Революцията в медицината през 2018 година у нас

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи
Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижиИновациите в медицината през 2018 година у нас са повече от впечатляващи. Лекари от различни болници в страната приложиха за първи път щадящи методи за лечение на тежки заболявания. В столичната болница „Св. София“ ортопедите върнаха надеждата на спортист, чрез трансплантация на хрущял на малки стави, интервенция, която у нас се прави за първи път. България записа името си и на световната медицинска сцена с постиженията на родната неврохирургия в лечението на мозъчни тумори. Освен това в България е официализиран за първи път в света нов метод на лечение, който спестява една интервенция при пациенти с меланоми.
Става въпрос за едностепнната меланомна хирургия, въведена за първи път в света от екипа на проф. Георги Чернев, началник на Клиниката по дерматология и венерология към Медицинския институт на МВР. Чрез него в 40 до 50% от случаите лекарите са успели да съкратят тази ненужна операция. Резултатите от 6 -7 пациента пък са публикувани в международни научни медицински списания и намират широко одобрение.
За първи път в България и в света
 
специалистите вземат решение туморната дебелина да се премери предоперативно при 2 случая на пациенти с меланоми и в зависимост от нея да бъде определен хирургичния подход. Данните са официализирани в международни списания. И са достъпни в цял свят. Едностепенната меланомна хирургия не е правена досега в световната практика, т.е. пациентите са подлагани само на една вместо на две операции. „Създадохме и определени алгоритми за хирургично лечение на меланоми с различни туморни дебелини и стадии. Иновация, която би следвало да направи бум в световната медицина. Спестена е 1 операция на пациентите заедно с неволите и тревогите, спестени са пари на данъкоплатците. Втората хоспитализация в Америка например е оценена по неофициални данни на около 12 хил. долара. Ние установихме, че тези пари не е необходимо да се дават, защото правим само 1 операция“, казва проф. Чернев.

 

Българската неврохирургия получи международно
 
признание за разработка за лечение на злокачествени мозъчни тумори. Тя бе представена на редовната конференция на Европейската асоциация на дружествата по неврохирургия (EANS) от д-р Емануил Найденов университетската болница „Св. Иван Рилски“. Пред европейската неврохирургична общност д-р Найденов е представил разработка за комплексно лечение на мултиформен глиобластом. В презентацията си той е представил случай на български пациент, който е опериран с високотехнологично радикално отстраняване на тумора. При него е приложена и автоложна, дендритно-клетъчна ваксина, като последващо лечение на заболяването.Така на практика е направен опит за прилагане на специфична имунотерапия, която ще помогне за контрола на тумора още в момента на поставянето на диагнозата.

 

Бързият напредък в тази област е признат и с Нобелово

отличие по медицина за 2018 г., което се даде на американеца Джеймс Алисън и японеца Тасуку Хонджо за техните постиженията в областта на имунотерапията на меланома, вид силно-злокачествен тумор на кожата. Специалната покана от страна на организаторите към д-р Найденов за изнасянето на тази обучителна лекция в майсторски клас за допълнителна квалификация на млади неврохирурзи е прецедент в историята на българската неврохирургия. Тя представлява международно признание за качеството на клиничната и научна дейност на екипа, приложил тази терапия, допълват от дружеството по невроонкология. По време на конференцията е бил представен и авангарден метод с нанотехнологии за лечение на рецидиви на мултиформен глиобластом. Д-р Найденов е обсъдил реални възможности за колаборация с научен екип от Мюнстер (Германия) този подход в скоро време да бъде приложен и на български пациенти, съобщават още от дружеството по невроонкология.

Трансплантация на хрущял

в столичната болница „Св. София“ върна надеждите на 26 годишен спортист. Иновативният метод е първата по рода си операция у нас. Стана въпрос за трансплантация от хрущял на коляното на фаланги на пръст. В медицинската литература са описани единични такива случаи, при които се взема хрущял от коляното на пациента и с помощта на специален инструментариум, той се трансплантира на малка става. Трансплантацията на хрущял на големи стави е рутинна практика в Отделението по ортопедия и травматология на болницата. Нов момент е въвеждането на трансплантация на хрущял на малки стави.

Екипът на клиниката представи доклад по случая по време на XXIII Конференция „Дни на българската ортопедия и травматология“, който се проведе в Трявна.

