Тази невъзможна електронизация

НЗОК въвежда електронни рецепти и направления

НЗОК въвежда електронни рецепти и направленияОсем години – четири неуспешни опита за изграждане на национална електронна система. И пети, който е на път да последва съдбата им. Освен, ако бизнесът не се разбере помежду си и не стисне ръцете си. Това обаче изглежда малко вероятно, защото става дума не просто за пари, а за много пари. Колкото повече стават средствата в сектора с всяка година, толкова по-малка е вероятността, начинанието да има положителен край.

Две са препятствията пред успешното финализиране на електронната здравна система у нас. И двете са идентични – финансови. В първия случай обаче става дума за много по-малко пари.

12 млн. лв. е бюджетът на държавата за изграждане на електронна информационна система този път. При първата процедура, която стартира през 2010 г., бюджетът беше малко по-скромен – 10 млн. лв. И въпреки че средствата и в двата случая не изглеждат много, фирмите в сектора не успяват да си ги поделят.

Историята

Първите пари за направата на електронна здравна система у нас бяха осигурени по европейски проект през 2010 г. по времето на първото правителство на ГЕРБ. Когато здравно министерство направи представяне на намеренията си да направи подобен проект в страната, на обсъждането му дойдоха около 20 фирми. Реално обаче в битката за това кой да осъществи проекта в годините се гонят пет основни компании. Всички те са български.

Първата поръчка за изграждане на информационна система здравното министерство обяви през 2011 г. Със смяната на здравния министър година по-късно обаче тя бе прекратена. И обявена нова. Която обжалва един от потенциалните извършители – „Технологика“. През 2014 г. новото задание пак беше спряно от същата фирма. С това страната ни загуби и право на парите за изграждане на електронна здравна система.

Две години по-късно – през 2015 г., по времето на второто правителство на ГЕРБ, страната ни завоюва нови 12 млн. лв. за електронна здравна система. За трета година това е второто задание, което здравните власти се опитват да реализират. И въпреки че то е разделено на пет части, така че всяка фирма да има какво да изгради според компетентностите си, резултатите не са по-различни от досега. Обществената поръчка този път е спряна от „Стемо“, която обикновено играе в комплект с „Гама Консулт“. А изгледи без обжалване да се разминат останалите задания, които министерството предстои да обяви, не са големи.

Проблемът

Борбата за електронната информационна система на здравeoпазването не е просто борбата за 10 или 12 млн. лв. Парите, за които воюва IT-бизнесът са повече, защото фирмите, които я изграждат ще са ангажирани с нейната поддръжка. А таксата на година обикновено е около 10-20 процента от стойността на изграждането й. На практика това означава гарантиран ежегоден приход от минимум 1.2 млн. лв. Отделно са допълнителните средства, които фирмата би могла да получи за доработването на нови функционалности. А такива неизбежно ще се налагат заради стремглавото развитие на технологиите. Третата, но не и на последно място причина, е референцията за победителя при участие в други подобни проекти в ЕС. Защото фирмите дори в световен мащаб, които са изградили национални електронни здравни системи не са много. А подобен опит има значение.

И по-голямата пречка

Ако всичко дотук са едната част от причините за липсата на електронна здравна система у нас, то още по-непреодолима е втората. Постоянно нарастващия бюджет за здравната каса, който вече мина 4 млрд. лв. И всяка година планувано се увеличава с минимум 200 млн. лв. Пари, които към момента се харчат при доста слаб контрол. Който рязко би нараснал, ако се въведе електронна информационна система. Защото тогава всеки управител на фонда или здравен министър ще може да изиска всякакви анализи и проверки, които да се правят буквално в момента на извършване на всяка дейност, на изписването на всяко лекарство. И много трудно някой ще може да извършва свръх хоспитализации, а друг да отчита медикаменти, които никога не е приложил за лечението на пациент. Защото с електронна система в здравеопазването извършените дейности, предписаните и отпуснати лекарства, направените изследвания и техните резултати ще бъдат видими  от всички специалисти, при които е отишъл пациента. По този начин ще стане изключително трудно да се злоупотребява с поставянето на диагнози и пускането по неправилни клинични пътеки.

За съжаление, докато бизнесът в страната – IT и здравен, не реши да изсветлее и да приеме да печели според работата, която е свършил, а не според размера на алчността си, нещата няма как да се оправят скоро. А това поставя пред изпитание не само качеството и ефективността на здравната ни система, но и имиджът и възможностите ни за развитие на страната ни в контекста на ЕС. Защото с липсата на здравна електронна система изоставаме все повече в процесите за обмен на данни между различните държави. А това става основно изискване за включване на всяка страна в международни проекти. Дано този път интересът на обществото победи над тясно фирмения.

Кой кой е в здравния IT-сектор у нас 

  • Консорциумът „Стемо Гама Консулт“ е изграден от две фирми – „Стемо“ и „Гама Консулт“, и обикновено се явява заедно на повечето търгове. Последната поръчка, която консорциумът спечели беше прословутия пръстов отпечатък, за който НЗОК даде 477 хил. лв. без ДДС, а той не се ползва. Така е в сегашната жалба, с която спряха търга за електронна здравна система. Всяка от двете фирми обаче има и свое присъствие в здравния IT-пазар. Така например „Гама консулт“ е основният доставчик на информационни системи в болниците. Поддръжката им също е делегирана основно на тази фирма. Годишният наем за това е над 120 000 лв.
  • „Контракс“ е другият гигант, който традиционно се подвизава на здравния електронен пазар. Той е изградил операционен софтуер най-вече за извънболничната помощ, но конкуренцията там е доста по-голяма с оглед и на по-големия брой потребители. Както и заради спецификата на аптечния софтуер, където приоритетно оперират три други фирми. „Контракс“ бяха и основният конкурент на „Стемо Гама Консулт“ в надпреварата за пръстовия отпечатък. Въпреки че тяхната оферта беше по-ниска, те загубиха търга.
  • „Технологика“ е изградила пък електронната система на НЗОК досега, в която има налични пациентски досиета, които всеки може да достигне с персонален код. Броят на хората, които се ползват от него обаче са малко.
  • Без значение кой ще бъде победител в търга на здравно министерство за изграждане на цялостна информационна система в здравеопазването, той трябва да интегрира всички досегашни бази, както и да направи продукт, съвместим с останалите софтуери, така че да няма монопол на пазара. Въпреки че това условие е заложено във всяка поръчка и ен крие риск от пренареждане на сегашния пазар, то се оказва недостатъчно.

 

Автор: Малия Чипилева

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply