Уважаема редакция, майка ми е на 65 години. След много ходене по доктори, като се започна от зъболекар, й откриха, че има синузит. Наскоро (преди 3 месеца) друг доктор установи, че заболяването й е невралгия на троичния нерв. Болките са неописуеми, траят по 3-4 часа всеки ден и обхващат цялата лява страна на лицето – слепоочието, зъбите и ухото. По нейните думи, все едно се парализира тази част на главата й.
Докато беше в болница и я лекуваха там, нямаше болки, но след като се прибра, те отново започнаха. Изписаха й болкоуспокояващи, но така ли ще трябва да търпи вечно?
Много неща изчетохме за това коварно заболяване. Четох също за алтернативно лечение, например със СКЕНАР и иглотерапия. Какви са препоръките ви за тях? Може ли да помогнат за облекчаване на болките? Вярно ли е също, че трябва да се приема много витамин В?
Много се надявам на отговор от ваша страна.
С уважение, Мария Петкова
На въпросите на нашата читателка потърсихме да отговори д-р Георги Петрешковски, специалист по неврология. Д-р Петрешковски има и допълнителна квалификация по неврофизиологични диагностични методи, което му дава възможност да провежда неврофизиологични изследвания по електромиография, електроенцефалография и отоневрология.
Завършва медицина през 2000 г. в Медицински университет, гр. София. През 2009 г. придобива специалност по нервни болести, 2011 г. – по ЕМГ, 2012 г. – по електроенцефалография, а през 2018 г. – по отоневрология.
Управител и практикуващ лекар е в престижен медицински център в София.
– Д-р Петрешковски, симптомите, които описва нашата читателка, характерни ли са за невралгията на троичния нерв?
– Симптомите на този вид невралгия по-скоро са резки, стрелкащи, кратки болки като ток, които са наистина трудно поносими и отиват към различни части на лицето – обикновено към челото и окото или към долната и горната челюст. Могат да се чувстват и към ухото.
Парализа не е точен термин, защото тригеминалният нерв е сетивен нерв и при него нямаме моторна (двигателна) компонента. Много пациенти така го описват, но това е субективно усещане.
Може да засегне както лявата, така и дясната страна – т.е., само едната страна на лицето. А пристъпите могат да се повторят от 1 до над 100 пъти през деня. Могат да продължат от секунди до минутка и да се появят сякаш от нищото. Но е възможно да се провокират и от дъвчене, от говорене, от вятър, от рязък звук или светлина, от студено, от топло…
– През зимните месеци обострят ли се симптомите?
– Обикновено се появяват повече през студените месеци. Но това не е задължително – не е като при другите невралгии. В случая не се говори толкова за сезонност на заболяването. Трябва да уточним също, че заболяването засяга и двата пола, но жените – по-често.
– Има ли различни видове невралгия?
– Ние делим невралгията на два вида. При първия вид – идиопатичната невралгия, не откриваме никаква причина. Тя е по-често срещаната. Най-вероятно се провокира от възпаление на нерва, неясно от какво. И е по-характерна за женския пол, по-често след 50-годишна възраст.
Имаме и втора, много по-рядка, симптоматична форма. Тя се дължи обикновено на локални причини, които анатомически достигат, възпаляват и притискат троичния нерв. И това могат да са например тумори в мозъчната база, т.е. в базата на черепа, възпалителни заболявания, диабетна полиневропатия, разширен кръвоносен съд в близост до нерва – т.нар. аневризма. Възможно е и да е една от проявите на множествена склероза или други автоимунни заболявания. Или да е вследствие на травма – рядко, но също е вариант. А и много пъти трябва да изключим и заболявания локално на синусите, на ухото, на челюстта, на зъбите и на ставата, която свързва горната челюст с черепа – т.нар. темпоромандибуларна става. Така че това са другите, по-редки форми, които трябва да се изключат.
– Какви изследвания трябва да се направят, за да се уточни точната причина за заболяването и да се изключат останалите болести?
– Много е важно такъв пациент да се насочи към невролог, който да направи специфичен преглед с неврологичен статус. Защото е важно дали при тригеминалната невралгия се откриват само сетивни симптоми на възбуда или има и други, неврологични симптоми и още белези от засягане на различни тъкани и структури, които биха подсказали, че се касае за симптоматично заболяване.
Когато имаме такива съмнения, по-правилно е неврологът да назначи директно магнитен резонанс на главния мозък. Чрез него оглеждаме не само главния мозък, но и някои от структурите в околност, отворите и каналите, през които преминава този нерв в лицевия скелет. Те също са свързани със засягането на троичния нерв. Това е най-важното изследване – то отхвърля по-сериозните форми на заболяването – тумор, множествена склероза, аневризма и др.
Често пъти прибягваме и до второ изследване, което също може да е от полза. Това е неврофизиологично изследване на проводимостта на нерва – електромиография с изследване на мигателен рефлекс.