Нов метод за лечение на средно ухо

приложиха лекарите в Клиниката по Оториноларингология на УМБАЛ „Св. Марина“. Той се състои в реконструиране на костици в ухото със специален цимент. „Този метод позволява принципно нов тип реконструкция на костиците вътре в средното ухо. Там има 3 малки костици, като най-голямата от тях е 6 мм, най-малката около 3 мм, а теглото е от порядъка на 7 микрограма.“, обясни доц. д-р Николай Сапунджиев –хирург в Клиниката по УНГ болести на УМБАЛ „Св. Марина“. Според него новият метод има редица предимства. Той може да се приложи при различни заболявания. Трите костици в ухото, които правят една верига, по която се предава звукът, могат да бъдат нарушени от много фактори – след травми на главата, при възпалителни заболявания в областта на ухото, които могат да ги разрушат, при отосклероза, при пациенти с остеогенезис имперфекта, при което заболяване молекулата на колагена е видоизменена в резултат на генетичен дефект. Преимуществата са, че слухът се възстановява по-добре, пациентът не усеща световъртеж след интервенцията, а освен това от него могат да ес възползват пациенти на всякаква възраст.

Лекарите от Варненската болница „Св. Марина“

за първи път отстраниха безкръвно болен бъбрек на бебе. Щадящата интервенция е дело на доц. Деян Анакиевски от Клиниката по урология. Тя протекла толкова гладко, че 11-месечният пациент започнал да пълзи минути след излизане от упойка. Това е първият случай у нас, при който интервенцията не се прави по обичайния начин с класическа отворена операция, а лапароскопски – през три 5 мм отвори на кожата и един 3 см разрез в областта на слабините, от където се изважда увредения по рождение ляв бъбрек. 11-месечният пациент е от Македония. Още при раждането лекарите му откриват тумор в левия бъбрек.

Родителите са изключително разтревожени, че в такива случаи се налага отстраняване на целия бъбрек. Те започват консултации и с други лекари в Германия, Турция, Сърбия и Франция, където им предлагат класическа отворена операция за отстраняване на бъбрека .

След няколкомесечно търсене обаче родителите

решават да се доверят на доц. Анакиевски във Варненската университетска болница. Така на 24 юли 2018 година малкият пациент е приет в Отделението по детска онкология. „До момента съм правил множество лапароскопии, но само на възрастни пациенти. Основното предизвикателство пред нас беше да приложим най-подходящата анестезия за детето“, споделя доц. Анакиевски. Следоперативният период протича гладко и третия ден докторите изписват Славе. Първи стъпки в иновации, които ще дадат резултат след няколко години. Едната от тях е в сферата на неврологията, а другата в онкологията. Става дума за пробив в лечението на Алцхаймер. Нова терапия, не само спира образуването на лошия белтък в мозъка, който е виновник за развитието на болестта на Алцхаймера, но изчиства натрупаното количество от него.

За научния пробив съобщи неврологът от Александровска

болница акад. Лъчезар Трайков. Очаква се лечението да стане широко достъпно до 7-8 години, уточни той. По думите му лошият белтък започва да се трупа 20 години преди да станат видими ефектите от него, а няколко години преди диагностицирането на болестта вече има леки когнитивни нарушения – човекът се затруднява например при организирането на пътуване с две превозни средства или при следене на разговор с повече участници. На провелия се конгрес в Чикаго за пръв път е било демонстрирано лечение, което води и до подобряване на интелектуалните способности. Добавки за онкотерапии  пък ще разработват наши учени. Те ще бъдат биологично активни средства от природни източници като растения и бeзгръбначни животни. Разработките ще бъдат по национална програма „Иновативни нискотоксични биологично-активни средства за прецизна медицина“, като бюджетът попрограмата е 5.9 млн. лв. Срокът за изпълнението й е 4 години.

Така до 2021 г. ще се разработят нови биологично активни

вещества с антиинфекциозен и противотуморен ефект, както и срещу невродегенеративни заболявания. Целта е така да се подпомогне решаването на важни проблеми от глобален характер, стоящи пред здравните и социални системи, каквито са някои бактериални, вирусни, гъбични и паразитни инфекции, както и туморни и невродегенеративни заболявания.

В България институциите, които отговарят за здравеопазването обаче  не създават среда за въвеждане в практиката на иновациите, дори и създадените от български специалисти, алармираха световно признати български специалисти. По думите на проф. д-р Асен Гудев от ИСУЛ иновациите в медицината идват трудно и струват пари, но без тях няма как да има прогрес. Проф. Иво Петров констатира, че в областта на иновациите, които допринасят за лечението на сърдечно-съдовите заболявания, изоставаме драстично. Той посочи също, че

за иновация се смята не само една добра идея,

а такова изобретение, което е въведено в практиката и успява да промени начина на живот на обществото. По време на петата годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“ бяха отличени три проекта – иновативни методи за нехирургично поставяне на стент при спукана аорта, лъчетерапия на лява гърда при автоматично апаратно контролирано задържане на дишането в дълбок инспириум, както и механично премахване на тромб от голям кръвоносен съд в мозъка след инсулт.

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply