Д-р Георги Ангов: Болестите на вестибуларния апарат са лечими - Пациентски вестник
Информационно издание на Фондация "Теодора Захариева" - не само за пациентите, а и за тези,които искат да знаят |неделя, декември 9, 2018
Вие сте тук: Home » Интервюта и мнения » Д-р Георги Ангов: Болестите на вестибуларния апарат са лечими
  • Последвайте ни:!

Д-р Георги Ангов: Болестите на вестибуларния апарат са лечими 

Д-р Георги Ангов: Болестите на вестибуларния апарат са лечими

Д-р Георги Ангов

Д-р Георги Ангов, д.м., е специалист невролог и отоневролог. Той е главен асистент към Клиниката по нервни болести на Университетска болница “Александровска”. Д-р Ангов е специализирал в Италия и Германия и има над 30 научни публикации в България и чужбина, както и издаден собствен учебник.

– Болест или симптом е световъртежът, д-р Ангов?

– Световъртежът не е болест, но той е симптом на много заболявания, като най-често те са свързани с нарушения във вестибуларния апарат. Разбира се, и заболяванията на много други органи и системи в човешкото тяло могат да протекат със световъртеж. Например, едно спадане на кръвното налягане, сърдечна аритмия, някаква тежка инфекция също може да доведат до замайване. Но основно замайването и световъртежът са две различни понятия, симптоми, които говорят за увреждане на вътрешното ухо.

– Какви изследвания се правят, за да се установи заболяването, причинило световъртежа?

– Вече разполагаме с апаратура, която ни позволява да направим много прецизна диагностика на вестибуларния апарат. Разбира се, всеки преглед започва с т.нар. анамнеза. Диагнозата се поставя след внимателен разговор с пациента за това как протича оплакването, кога се е появило и има ли нещо друго, което го притеснява.

След това се провежда клиничен преглед, в който чрез специална апаратура се изследва равновесието на пациента и функцията на вестибуларния апарат. По време на отоневрологичното изследване пациентът бива провокиран с различни стимули, за да се установи реакцията на вестибуларния му апарат, след което специалистът прави извод дали той работи добре, в каква степен и къде точно се намира увреждането.

Един от най-съвременните начини за тестване на вестибуларната система е с Video Head Impulse Test (VHIT). Знаем, че вестибуларният апарат се състои от три полуокръжни канала, които се намират в различни равнини. Досега с повечето методи на изследване можехме  да проверим само хоризонталния, който наистина е най-важният и дава най-много информация. А сега виждаме и трите. Така информацията е по-пълна.

И всъщност тази технология VHIT плюс още едно изследване – вестибуларни предизвикани потенциали, доведоха в последните години до революция в отоневрологията

За щастие ние имаме възможност да участваме в тази революция.

– Лечими ли са нарушенията на вестибуларния апарат?

– В огромната си част са лечими. Но понякога световъртежът е симптом наистина на опасна болест. В смисъл, в малък процент от случаите се касае за мозъчен инсулт, за кръвоизлив, за множествена склероза, за тумор на мозъка, за дегенеративно заболяване на нервната система. За щастие, пак казвам, тези случаи са много по-редки. Подходите в лечението на вестибуларните разстройства са два.

Първият начин е чрез медикаменти, а вторият с помощта на упражнения, изработени специално, за да излекуват вестибуларния апарат. Той представлява структура, намираща се във вътрешното ухо, която има връзки към централната нервна система. Функциите, които апаратът изпълнява, са да държи стабилен погледа по време на движение на главата, като за тази цел предизвика движение на очите, което е противоположно на движенията на главата и участва в поддържането на равновесието.

Когато вестибуларният апарат е увреден, се получава дискомфорт – нарушено равновесие, видими неволеви движения на очите, които се наричат нистагъм. Доброкачественият позиционен световъртеж например, може да изчезне след изпълняването на специални упражнения, свързани преди всичко с въртеливи движения на главата и наклони на тялото, които стимулират възстановяването на вестибуларния апарат. В лечението място намират и различни видове психотропни медикаменти – антидепресанти, тъй като често хората, страдащи от световъртеж, са напрегнати, докато не им се изясни положението, и смятат, че той е предвестник на тежко заболяване.

