Адронен ускорител ще лекува рак

Втори линеен ускорител ще заработи в бургаския онкодиспансер
Втори линеен ускорител ще заработи в бургаския онкодиспансерПредложение за изграждане на протонен център за лечение в Онкоболницата в София ще разгледа днес здравната комисия в парламента. На заседанието депутатите ще обсъдят и доклада за дейността на омбудсмана Мая Манолова.

Идеята за построяването у нас на протонен онкоцентър, чийто ускорител ще атакува рака с протони и леки йони, е доста стара. За нея се заговори още през 2014 г. по повод 60-годишнината на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН). На представянето й присъства и генералният директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер.

Тогава беше лансиран проект

на група физици и медици, с ръководител доц. Литов. Целта беше центърът да може да лекува 1500 пациенти годишно. Цената му бе изчислена на 150 млн. евро, като се очакваше те да дойдат от еврофондовете, а срокът за изпълнение – 7 години. По това време се твърдеше, че курс лечение на българин в чужбина излиза около 50 000 евро, у нас щял да струва 15 000 евро. Предимството на лечението е, че протонните лъчи атакуват само болното място. Ако туморът е разположен дълбоко в тялото, се увеличава енергията на протоните, за да се стигне до необходимата дълбочина, без да се нараняват околните тъкани.

Две години по-късно темата

за построяването на център, който ще използва адронна терапия за лечение на ракови заболявания, се появи отново. През 2016 г. беше сформирана и работна група, която да проучи възможностите. Резултатите не бяха обявени. Сега, какъв е поредният вариант, ще стане ясно от заседанието в парламента.

Такива центрове има в САЩ, Япония, в Италия, Германия и в други страни. Ако успеем да построим такъв и в България, очакванията са тук да се лекуват пациенти от целия Балкански полуостров.

Най-интересното в доклада на омудсмана

Мая Манолова за 2018 г. пък е свързано с оплакванията на гражданите и протестите на майките от организацията „Системата ни убива“. Жалбите в здравеопазването са 607 или с 23% повече от предходната 2017 г. и с 44% повече от тези през 2016 г., пише в отчета. Пациентите са недоволни от липсата на направления за специалист и изследвания, което ги кара да доплащат от джоба си.

За медиците и клиниките най-големият проблем са лимитите в болниците и извънболничната помощ.

Автор: Лили Войнова

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply