Проф. Филип Копилов: Статините понижават два пъти риска от инфаркт - Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |четвъртък, март 21, 2019
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Проф. Филип Копилов: Статините понижават два пъти риска от инфаркт
  • Последвайте ни:!

Проф. Филип Копилов: Статините понижават два пъти риска от инфаркт 

Все повече деца и юноши вдигат кръвно

© pixabay.com

– Проф. Копилов, ако аз не влизам в групата с висок или дори среден риск, това означава ли, че може без ограничения да ям продукти с животински мазнини – краве масло, мазно месо и т.н.?
– Това е сложен въпрос. Когато започваме да наблягаме на продукти, богати на животински мазнини, то при съвременния заседнал начин във всички случаи ще си докарате наднормено тегло и дори затлъстяване. Това значи, че вече имате минимум един рисков фактор и от по-“благополучната” група преминавате в по-малко благополучната, т.е. с по-висок риск.

– А това, че холестероловите плаки в кръвоносните съдове са вредни и опасни е неоспоримо, нали? Или и в това отношение има съмнения?
– При човек още в подрастваща възраст започва да се уврежда вътрешното покритие на съдовете. И атеросклеротични плаки се развиват с възрастта при повечето хора – знаете какво представляват тези плаки – струпване на холестеролови отлагания на местата на увреждане на съдовете. Проблемът обаче е в това, че плаките не са еднакви. Те могат да бъдат два вида: стабилни и нестабилни. И сериозно предизвикателство в кардиологията сега е специалистите да се научат да определят и да измерват именно нестабилните плаки.

– В какво се изразява опасността от тях?
– Минимум половината инфаркти на миокарда се случват заради плаки, които не стесняват пространството в кръвоносните съдове или го стесняват по-малко от 50%. Такива плаки имат тънка обвивчица и течно ядро, където постоянно има възпаление. В края на краищата, обвивката просто се спуква. На това място се образува тромб, който запушва кръвоносния съд. И всичко, което е по-надолу, по-ниско от това място по кръвотока, започва да отмира.

– Често се говори, че аеробните физически упражнения – бързо ходене, бягане, плуване, каране на кънки, са полезни за усилване на кръвообращението. Ако плаките са нестабилни, излиза, че усилването на кръвотока може да влоши ситуацията, така ли е?
– Чисто теоретично – да. Ако обаче тези физически упражнения са редовни и разумни, те ще дадат положителен ефект. Ще намалее теглото, ще се понижи кръвното налягане. Също така, по принцип намалява и нивото на холестерола. Т.е., ликвидират се рискови фактори, което означава, че обмислените и правилни физически упражнения носят неоспорима полза.
Ако обаче тренирате само от време на време, а в редките моменти в спортната зала се опитвате едва ли не да поставите и рекорд, тогава заплахата от спукване на холестероловата плака и последващ инфаркт осезаемо нараства. Има формула, по която да определите каква физическа интензивност е безопасна. Тя е много лесна и простичка: оптималният пулс трябва да е 220 минус вашата възраст. Получената цифра се умножава по 65%. И така се определя какъв трябва да е пулсът при умерени физически упражнения. При интензивни физически натоварвания умножавате по 80%. А по-високите, вече прекалени физически натоварвания, са неблагоприятни за кръвоносните съдове и сърцето.

– Проф. Копилов, как стои въпросът със статините? В последно време вървят бурни спорове, автори на международно изследване твърдят, че ползата от тези лекарства е много съмнителна. На кого и кога е нужно да се назначават те от ваша гледна точка като изследовател и лекар кардиолог?
– Нека припомним, че холестеролът постъпва в нашия организъм не само с храната; 60-70 % от него се изработва в черния дроб дори и да сте на постна диета. Действието на статините се заключава от една страна в това, че подтиска изработката на холестерол в черния дроб. В същото време  се отключва и механизъм, който превръща вече съществуващите нестабилни плаки в стабилни. А това фактически двойно съкращава риска от инфаркти.

– Трябва ли да се проверява всяка една плака?
– Да. Поставяме пациента в компютърен скенер и му правим рентгеново изследване с контрастно вещество на сърдечните съдове. Компютърните томографи в днешно време позволяват да разгледаме каква е определена холестеролова плака – стабилна или нестабилна. Друг подход е по кръвния анализ. Този подход активно се развива. Водят се много интересни изследователски разработки по микро РНК, т.е., малки молекули, отговорни за възпалението и развитието на атеросклероза. В зависимост от тяхното наличие, концентрация и комбинация, се опитваме да изградим диагностични системи за откриване на нестабилните плаки.

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Добавете коментар