Последните проучвания показват, че освен да контролира нашите мисли и основни физически функции, мозъкът също така контролира начина, по който тялото ни реагира на заплахата от бактериални инфекции.
Това се постига чрез увеличаване на производството на защитна молекула, наречена PCTR1, която помага на белите кръвни клетки да убиват нахлуващите бактерии, разказва в Тhe Сonversation Джезмънд Дали (Jesmond Dalli), старши преподавател в Университета Куин Мери.
Проучването на Джезмънд Дали е публикувано в Сell Immunity.
Нашето тяло е в постоянен контакт с различни бактерии. В по-голямата си част те не представляват заплаха, тъй като сме развили системи за защита, за да държим тези организми под контрол. Но в някои случаи, особено когато системите за защита на организма са отслабени или се провалят, бактериите могат да нахлуят, да се стигне до инфекция и в крайни случаи, сепсис, които могат да доведат до смърт.
През 20-те години на миналия век бе направено едно откритие – идентифицирани са антибиотичните свойства на пеницилина. Откритието проправи пътя към нова ера в лечението на инфекциите. Заради антибиотиците ние вече не трябва да разчитаме на нашето тяло, за да се отървем от бактериите. Стопирането на растежа и на способността на бактериите да се възпроизвеждат дава на имунната ни система достатъчно време, за да ги изчисти.
Пеницилинът е първият в един дълъг списък от антибиотици, разработени за справяне с различни видове бактериални инфекции. Но през последните няколко десетилетия, способността на антибиотиците да спират развитието на бактериите е станала значително по-ограничена, а броят на бактериалните щамове, които са устойчиви на антибиотично лечение се увеличава. Заплахата от антибиотичната резистентност предизвиква научната общност да потърси алтернативни начини за справяне с бактериалните инфекции.
Много важна молекула
„В търсене на нови пътища за лечение на бактериалните инфекции фокусирахме вниманието си в централната нервна система (мозъка, гръбначния мозък и очните нерви), като няколко проучвания идентифицираха мозъка като контролиращ нещо повече от нашите мисли. В нашето изследване ние открихме, че прекъсването на блуждаещия нерв при мишки, например, води до значително намаляване на способността им да се справят с инфекции, предизвикани от Escherichia coli (Ешерихия коли)“ – коментира авторът.
Когато изследва причината за това забавяне, екипът открива значителен спад в нивата на една молекула, наречена PCTR1 (protectin conjugate in tissue regeneration 1). PCTR1 е част от група молекули, които контролират как тялото ни реагира на възпаленията. Те се произвеждат от белите кръвни клетки от една незаменима мастна киселина, извлечена от рибеното масло, наречена докозахексаенова киселина.
Учените откриват също, че намаляването на PCTR1 потиска способността на макрофагите – вид бели кръвни клетки – да убиват E. coli.
След това екипът на Дали изследва как блуждаещият нерв регулира производството на PCTR1 в коремната кухина на мишките – този нерв е известно, че регулира поведението на белите кръвни клетки при възпаление. Учените откриват, че нервът освобождава невротрансмитер, наречен ацетилхолин, който след това кара друг тип имунни клетки (вродени лимфоидни клетки), да увеличат производството на PCTR1. Това от своя страна регулира способността на макрофагите да намерят и убият бактериите.
Когато изследователите инжектират с PCTR1 мишки с прекъснат блуждаещ нерв, те откриват, че той възстановява способността на перитонеалните макрофаги да унищожават бактериите, както и да възпрат последващата възпалителна реакция, ускорявайки гибелта на бактериите.
Резултатите се очаква да имат голямо влияние в борбата срещу бактериалните инфекции, особено в светлината на тревожната скорост, с която бактериите стават резистентни към антибиотици.
„Тези констатации показват, че можем да подкрепим нашия организъм с помощта на PCTR1 и свързаните с нея молекули, за да се подобри способността ни да се справяме с бактериите при инфекции и да намалим зависимостта ни от антибиотиците“ – заключва авторът.
Източник: https://nauka.offnews.bg/