Д-р Росица Стойчева: Непоносимост към храни води до забавяне в растежа - Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |събота, ноември 17, 2018
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Росица Стойчева: Непоносимост към храни води до забавяне в растежа
  • Последвайте ни:!

Д-р Росица Стойчева: Непоносимост към храни води до забавяне в растежа 

Закалете детето преди първия звънецСветовната седмица за повишаване на осведомеността за растежа, като част от кампанията “GrowInform”, стартира преди една година в Университетска болница “Св. Марина“ във Варна и наскоро се проведе за втори път в България. До момента в рамките на кампанията детските ендокринолози са прегледали безплатно пациенти в 10 града в страната, които имат над 110 000 детско население – до 18 години. Освен Варна екипите са посетили градовете Шумен, Разград, Бургас, Габрово, Велико Търново, Горна Оряховица, Бургас, Сливен и Ямбол, като са прегледани общо 146 деца на възраст от 2 до 18 години. При 52 от тях са установени отклонения. 34 от тези деца са със заболявания, при 22 се налага допълнително проследяване, а при 12 хлапета е започнало успешно лечение.

УМБАЛ “Света Марина”, благодарение на Медицински университет – Варна, е единственото лечебно заведение в България, където цялостната диагностика на децата с проблеми в растежа се извършва без заплащане от страна на семейството.

Д-р Росица Стойчева е детски ендокринолог. Завършила е Медицинския университет в гр. Варна. През 2016 г. взема специалност по детска ендокринология. През по-голямата част от времето се е квалифицирала и обучавала в УМБАЛ “Св. Марина”. Към момента приема пациентите си в ДКЦ “Св. Марина” и е единственият детски ендокринолог, който практикува в Спешното отделение на болницата.

Д-р Стойчева е основен изпълнител на кампанията “GrowInform“. Заедно с мобилния си екип е обиколила десетки градове в страната.

– Д-р Стойчева, доколко актуален е проблемът за България с недиагностицираните деца с проблеми в растежа?

– Много актуален е, защото честотата на децата с проблеми в растежа в България е недостатъчно ясна. Едва 1/3 от тях са диагностицирани. Останалите остават недиагностицирани, откриват се в доста по-късна възраст, или – никога. Но като цяло, този проблем го има по целия свят. По принцип, в някои от държавите има по-строга система: данните за ръста и теглото на децата се анализират директно от детски ендокринолог.

– Защо акцентирате и на прекалено късното диагностициране?

– Защото, с приключване на пубертета се “затварят” костите и не могат да растат след това. И специално по отношение на растежа не може да се направи нищо след определена възраст. Това е едното, и второто е, че зад ниския ръст много често се крие недиагностицирано заболяване, което не се лекува.

Затова най-големият успех за нас от кампанията е снижаването на възрастта при диагнозата. Средната възраст на диагностицираните чрез проекта “GrowInform” е 7-8 години.

– Кои са тези заболявания, които може да предизвикат проблеми в растежа при децата?

– Могат да бъдат непоносимост към храни, вродени синдроми, хормонални проблеми… По принцип, всяко заболяване на всяка система може да се отрази на по-бавното израстване. Няма как, ако при едно дете всичко е наред, то да не расте. Това е много силен маркер за проблеми със здравето.

– Как да разберат родителите, че детето им има проблеми в растежа? Например, има родители, които са с по-нисък ръст и не би ги притеснило, че детето им също е по-нисичко от останалите му връстници.

– Не може да разберат това, защото наистина децата приличат на родителите си И съответно при родителите, които са с по-нисък ръст, се очаква и с децата им да е така. Има родители, които са били по-нисички като деца, но в последствие израстват. Това също е модел на растеж, който се унаследява. В крайна сметка, и двете неща не са болест.

Но нито родителите, нито личните лекари няма как да знаят дали дадено дете израства нормално. Има нисички деца на по-ниски по ръст родители, но се оказва, че при някои от тях също има проблеми в растежа. И това е причината родителите да изчакат дълго време, преди да се консултират със специалист. Няма как родителите да разберат на по-ранен етап, например на 5-6- годишна възраст, дали детето им ще унаследи родителския модел и ще бъде в норма или ще има някакво отклонение. Това може да го прецени само детски ендокринолог.

– Една консултация със специалист достатъчна ли е и на каква възраст трябва да се направи?

– Обикновено, една консултация е достатъчна, стига да е изпълнено следното условие: родителите да ни предоставят точни данни за ръста и теглото на детето назад в годините. Защото, основният и най-важен инструмент, с който си служи детският ендокринолог, е растежната скорост. Ние не сравняваме едно дете с всички останали, а само по себе си как расте. Трябва да видим какъв е бил темпът му на растеж, за да предвидим как ще продължи да расте и по-нататък.

За целта нанасяме специални точки в растежните криви и правим преценка. Ако нямаме точни предишни измервания, тогава не ни е достатъчна една консултация. Налага се да проведем и още 1-2, докато запълним тази липсваща информация. Това отнема обикновено половин година

И затова е толкова важно по време на профилактичните прегледи да се мерят коректно децата. Не може, когато детето е било на пет години, да е с отразен по-нисък ръст, отколкото на три. Акцентирам върху коректността на тези данни, защото в един момент те може да се окажат много важни. Дори детето да има хормонално или друг вид заболяване, то може да се отключи на по-късна възраст, а преди това да си е било добре. Точно при тези деца профилактичните прегледи, които провеждаме, са най-ефективни – откриваме заболяването на много ранен етап, което гарантира и успешният изход от прилаганото лечение.