– Каква информация ви дава това изследване?
– То изследва дали нервът е засегнат анатомически, т.е., дали има засягане на ствола или ядрата на нерва Ако няма данни за такова засягане, по-вероятно е да се касае за идиопатичната форма, която обикновено е безопасна и отшумява след няколко седмици, макар че може да се повтаря след това в годините. А има и по-рядка, хронична форма, която е с тенденция да продължи с месеци и по-дълго време.
– Каква е терапията при заболяването?
– Тригеминалната невралгия е пример за вид специфична болка в неврологията, наречена невропатна болка – свързана е със засягане на периферната и на централната нервна система. Заради това се използват препарати, които потискат механизма на такава невропатна болка. Това са обикновено противоепилептични препарати – антиконвулсанти, които успокояват функцията, работата, възбудата на нерва. Често пъти прибавяме и антитревожни медикаменти, т.е., антидепресанти. В някои случаи прибягваме и до наркотични аналгетици. Хубаво е тук да се знае, че аналгетиците и нестероидните противовъзпалителни средства, които взимаме например при главоболие, болки в зъба тук обикновено нямат ефект. Аналгинът, аспиринът, парацетамолът не действат при невралгията.
Тригеминалната невралгия принципно не подлежи и на физиотерапия – не е желателно да се прилага при това заболяване. Всякакви методи като магнити, токове, ултразвук, лазер и т.н., могат допълнително да възбудят нерва, или да възпалят обвивката му и това да допринесе за влошаване на картината.
А що се отнася до алтернативните методи, аз съм представител на официалната медицина. А и специално за тригеминалната невралгия не знам алтернативната медицина да има превес и да е по-ефективна от официалната.
– С методите на официалната медицина успявате ли да овладеете ефективно заболяването?
– Да, с методите, които ви изредих, успяваме да повлияем на болестта. В много редки случаи на тригеминална невралгия, която в годините не се овладява, не се намира никаква причина, не се повлиява от медикаменти, тогава неврохирургията прибягва до оперативни методи.
Напоследък се утвърди разбирането, че идиопатичната форма на тригеминалната невралгия може да се дължи и на вирусно индуциране
Т.е., на вирусна инфекция и то от херпес зостер вирус, но без обриви. В този случай към терапията трябва да се добавят и специфични противовирусни средства за херпес зостер вирус, какъвто е препаратът ацикловир. Препоръчва се това да не се прави поголовно, а след провеждането на специален кръвен тест с антитела за херпес зостер вирус, независимо дали има обрив или не. Затова, трите изследвания, които бих назначил при една тригеминална невралгия особено, ако е упорита и не отшумява дълго време, е магнитен резонанс на мозъка, ЕМГ-изследване с мигателен рефлекс и тестове за херпес зостер вирус, за да се види дали има нужда и от антивирусно лечение. И всякакви допълнителни тестове, ако се открие друга причина.
Трябва да ви кажа, че със съвременните комбинации, които правим, в много голям процент от случаите успяваме да сме ефективни. Аз все още срещам в практиката си случаи, когато пациентите са били лекувани дълго време с нестероидни противовъзпалителни средства и продължават с тях. Дори лекувани с миорелаксанти – отпускащи мускулния спазъм препарати, за които днес се счита, че не са ефективни. Натъквам се и на препоръки за употреба на витамини от група В. За последните също се счита, че не са от полза при точно този вид диагноза.
А по отношение на диагностиката, за да сме прецизни, когато се налага, изпращаме пациента за консултация и с УНГ-специалист, стоматолог, за да може да се изключи всичко постепенно. Когато картината не ни върви, нещо е упорито, локализирано, прекалено специфично и ни прави впечатление, тогава изпращаме пациента за допълнителни консултации.
Каква е разликата между това заболяване и неврита?
Невралгията е заболяване на сетивните и смесени нерви, при което липсват анатомични изменения в тях, а клинично се изявява с възбудна симптоматика: изтръпване и болки в крайниците.
Невритът се свързва с възпалителна реакция на нерви, при тях се откриват структурни изменения в нерва, а клинично се наблюдават не само възбудни (болки, изтръпвания), но и отпадни сетивни и двигателни рефлекси, и трофични прояви.
Между невралгията и неврита, респективно невропатията, не съществува принципна морфологична разлика, тъй като едно продължително дразнене при невралгиите може да доведе до структурни болестни изменения, включително и до възпаления на нерва, коренчетата или съответните ганглии.
Най-голяма диагностична стойност за разграничаване на невралгията от неврита има стимулационната електромиография, с която могат де се доловят измененията в нервната проводимост още в начален стадий. Изследването е от групата на функционалните, неинвазивно, при него няма облъчване и болки. Това е и един от малкото диагностични методи, който може да даде прогноза за развитие на процесите или заболяванията.
Милена ВАСИЛЕВА
Източник: https://zdrave.to/