Несвършващата здравна реформа у нас

Отпускат повече средства за личните лекари и зъболекарите
Източник: iStock
Отпускат повече средства за личните лекари и зъболекарите
Източник: iStock

„Марче, чу ли? Пена умряла.

Чух, чух. Умряла е, но я лекува професор.“

Този популярен нашенски виц напълно отговаря на несвършващата здравна реформа в България, пише „Монитор“. Тя започна през 2000 година, когато дотогавашната съветска Семашкова система беше сменена със здравноосигурителна от типа, наречен в Европа „Бисмарк“.

Идеята беше парите от Националната здравноосигурителна каса да следват пациента. Получи се обаче точно обратното. Пациентът се опитва да догони остатъка от опоскания болничен бюджет още преди изтичането на съответната календарна година, за да бъде лекуван без да се налага да доплаща. Дори обаче да се разболее в самото й начало се оказва, че пак е изтеглил късата клечка, защото лечебните заведения по това време още се разплащат за консумативи и лекарства за предходен период. Причината: касата просто не им е превела парите навреме. Обичайна практика е НЗОК да им налага лимити, според които макар и като търговски дружества, те не получават заплащане в пълен обем за извършената работа, т.е. лекувани здравноосигурени, а колкото тя реши да им подхвърли.

Излиза, че болниците в България, макар и да са ЕАД-та с всички произтичащи от това възможности и да трупат печалби, не могат да си приберат полагащото им се.

Това е основният им проблем, от които произтичат всички останали беди в българското здравеопазване, като се започне от дефицита на специалисти заради неадекватно заплащане и се стигне дотам, че на някои места все още се налага близките да купуват лекарствата за лечението. Тук въобще не отваряме въпроса за заплащането на консумативите, които в по-голяма си степен пак са за сметка на болните.

В същото време, мине не мине време, от касата изплакват, че някой я източва – със скъпи и ненужни изследвания, с надписване на пациенти, както и с нереални хоспитализации само на книга. Целият този плач на финансово-осигурителната институция е основателен, но причината е само една – недостойното финансиране и лимитите, наложени от нея самата. Затова и болниците чрез шмекерии се опитват да си набавят полагащото им се.

Според бюджета на касата 500 млн. лв. повече са договорени за медицински дейности през 2019 година – нещо твърде радостно, но само на пръв поглед. Лимитите върху болничната помощ все така остават в сила, както и редица неизплатени задължения, натрупани точно от некоректния платец НЗОК. Междувременно управниците в здравната сфера сочат като голям компромис факта, че удостоверенията за направена имунизация при лекаря ще останат безплатни. Щяло да има и камери пред инвазивните кардиологии, за да се следи какви консумативи се ползват и дали не се надписват пациенти. Представяте ли си как докато ви вкарват в операционната, ви снимат с камера? Преди години в една болница опитаха тази практика, но скоро ги махнаха, за да не стигне въпросът до съда. Пределно ясно е, че всеки, който заведе дело срещу такова заснемане, ще го спечели твърде лесно.

Пита се колко още такива, че и други идеи, като онези с пръстовия отпечатък, трябва да преживеем ние, пациентите, преди управляващите в здравния сектор се осъзнаят и спрат да експериментират с търпението и на лекарите, и на болните.

Източник: https://www.novinite.bg/

Leave a Reply