е желателно да се направи тънкоиглена аспирационна биобсия (ТАБ), за да се установи наличие или липса на туморни клетки. Естествено, при наличие на такива се търси спешно консултация с хирург, занимаващ се с тези заболявания. По-принцип всички възлови образувания на щитовидната жлеза над 2 см подлежат на оперативно лечение.

– Наясно ли е съвременната медицина каква е причината за появата на възлите?

– Етиопатогенетичните фактори за появата на възли на щитовидната жлеза не са напълно изяснени. Като предпоставка за външни фактори се считат химически съединения като тиоцианати в цигарения дим, нитратите, повишено количество на йод в храната, лечения с редица медикаменти като антидепресанти и др. Роля играят и някои растителни храни, наречени струмигенни фактори: зеле, броколи, цвекло, ряпа, фъстъци и др. Както споменах по-горе, една голяма част се дължи на повишения радиационнен фонд, стреса и генетичната предразположеност.

– Има ли риск и доколко голям е той възелът да се изроди в злокачествен?

– Всеки възел на щитовидната жлеза крие риск от злокачествено израждане, особено когато бива установен и наблюдаван в продължение на години. Всички онези фактори, които по-горе споменах, влияят пряко на всеки възел да се изроди в злокачествен.

При установяване на възел на щитовидната жлеза и ако след ТАБ изследването се види, че е доброкачествен, е необходимо на всеки шест месеца да се прави ехография, за да се проследява неговата активност. При данни за нарастване на възела се преминава към оперативното му отстраняване.

– Възможно ли е един възел в щитовидната жлеза да изчезне от само себе си?

– По принцип има известна вероятност, предимно при малките кистозни възли на щитовидната жлеза. Тъй наречените кисти представляват пълна с кръв, лимфа, колоид, мехурчета, при които е възможно организмът сам да ги отстрани. Това се случва в не повече от 5-10% от случаите.

– Казвате, че злокачествените заболявания при млади жени под 30 г. се е превърнало днес в често срещана диагноза. Рано ли се диагностицират тези заболявания?

– В последните години се засили провеждането на профилактични прегледи при млади пациенти и все по-често започна да се среща диагнозата злокачествено заболяване. Значително нарасна опитът на лекарите, занимаващи се с туморните заболявания на еднокринните жлези и като най- често срещаща се щитовидна патология. Това доведе до ранното диагностициране и лечение на тези заболявания.

– Модерните безкръвни операции отменят ли днес напълно отворената хирургия?

– Така наречените “безкръвни” операции не отменят напълно отворената хирургия. Те се извършват с ендоскопска апаратура и имат своите показания при минимални единични доброкачествени лезии на щитовидната жлеза, аденоми на паращитовидната жлеза и възлови образувания на надбъбречните жлези до 4-6 сантиметра. Този вид хирургия се развива успешно и най-вероятно за в бъдеще ще има по-широко приложение.

Оперативно лечение на щитовидната жлеза се налага в два основни случая – при възли и при повишена функция на щитовидната жлеза (хипертиреоидизъм). Операция на възлите е нужна, ако са твърде големи, произвеждат прекалено много хормони или има съмнение в тяхната доброкачественост. Щитовидната жлеза се оперира и ако при Базедова болест лечението с медикаменти не може да доведе до трайно излекуване. Нелекуваният хипертиреоидизъм води до тежки увреждания на сърцето, остеопороза и други отклонения. Най-важното при оперативното лечение е да се извърши от опитен в това отношение хирург – тогава рисковете от развитие на усложнения след операцията са много ниски.

– Имат ли място генетичните тестове в диагностиката и лечението на туморите на ендокринната система?

– Извършването на генетични тестове при диагностика и лечение на туморни заболявания на ендокринната система като цяло има своето място за провеждане на по-точна диагностика и евентуална перспектива в поколенията. Като пример мога да дам някои случаи с медуларен фамилен тиреоиден карцином, генетично засягащ определена фамилия при отделни членове от нея, на която е възможно извършването на профилактична тиреоидектоми

Повод за тревога

Проблемът, свързан с ксеноестрогените, е забелязан през 70-те години на миналия век. Причина за тревогата беше скандалът, който избухна около лекарството диетилстилбестрол (DES), което съдържа ксеноестрогени и е било широко използвано за предотвратяване на спонтанни аборти. От 1938 до 1971 г. около 2-3 милиона американки и около 4 милиона европейски жени са го приемали.

Резултатите се оказват изключително тревожни. В хода на мащабни проучвания се оказва, че при момичетата, които са били изложени на въздействието на препарата, при интрадермално приложение, значително се повишава рискът от развитие на редица сериозни онкологични заболявания, аномалии на урогениталната система. Освен това, както се оказа, DES има репродуктивна токсичност, провокираща последващо безплодие, менструални нарушения, извънматочна бременност, ранна менопауза и др.

Момчетата, изложени на DES вътреутробно, показват повишен риск от рак на тестисите, безплодие, крипторхизъм (неспадане на тестисите в скротума) и хипоспадия (аномалия на анатомичната структура на пениса).

Опасният препарат е забранен. Но проблемите не свършват дотук. Факт е, че подобно действие, макар и в по-малка степен, имат редица вещества, които са част от… продукти за масово потребление. Става дума за ксеноестрогена бисфенол А – мономер, който се използва широко за производство на бутилки за вода, бебешки бутилки, играчки, медицински изделия, консерви и други продукти от поликарбонатни пластмаси.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Добавете коментар