По здравните следи на 2018 г.

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижи

Липсващите медицински специалисти у нас оскъпяват достъпа до здравни грижиОще една година отива в небитието, а следите, които оставя в здравеопазването удивително приличат на тези от предишната и по-предишната и по-по-предишната. Или казано просто – затвърждават статуквото в сектора. Затова в една равносметка, каквато е тази, може би ще е по-правилно да изброим какво не се промени за пореден път.

1. Не влезе в сила здравната карта 

или поне не на практика. И не се ограничи роенето на болници – въпреки всички закани, в страната продължават да никнат нови клиники без да има никаква нужда от тях. Плахи надежди за ограничаване на този процес може би дават заложените промени в закона за лечебните заведения, с които не здравният министър, а кабинетът ще трябва да одобрява появата им.

2. Здравната каса не въведе 

селективното сключване на договори с клиниките в регионите, където те са в повече – тоест в почти всички.

3. Не започнаха да се спазват 

медицинските стандарти за дейността на болниците – „Индекс на болниците“ ясно показа, че в страната съществуват редица лечебни заведения, в които тя е по-малка от заложения минимум в изискванията.

4. Не се повиши контрола в системата 

– няма гаранция, че това ще стане и догодина с трансформирането на ИА „Медицински одит“ в „Агенция за медицински надзор“.

5. Не се промени философията на

финансиране на болниците и медикаментите от здравната каса – още една година си отиде без харченето на обществени средства да се обвърже с резултатите от лечение.

6. Не се въведоха действащи изисквания

за по-ефективно изразходване на лекарствата за химиотерапия, нито за използването на големи опаковки на медикаментите в болниците. За сметка на това всички чинно отчитат преразходите в тази сфера.

7. Не се ограничи безразборното

и на места чудовищно доплащане за лечение в болниците. То е особено високо в частните клиники, където е въведено официално, не липсва и в държавните, само че там по-често става „под масата“.

8. Не се предприе нищо за по-справедливото

остойностяване на труда на всички работещи в здравеопазването и преразпределението на сегашния ресурс.

9. Не се постигна консенсус за

извършването на реформа в сектора. Плановете за промени на здравното министерствто катастрофираха в безкрайното им обсъждане.

10. За пореден път се смениха фигури

на ключови постове в сектора, но не и резултатите в него, въпреки че заявено желание за това не липсваше. Но и в здравната система, като във всяка друга, съдовете са скачени, а това затруднява всяко самоволно движение.

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply