Проф. д-р Марияна Стойчева: Децата тръгват на училище – очакваме повече болни от хепатит А

Проф. д-р Марияна Стойчева: Децата тръгват на училище - очакваме повече болни от хепатит А
Проф. д-р Марияна Стойчева
Проф. д-р Марияна Стойчева: Децата тръгват на училище - очакваме повече болни от хепатит А
Проф. д-р Марияна Стойчева

Проф. д-р Марияна Стойчева е началник на Инфекциозната клиника в Университетска болница “Св. Георги” и преподавател в Медицинския университет в Пловдив. Проф. Стойчева е водещ специалист в диагностиката и лечението на инфекциозните заболявания. Член е на ръководството на Дружеството по инфекциозни болести у нас.

Какви инфекциозни заболявания върлуват през това време на годината? Защо се появиха болести, които не са характерни за нашите географски ширини? Как да се предпазим от тежките инфекции? Отговор на тези и още въпроси вижте в интервюто с проф. д-р Марияна Стойчева.

– Проф. Стойчева, има ли пик на някакви инфекции по това време на годината? Не са ли отминали още летните опасности?

– Все още в края на лятото е доста топло и най-голямата част от болните са с чревни инфекции. Особено децата и най-вече тези, които се връщат от морето, са с диариен синдром. Искам да отбележа, че причинителите са не само бактерии  – салмонелози и по-рядко шигелози (това е дизентерията), но и ентеровируси. Това са чревни вирусни инфекции, които довеждат до същите симптоми – висока температура, която много трудно се повлиява с антипиретици, повръщане, диария. Така че това е най-голямата група от инфекциозно болни в момента.

– Скоро се появи информация за огнище на дизентерия в ромската махала на някакво карловско село. Какво е характерното за тази инфекция?

– Дизентерията е болест, която засяга само човека и за предпазване от тази инфекция е изключително важна личната хигиена. Дизентерията също е една от “болестите на мръсните ръце”, тъй като се провокира, пак казвам, от не добра лична хигиена, от лоши социални условия, от бедността. Това са все фактори, които повишават заболеваемостта.

– А тежко ли протича тази инфекция?

– Да, дизентерията е доста тежко протичаща инфекция, защото при нея интоксикацията е много силно изразена. Диарията може и да не е тежка, т.е. болните да не се изхождат многократно, както например е при салмонелозата. Това е една от характеристиките на дизентерията – малко по количество изхождания.

Другото характерно е, че тези болни имат много силни болки в корема, както и непродуктивни позиви за дефекация, ние ги наричаме тенезми. Искат да се изходят, напъват се, няколко пъти ходят до тоалетната, но напразно. Тези позиви са много мъчителни. И ако успеят да се изходят, то е около 2 супени лъжици, понякога това е само кръв, слуз и гной. Също характерен признак е, че в изпражненията най-често има кръв. Това е показател за нас, специалистите, щом има кръв в изпражненията, първата асоциация е, че това е дизентерия.

Както казах, интоксикацията е много силна. Понякога заболяването, особено в ранната детска възраст, може да започне дори с гърч. Това е много интересно, защото децата имат висока температура и като направят гърч, ние започваме да мислим за други болести, тъй като диарията се появява малко по-късно. И чак тогава става ясно, че това е дизентерия. При тази инфекция антибактериалната терапия е задължителна.

– Проф. Стойчева, в тази връзка да ви попитам и за другата “болест на мръсните ръце” – хепатит А, рано ли е още за нея?

– Добре е, че се сетихте за нея. Засега нямаме такъв бум, но като започнат децата да ходят на училище, очакваме заболеваемостта да нарасне. Хепатит А има около 30 дни инкубационен период, т.е. от заразяването до първите симптоми минава около месец.