– Споменахте доброкачествения позиционен световъртеж. Какво представлява той?

– Доброкачественият позиционен световъртеж е изключително често срещано заболяване, от което страдат около 30% от пациентите. То се проявява при промяна в позицията на главата – когато болният се обърне на една страна, лежейки или в изправено положение, или когато повдигне глава.

Продължителността на световъртежа е не повече от 1 минута, но е интензивен, а понякога придружен и от гадене. Това е състояние, при което кристалчета калциев карбонат се откриват на място, което не е характерно за тяхното разположение, а именно в полуокръжните канали на равновесния апарат, намиращ се във вътрешното ухо на човека.

При промяна на позицията на главата те предизвикват движение на ендолимфата, изпълваща вътрешността на полуокръжните канали, и водят до дразнене на рецепторите, намиращи се там. Това от своя страна става причина за възникването и провеждането на погрешни сигнали за движение към мозъка, водещо до появата на чувство за световъртеж. Та този вид световъртеж има сезонност, защото това състояние е свързано с нивата на витамин D в кръвта. А витамин D се произвежда в организма под въздействието на слънчевите лъчи. Т.е. витамин D е най-висок през лятото и по това време тези състояния са по-редки. Когато навлезем в зимата и витамин D стане по-малко като концентрация, тогава зачестяват този вид световъртежи. Но както вече споменах, с т.нар. репозиционираща процедура – с различни движения на главата, тези кристалчета се изчистват от канала със 100-процентов ефект.

– Световъртежът има ли възрастови предпочитания?

– Принципно честотата на световъртежа нараства с напредване на възрастта. При над 60-, 70-годишните хора например, те са водеща причина за падания и инвалидизация. Интересното е, че световъртежът има “слабост” към нежния пол – като дамите страдат два пъти повече от мъжете. Често срещани при децата пък са кинетозите – замайване по време на пътуване. В такива ситуации е възможно детето и да повърне. При голяма част от малчуганите този проблем изчезва с годините.

– Кога говорим за Мениерова болест, д-р Ангов?

– Мениеровата болест не е толкова често срещано състояние, колкото е споменавано. То е сериозно, тежко заболяване, което уврежда както вестибуларната система, така и слуха на пациентите. Но е сред по-редките причини за световъртеж. Тя се характеризира както с епизодичен световъртеж, така и със слухови нарушения. На пациентите, освен че им се вие свят, се оплакват, че им бучат ушите и че им е намален слухът. Същността на Мениеровата болест е хидропс на ендолимфата.

По принцип, вътрешното ухо е пълно с течности. Има сложна система, която регулира налягането на тези течности. В един момент по неясни причини налягането на тези течности се увеличава, те притискат рецепторите – слухови и вестибуларни, само от едната страна, и предизвикват този тип симптоми. После настъпва нещо, което намалява налягането рязко и изведнъж, и болните се подобряват.

През 2015 г. от една международна отоневрологична организация бяха поставени диагностичните критерии на Мениеровата болест. И независимо, че съвременните разбирания за Мениеровата болест са еволюирали значително от времето на откривателя си – д-р Проспер Мениер, известно объркване има и в наши дни. Едва ли не всеки световъртеж се кръщава “Мениерова болест” или пък съвсем недопустимото “мениероподобен” синдром. Всъщност истинската болест на Мениер е сравнително рядко заболяване, което засяга в еднаква степен и мъжете, и жените, като най-често те са в средната възраст.

– Лекува ли се Мениеровата болест?

– Лечението на Мениеровата болест включва на първо място строга безсолна диета, която в някои случаи е достатъчна за овладяване на състоянието. Прилагат се диуретици и медикаменти, разширяващи кръвоносните съдове на вътрешното ухо (Betahistine dihydrochloride). В много редки случаи се стига до оперативно лечение – въвеждане на медикаменти през тъпанчевата мембрана в средното ухо и операции на вътрешното ухо.

Румяна СТЕФАНОВА 

Източник: https://zdrave.to/

Добавете коментар