Д-р Радка Масларска: 10% от всички новородени у нас са недоносени

Бебета до 700 г в графата „биологичен отпадък“

Бебета до 700 г в графата „биологичен отпадък“Здравен паспорт за проследяване на здравето на всяко дете създаде екипът на Отделението по неонатология в “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”. Книжката с информация и съвети беше представена по време на брифинг, посветен на Световния ден на недоносените – 17 ноември. Тя съдържа здравна информация относно раждането на бебето и грижите, положени за него в първите часове и дни, а също така и съвети за продължаващите грижи в домашни условия, препоръчителните и задължителните медицински прегледи в първите месеци от живота на детето, имунизационен календар и др. 

Защо в България се раждат толкова много недоносени бебета и каква е структурата за проследяване на тяхното развитие в първата година от живота им разговаряме с д-р Радка Масларска, началник на Отделението по неонатология в “Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда”.

– Какво казва статистиката за недоносените бебета, които се раждат в България, д-р Масларска?

– Недоносените бебета са около 10% от всички живородени в нашата страна. Разбира се, този процент е по-голям в болниците, където нивото на компетентност е по-високо. Едно от тях е и нашето отделение. Под нивото на компетентност се разбира наличието на апаратура, на кадри и на професионална компетентност да се отглеждат тези деца. Много важно е, че неонатологията в последните години е високотехнологична специалност и направление в педиатрията и благодарение точно на тази технология ние успяваме вече да спасяваме деца, които се раждат с екстремно ниско тегло – под 1000 грама. Т.е. борим се с усложненията на преждевременното раждане.

Много от доносените бебета също имат проблеми, с които трябва да се справяме. В тази връзка едно от основните направления в неонатологията е прилагането на нови щадящи неинвазивни методи за лечение. Един от основните принципи е максималното щадене на тези деца. Затова в последните години и при тях все повече прилагаме методи на изкуствена неинвазивна вентилация, медикаменти за дихателната система. Когато се раждат по-рано, те имат недостиг на факторите, които помагат да се разгъва белият дроб. И, разбира се, ново направление е борбата с болката.

– 10% никак не е малко.  Каква е причината да се раждат толкова много недоносени деца?

– Успехите на асистираната репродукция е една от причините да се раждат голям процент недоносени деца. В момента държавата субсидира до три опита ин витро за семейните двойки и по този начин бебетата, родени след ин витро фертилизация, стават все по-голям процент от новородените. А един голям процент от тях се раждат недоносени. В над 90% от случаите на недоносени бебета има и някаква патология на бременността. Това са проблеми, върху които все повече акушер-гинеколозите обръщат внимание: това е прееклампсията – т.е. високо кръвно налягане и диабет по време на бременността, и не на последно място са инфекциите. Все още много от жените се лекуват сами, независимо че имаме стриктна организация на женската консултация и добро технологично проследяване на бременността. Технологиите обаче не помагат да се лекуват инфекциите, защото понякога те протичат без симптоми. И когато не са направени щателни консултации с акушер-гинеколога, не се провежда лечение при майката, винаги се стига до това преждевременно раждане. В момента в отделението имаме 10 деца, които са с тегло между 1000 и 1500 грама. От тях две двойки тризнаци. Едната тройка е от нормална бременност, другата е след ин витро. Имаме няколко близнаци, имаме също и деца с инфекции.

– Много българки вече раждат в по-късна възраст – след 30-ата си година. Това оказва ли влияние?

– Няма проучвания в тази насока, но вероятно и това оказва влияние.

– Кои са най-честите усложнения при преждевременно родените дечица?

– Основните проблеми, с които се сблъскваме след раждането, са да осигурим на бебетата среда, близка до вътреутробната. Да им създадем комфорта, в който да се развиват. По тази причина ги поставяме в кувьоз – на топлинен комфорт, на подходяща влажност. Едни от основните проблеми са във връзка с невъзможността все още дихателната система самостоятелно да извършва своята функция. Много често се налага подпомагане на дишането, а ако имаме съпътстваща инфекция, тя също трябва да се лекува. Много често имаме проблеми и със захранването – т.е. изисква се повече прецизност и в това отношение. И като цяло следим да е стабилна тяхната хемодинамика – т.е. функцията на сърдечната, дихателната дейност и въобще на всички органи и системи. Едни от усложненията, които съпътстват недоносените бебета, са церебралната парализа, нарушения в двигателното развитие, нарушение в зрението, в слуха. Затова в тази посока в развитите страни има програми за проследяване на тези деца след изписването им от родилните отделения.  В България все още се правят опити в тази насока.