Това е най-леката форма на хепатит и при децата протича сравнително без проблеми. Може да протече по-тежко при възрастните, но като казвам “възрастни”, имам предвид млади хора, каквито случаи наблюдавахме по време на голямата епидемия преди години в Пловдив. Хепатит А може да протече тежко и при хора с предварителни, предшестващи заболявания, особено на кръвта. Както и при алкохолици и болни с цироза. Когато към всичко това се намеси още и този вирус, тогава се случва по-тежко протичане, понякога за съжаление се стига и до фатален край. Но най-често хепатит А протича сравнително леко.

– Какви други опасности да очакваме през есента? Има ли инфекции, които не са характерни за сезона?

– През есента се засилва заболеваемостта от хепатит. Освен това тези чревни инфекции не затихват и до късна есен. Интересно е, че имаме случаи на менингити, на които не им е сега сезонът. Въобще инфекциозните болести доста се промениха по своята характеристика. Така както се променя и климатът, появяват се непрекъснато данни за глобалното затопляне и т.н. И не на последно място, с мигрантите, които идват в страната ни, вече се сблъскваме с болести, които не са характерни за нашите географски ширини – малария, лайшманиоза. Това са тропически болести, които всъщност са внесени от мигрантите.

Имайте предвид, че не е безопасно, защото тези хора всъщност са източник на инфекции. И, ако има кой да пренесе съответната инфекция, това са комарите, може да се стигне и до разпространението й. Сега в момента нямаме такива форми на маларията, но винаги трябва да го имаме предвид и да сме нащрек.

– В тази връзка да ви попитам за единствения засега случай на западнонилска треска, и то в Пловдив, вероятно пак е привнесена? Появиха се съмнения и за други, засега недоказани случаи. 

– Става въпрос за мъж на 55 години от с. Труд, който е бил заедно с жена си в Истанбул от 3 до 5 август, като през това време са си направили екскурзия по Босфора. Хората споделят, че не са забелязали да има масово комари. Може да е имало единични ухапвания, които човек не може да определи на момента. А това е единственият рисков фактор за този човек. Той се разболява 2 дни, след като се връща от Турция. В началото няма температура, болестта започва с диария, имало е съмнение, че повръща кървави материали и по този повод е хоспитализиран в хирургична клиника.

Там всъщност разбират, че това не е кръв. На втория ден този човек вече е с висока температура, става объркан и тогава, след консултация с инфекционист и с невролог, е прехвърлен в нашата клиника с картината на менингит, менингоенцефалит. Състоянието постепенно се е влошило и се оказва, че е западнонилска треска. Тя е много рядко срещана при нас.

Болният вече се подобрява. Западнонилската треска не се предава директно. Това може да се случи само при трансплантация на орган или кръвопреливане. С една дума – не е заразно заболяване.

– Проф. Стойчева, как ще коментирате ситуацията с така “популярната” напоследък инфекция морбили?

– Хубавото е, че на този етап нямаме морбили в България. Да припомня, че изкарахме една епидемия преди време и още една, по-малка, преди година. Вижте, винаги има хора с неимунен потенциал. По-точно деца, които не са имунизирани, защото имунизацията за морбили е след навършване на 13 месеца. А и майките постъпват много погрешно, като не си имунизират децата.

Не искат да се доверят на опита на лекарите, че това са заболявания –  като дифтерия, морбили, детски паралич, от които човечеството се е спасило благодарение на ваксинациите. И е недопустимо сега в 21-ви век да се откажем от този огромен успех на медицината. Ами едрата шарка, вариолата? Знаете ли, че ако 95% от населението не е ваксинирано, винаги има опасност от възникване на епидемия. Не мога да си обясня как може да се рискува, след като има възможност да се предпазим от нещо толкова опасно. Аз категорично заявявам, че това е погрешно. Съгласна съм, че понякога възниква страничен ефект от ваксините. Но това е едно да 10 000 да речем. А другите 10 000, при които сме предотвратили болестите?

Яна БОЯДЖИЕВА

Източник: https://zdrave.to/

Leave a Reply