Летящите песъчинки от плажа, прахът от черния или разбит път, по който караме велосипед или шофираме, работата в двора, химикалите в басейна. И слънцето. Това са само част от „дребните“ предизвикателства, които дебнат през лятото нашите очи. А сега на прага на отпускарския август, когато се подготвяме за ваканцията си, е добре да изработим план за защитата им. За да го изготвим, ще ни помогне д-р Чарита Ранкова, началник на Първо очно отделение в Александровска болница.
Ултравиолетовата част от слънчевата светлина може да засегне сериозно очите, ако не взимаме предпазни мерки, предупреждава офталмологът д-р Чарита Ранкова, началник на Първо очно отделение в Александровска болница. А ние да си припомним от учебниците, че водата отразява до 50-60% ултравиолетовата радиация, речният пясък до 29%, зелената трева до 26%, бетонът и асфалтът до 74%, камъчетата до 32%. Затова и първата препоръка на д-р Ранкова е да се носят слънчеви очила с UV защита, но да не са купени от пазара или евтини магазини, а от оптика и непременно със със сертификат. Д-р Ранкова не смята, че е от голямо значение цветът на стъклата. Но е категорична, че много важна е
формата на рамката
– тя трябва да е такава, че да предпазва и периферията на очите, да покрива орбитата (като очила да плуване или за мотористи). Мнозина приемат слънчевите очила за аксесоар, но те пазят очите така, както дрехите пазят кожата от външни влияния. Повечето слънчеви очила стоят пред окото, а странично UV лъчите също проникват в очите, което ги уврежда, обяснява специалистът. Разбира се, тези препоръки важат не само, когато се ходи на море, но и в планината. И не само през пролетта и лятото, но и през зимата, когато сме на планина, където с увеличаване на надморската височина се увеличава и интензитета на UV лъчите, когато караме ски или просто сме в града, където е навалял сняг. Само така може да се избегне т.нар. снежна слепота. Снегът пък отразява до 85% ултравиолетовата радиация.
Слънчеви очила трябва да се носят от най-ранна детска възраст, категорична е очната лекарка. Детските очи са особено деликатни и трябва да бъдат предпазени от увреждания, коит оможе да настъпят в по-късна възраст. При децата слънцето може да предизвика алергични състояния, алергичен конюнктивит, предупреждава лекарката. Той се лекува с противоалергични капки, но те се прилагат задължително след преглед от специалист.
При по-продължително излагане на слънце, например при земеделските работници, животновъдите, строителите, ултравиолетовите лъчите може да предизвикат по-сериозни заболявания, каквото е
пердето на окото
Тези хора са рисков контингент. Смята се, че за възникване на това заболяване ултравиолетовата светлина има сериозен дял, особено с изтъняването на озоновия слой, казва лекарката. „Личните ми впечатления от моята практика е, че започват и по-млади хора да страдат от катаракта. На времето бяха предимно хора над 70 години, а сега хора на 60, дори 55 години. В медицинската литература това се обяснява в голяма степен с намаления озонов слой и увеличеното UV лъчение. Но навярно има значение и това, че съвременната очна хирургия дава възможност за оперативна намеса в много ранен етап на заболяването, докато в миналото се чакаше пердето да „узрее“ и операциите се правеха в много по-напреднал стадий. Сега, веднага след като бъде установена болестта, може да започне лечението й. Затова може би статистиката регистрира диагностицираните пациенти в по-ранна възраст“, смята д-р Ранкова.
Ако по някакъв повод – особено при слънчево затъмнение, се гледа с невъоръжено око слънцето продължително време, може да бъде засегната макулата на окото. Както е известно, тя е в центъра на ретината и е отговорна за най-ясното зрение, което ни е необходимо, за да четем и пишем, да шофираме и други важни дейности. За увреждането й, когато сме без качествени слънчеви очила, са достатъчни дори няколко секунди, предупреждава д-р Ранкова. Тя подчертава, че макулната дегенерация не е само проблем на възрастните хора, за развитието й имат значение много фактори, сред които полът – жените са по-често застрашени, както и пушачите, бялата раса, както и фамилната обремененост. Нещо повече: в последните години се смята, че заради изтъняването на озоновия слой,
UV-лъчите са отговорни и за макулната дегенерация като очно заболяване.
„Ако не се носят очила,
дори и краткото излагане на слънце може да доведе до доста неприятни усещания и дори поражения. В по-леките случаи до конюнктивит, а в по-тежките дори до кератит. При него може да бъде нарушен епителния слой на роговицата, макар че това са обратими и лечими състояния“, казва д-р Ранкова. Кератитът е придружен с доста силна болка и един от симптомите му е светобоязън – пациентът силно се дразни от светлина, обяснява специалистът. Подобно на конюнктивита, пациентът получава сълзене, чувство за чуждо тяло, но при кератита тези оплаквания са много по-силно изразени.
Ултравиолетовите лъчи увреждат и лещата на окото при продължително излагане на слънце. Затова дори съвременните лещи, които се имплантират при операция на катаракта, също трябва да имат UV филтър. Но дори на пациента да са имплантирани такива лещи, пак трябва да носи слънчеви очила
Друго предизвикателство пред очите ни са плувните басейни. Вече се произвеждат и очила за плуване в морето или в басейн, които имат UV протекция.
Най-честите очни страдания през лятото са
конюнктивитите, казва д-р Ранкова. Основните оплаквания са дразнене, чувство за наличие на чуждо тяло в окото, сълзене. При преглед се установява леко зачервяване на конюнктивита, но по-скоро субективните оплаквания на пациента са силно изразени. Причина за това заболяване може да е и водата в басейните заради употребата на дезинфектанти, обяснява офталмологът.
За онези, които и през лятото продължават да работят пред компютрите, д-р Ранкова препоръчва да ползват изкуствени сълзи след консултация с офталмолог. „Окото се фиксира върху екрана, а това изсушава роговицата, затова се необходими изкуствените сълзи“, казва лекарката. При работа с дигитални устройства по-продължително време, при 50% от хората се наблюдават оплаквания от страна на очите.
Компютърният зрителен синдром
включва два компонента – „сухо око“ и акомодативни смущения. Установено е, че при работа с компютри се нарушава мигателната честота, в следствие на което окото не се навлажнява достатъчно. Субективните оплаквания включват – дразнене, зачервяване, усещане за „чуждо тяло“. Лечението е поставяне на изкуствени сълзи. Акомодативните смущения са свързани с продължителна работа на близко разстояние. Оплакванията са замъглено зрение, главоболие и болка в очите. При тези случаи се препоръчва корекция на зрението за близко разстояние. Необходимо е на всеки час гледане надалеч за няколко минути. А в най-добрия случай – кратка разходка.
Автор: Веса КАРАОЛАНОВА
Източник: https://clinica.bg/