– Защо се смята, че раждането в осмия месец е по-рисково, отколкото това в седмия месец на бременността?

– Не е вярно. Това е градска легенда. Колкото повече се доближава едно дете до термина на раждане, толкова то е по-зряло, по-устойчиво. И когато една бременност е много рискова и се очаква, че детето ще се роди по-рано, както е при двуплодните, триплодните бременности например, и децата са подготвени за това по-ранно раждане, ние нямаме толкова много проблеми. Тези деца по-рядко правят мозъчни кръвоизливи. Защото технологиите, квалификацията на персонала в неонатологичните отделения са добри, особено там, където се отглеждат много недоносени бебета. За съжаление, след това се получава така, че ние даваме тези деца на родителите и те невинаги – особено ако децата са родени извън София, в по-малките градчета, могат да се справят с проблемите.

– И каква е перспективата за тези родители? 

– В тази връзка се работи по няколко направления. Вече е традиция от големите неонатологични отделения недоносените деца да бъдат изписвани с план за проследяване през първата година от живота. Нашият късмет е, че работим в многопрофилна болница, в която можем да осигурим на нашите малки пациенти този мултидисциплинарен подход за наблюдение в първите най-рискови месеци и години от живота им. Тук разполагаме с клинична лаборатория, която работи 24 часа, център за образна диагностика, който може да направи нужните високоспециализирани изследвания и с екип от невролози, гастроентеролози, офталмолози, дихателни специалисти, неврохирурзи, които да окажат нужната помощ и съдействия тези деца да имат нормално развитие и добър живот.

Много важно за преждевременно родени дечица е да се прави старателна и непрекъсната двигателна гимнастика. Не случайно ние в отделението имаме такъв специалист, който работи с недоносените бебета както в болницата, така и в извънболнични условия.

И аз бих искала да кажа колко е важно родителите да имат мисълта, че с едно недоносено бебе трябва да се прави ранна рехабилитация. Психомоториката се развива до 3-годишна възраст и е много важно да поставим основите до 1-годишна възраст. На 3-4 месеца стимулираме дълбоката сетивност, вестибуларния апарат, зрителния анализатор, равновесните реакции, които при тези деца при една много ранна раждаемост се засягат и има изоставане в етапите на двигателното развитие Най-често срещаното например е контролът на главата, забавя се обръщането на детето, сядането, след това прохождането.

– Говорите за вашата болница, но каква е съдбата на недоносените деца с проблем в развитието си в малките населени места?

– Както във всички сфери така и в нашата има проблеми, които са много значими и ранното им разрешаване води до това да бъдат предотвратени в голямата си част късните последици, които виждаме и в момента на протестите пред Министерския съвет. (Д-р Масларска има предвид протеста на майките на деца с увреждания, много от които са с церебрална парализа – б.р.) Трябва да мислим навреме, за да не се случват много от тези неща.

Всички акушер-гинеколози, неонатолози, педиатрите, двигателни терапевти – точно това се опитваме да кажем, че с липсата на направление за късното проследяване са ощетени много недоносени деца. Защото много от болниците нямат кабинети и специалисти, които да провеждат така необходимата и важна за детето кинезитерапия. Родителите на детенце с ретинопатия например са принудени да пътуват по 100 и повече километри, за да може то да бъде проследено от офталмолог.  А ако времето или други лични фактори забавят този преглед, това може да доведе до слепота на детето.

Затова трябва да се изградят референтни центрове, които родителите да познават, да знаят, че могат да отидат по всяко време, без да имат притеснение, че ще е нужно нещо да заплатят. Т.е. тук ролята на държавата е много важна. Защото, когато едно дете, което е родено 700 грама, има ретинопатия и трябва да му се приложи лечение, което струва 3000 лв., не всеки родител може да отдели тези средства. В тази насока трябва да се направят много неща, за да могат родителите спокойно да гледат своите деца и да им се радват, а не да мислят какво трябва да направят, за да бъде детето добре.

Като цяло обществото сме длъжници на тази група деца. И това са 6000 деца на година, от тях 30% имат нужда от много специални грижи, докато навършат годинка. В тях трябва ние, цялата държава, да инвестираме, за да се развиват добре. При тази ниска раждаемост и висока смъртност в България всеки човешки живот е изключително важен. Затова всички ние трябва да инициираме кампания за Национална програма за проследяването и развитието на недоносените деца. Защото децата и техните семейства имат нужда от сериозна материална, морална и логистична подкрепа.

Румяна СТЕФАНОВА

Източник: https://zdrave.to/

Leave a Reply