– Сега лекувате около 20 деца. Какви заболявания сте открили при тях и какви са възможностите за лечение?

– Имаме открити деца с дефицит на растежния хормон, с непоносимост към глутена, няколко хлапета с генетични синдроми. Имаме и едно момиченце с Търнър синдром. Разбира се, имаме и няколко деца, които са за наблюдение, не за лечение. Те най-вероятно ще унаследят родителския модел. Но след април тази година дойдоха и деца с костни заболявания и с вродени синдроми. Като е много важно да спомена тук, че тези вродени синдроми подлежат на корекция. И в крайна сметка, лечението води или до много голямо подобрение в състоянието им или със заместителна терапия практически до това децата да бъдат здрави.

В кампанията сме акцентирали и на децата, които са родени по-мънички. По-голямата част от тях след това си израстват добре, но при малка част се появява проблем с израстването. И точно тези деца, когато дойдат по-рано при нас, на 2-3-годишна възраст (имаме вече и такива малки пациенти) и когато им се включи терапия (имаме такава, осигурена ни от “Българската Коледа”), ръстът им се нормализира.

Като цяло, терапията на децата с проблеми в растежа е много скъпа, особено, когато става дума за лечението с растежен хормон. Но в България тя е безплатна И е грехота, когато имаме целия ресурс от специалисти и осигурено напълно безплатно лечение, единственото, което да ни пречи да лекуваме децата, да е пропуснатото за това време.

Преди това имахме и друга кампания, за съжаление, неуспешна. Идеята беше да достигнем по-рано до децата. Разработихме и софтуер, който вградихме в компютрите на лични лекари с повече педиатрични пациенти във Варна. Този софтуер при отклонения в растежа издава сигнал и лекарят трябва да насочи пациента към специалист. Тези колеги бяха и обучавани. Очаквахме 3% от хората – толкова са с нормално нисък ръст и с отклонения в растежа да бъдат насочени към нас за консултация. Вместо това, процентът им беше едва 0.14. И си зададохме въпроса: къде са останалите деца? В същото време, в клиниката дойдоха родители с две дечица, които се диагностицираха с дефицит на растежен хормон. Те не бяха насочени от личните лекари, а са разбрали, че най-вероятно детето има такъв проблем от интернет форум. И тогава разбрахме, че пътят в 21 век да стигнем до родителите не е чрез личните лекари, а през медиите.

– Прочетох за една странна мода при родителите: да си направят “дизайнерски деца”. Какво означава това?

– “Дизайнерските деца” са плод на амбициозни родители, които искат да изваят децата си по техните представи за “хармонично” развитие. Това са деца, които нямат никакво заболяване. Например, при баща с ръст 160 см и майка – 148 см, родителите им желаят тяхното дете да стане високо 180 см. Което не може да се случи, но те го искат и търсят начини да го “лекуват” с растежен хормон и други терапии, само и само да порасне много по-високо от това, което му е заложено генетично. Първо, това, както казах, няма как да се случи и второ, не е правилно, защото детето е здраво. И трето, опасно е на здраво дете да се дава растежен хормон

Той се предписва само в случаите, когато има установен дефицит в организма или детето има вродено заболяване, при което няма такъв дефицит, но лечението с този хормон помага много. Така например, е при синдрома на Прадер-Вили. Там децата са с изключително голямо затлъстяване. Дори сега, преди няколко дни, при нас дойде едно момиченце на 4 години с екстремно затлъстяване. Оказа се, че страда от този синдром. Родителите не подозираха, че детето им има Прадер-Вили, дойдоха на консултация заради наднорменото тегло. Това заболяване също се повлиява от терапията с растежен хормон, защото той има и метаболитен ефект, освен че повлиява ръста.

– Предвиждате ли кампанията да продължи и следващата година?

– Да, продължаваме кампанията. Освен това, в сайта на кампанията сме посочили специалистите и от другите градове, с които родителите може да се свържат, тъй като тя излиза вече на национално ниво.

А с нашия мобилен екип ще продължим да обикаляме градовете и всеки родител, без направление, може да се консултира с нас. Следващите градове, в които предвиждаме да отидем тази година, са Пловдив, Бургас и Кюстендил.

Най-важното, което родителите трябва да знаят, е: ако имат съмнения, че детето им расте по-бавно или по-бързо, че не наддава на тегло или наддава прекомерно, нека да си вземат само едно направление към детски ендокринолог и да се консултират, за да получат експертна оценка дали състоянието му е нормално, или не. Това не коства много, а тези отклонения не могат да се коригират, ако се пропусне времето за прилагане на нужното лечение.

Какви са последиците?

“Има синдроми, които, ако не се лекуват, децата остават като големи с краен ръст 135 см. И тогава проблемът е повече козметичен. Но има състояния, които са опасни за живота, защото причина за ниския ръст може да се окаже например тумор. По принцип, палитрата е много богата и могат да бъдат всякакви заболявания – както безобидни, така и опасни. Например, едно от най-опасните състояния е наддаването на тегло и спирането на растежа. В детската възраст това е много опасна индикация и насочва към проблем с надбъбречните жлези или тумор. Но ако се хване навреме, е с много добра прогноза за излекуване”, обясни специалистът.

 

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Добавете коментар