Защо хората се чувстват зле всяка зима с появата на студеното време и защо всъщност има този проблем?
Наистина доста хора имат класически епизод на зимна депресия или, както се нарича днес, сезонно афективно разстройство, чието проявление не зависи от социалния статус, богатството и превратностите на личния живот.
Възможно ли е да предотвратим неговото развитие и как да помогнем на себе си или на близки, които се намират в неговата клопка?
Теорията за „зимната хибернация“ е интересна!
Сезонната депресия, която по правило възниква в края на есента и минава сама по себе си с появата на топлите слънчеви дни, е доста често срещан проблем. Според статистиката тя засяга до 10% от населението, а жените са 4 пъти по-рискови спрямо мъжете.
Най-уязвими към зимната депресия са хората на възраст между 15 и 55 години. Точните причини за развитието на сезонната депресия все още не са известни, но има достатъчно предложения защо активността на човека намалява през зимните месеци и с нея настроението.
До известна степен този процес е дори физиологичен, смятат учените.
При много животни през студения сезон, когато храната и топлината, необходими за оцеляване, стават по-малко достъпни, се активира режима на намалена активности така те оцеляват.
Да, спомнете си за мечките, които изпадат в хибернация…
Експертите смятат, че тенденцията към влошаване на настроението през зимата в човешкото население се формирало от хиляди години поради липсата на храна през студения сезон. По-често сезонната депресия атакува жени – може би до известна степен това се дължи на регулирането на репродуктивния цикъл. През лятото, когато жената се активизара след зимната депресия, вероятността да забременее и да възпроизведе потомството е по-висока.
Това гарантира високите шансове на потомството да оцелее.
Наред с „физиологичната“ теория съществуват и „биохимични“ версии на развитието на депресия през зимата.
Налице са сезонни промени в нивото на редица хормони, които могат да доведат до промяна в настроението.
Според психиатрите „спусъкът“, предизвикващ сезонна депресия, може да бъде намаляването на дневната светлина. Тази теория се подкрепя от факта, че проблемът е най-често срещан в северните ширини, където зимният ден е много кратък.
Биохимичната версия също е съвсем последователна: в резултат на промяната в продължителността на дневната светлина се нарушават циркадните ритми, които регулират биологичните процеси, свързани със смяната на деня и нощта. В резултат на това се нарушава баланса на хормона, който контролира работата на биологичния часовник, мелатонин. Намаляването на концентрацията му е много важен посредник, отговарящ за доброто настроение.
Източник: https://www.zdrave.ws/