Осемнадесет учени, включително и двама от пионерите на технологията CRISPR се обявиха за временна забрана върху създаването на бебета с редактирани гени.
„Ние призоваваме за глобален мораториум върху всички клинични употреби на редакция на човешкия геном, т.е. промяна на наследствена ДНК (в сперматозоиди, яйцеклетки или ембриони), за да се създадат генетично модифицирани деца“, се съобщава в заявлението на учени от седем страни, публикувано в днешния брой на престижното научно списание Nature.
Под документа подписите си са поставили и пионерите на технологията CRISPR Фен Чжан (Feng Zhang) от Масачузетския технологичен институт и Харвард и Еманюел Шарпентие (Emmanuelle Charpentier) от Отдела за науки за патогените в Макс Планк, Берлин.
Предложеният мораториум е с продължителност пет години, за да се даде време за публично обучение и дебати по темата за експериментите. Тази отсрочка би дала време на учените за по-задълбочени тестове и усъвършенстване на CRISPR/Cas9 и други техники за генна редакция, за да бъдат направени те по-безопасни. Мораториумът би бил доброволен, като всяка страна може индивидуално да избере дали да забрани клиничните изпитвания за създаването на генно-модифицирани бебета. Страните могат да направят и независимо решение колко дълго да продължи забраната.
Генното редактиране на ембриони, яйцеклетки и сперматозоиди все още ще остане разрешено за научни цели, но няма да може да се имплантират в матка с цел да се предизвика бременност. Учените все още ще могат да използват CRISPR/Cas9 и други методи за генна редакция за лечение на генетични заболявания при възрастни и деца, само в случаите, когато тези промени не се предават на следващото поколение.
Това не е първото подобно предложение, изследователи и специалисти по медицинска етика преди нарекоха създаването на генетично модифицирани бебета „безотговорно“. Пред 2017г. доклад на щатската Национална академия по науки и медицина, както и две научни конференции, посветени на редакцията на човешкия геном през 2015г. и 2018г., заключват, че редактирането на гени, които се онаследяват още не е достигнало етап, в който може да бъде клинично използвано и трябва да се изчака докато технологията се усъвършенства и има публичен консенус по въпроса.
Голямата разлика между тези идеи и новия документ е думата „мораториум“, казва експертът по биоетика Алта Чаро (Alta Charo) от правния университет Уисконсин-Мадисън. „В този случай няма истинска разлика, освен в използваната дума, между авторите на изказването в Nature и предишните доклади и заключения, публикувани към днешна дата.“
И въпреки това тези предишни предупреждения не спряха китайския учен Хъ Дзиенкуей (Jiankui He) от това да редактира ДНК на ембриони, в резултат от което миналата година се родиха две момиченца, както съобщихме в тази статия. Има информация, че и втора жена е била бременна с генно-редактирано бебе, когато излиза съобщението през ноември. Други учени са знаели за плановете му, но не са го спрели.
„Имайки предвид, че и двете конференции определят този вид експеримент като безотговорен, но той въпреки това се случи, означава, че имаме нужда да направим повече от това само да стоим в периферията на проблема“, смята молекулният генетик Пол Бърг (Paul Berg) от Медицинския университет Станфорд. „Трябваше да кажем повече и наистина да поискаме мораториум.“
Бърг, който е подпомогнал авторите на предложението, признава, че новият призив е повече въпрос на семантика, но счита, че изборът на думи има значение.
„Щом всеки казва, че би било безотговорно да се направи, защо тогава не кажем просто, че не трябва да бъде правено.“, смята той.
Ръководителите на щатската Национална академия по науки и медицина, щатския Национален институт по здравеопазване и Кралското научно общество в Лондон публикуват в същия брой на Nature писма в подкрепа на идеята.
Други учени подкрепят предложения мораториум, но не смятат, че той би спрял недобросъвестни учени от това да повторят действията на Хъ. Няма проблем да се използва думата „мораториум“, според Стивън Гътингер (Stephan Guttinger), философ по биология в Лондонското училище по икономика и политически науки.
Но той отбелязва „не смятам, че някой ще си каже „о, някой каза мораториум, вече не мога да го направя“.“
Ръс Алтман (Russ Altman), биоинженер и генетик в университета Станфорд, смята, че ще е по-лесно да се получи мораториум, след пробива на Хъ.
По негови думи за учените, които нарушават правилата „ще е по-трудно да са в безопасност сега, когато една забрана ще има по-висока тежест върху научната им кариера и е по-вероятно да бъде спазвана.“
Ако страните се споразумеят върху такъв мораториум, той ще има „силата на морален авторитет“, дори да няма законова тежест, според Алтман.
Източник: https://nauka.offnews.bg/