Не могат да се отнемат инвалидни пенсии

Отстраниха проблема в системата за обработка на ТЕЛК-решения в София
Отстраниха проблема в системата за обработка на ТЕЛК-решения в СофияРеформата в системата за трудовата експертиза замря заради протестите на хората с увреждания, но на хоизонта е нов закон с претенциите да сложи ред в хаоса. Какво е нужно, за да се смени системата, без да се нарушават правата на хората с увреждания, попитахме депутатът от ДПС Хасан Адемов.

– Какво налага изготвянето на изцяло нов Закон за хората с увреждания?

– Проблемът е, че колкото и да се увеличават средствата за хората с увреждания, техните потребности не са удовлетворени и те не са интегрирани в обществото. Най-важното нещо, което те искат, е да могат да излязат от домовете си, в които са затворени. Затова е необходимо да има подходяща архитектурна среда, достъп до публични институции. Необходимо е да има обществена приемливост, защото не е тайна, че една голяма част от хората с увреждания са притеснени от отношението към тях. От друга страна, те искат и да разполагат с т. нар. лична помощ, за да може средствата, които се заделят, да са според техните потребности, а не според разпорежданията отгоре. Всичко това изисква съвършено нов поглед към хората с увреждания и не случайно има една работна група в Министерство на труда и социалната политика, където участват заинтересованите страни, в това число и майките на децата с увреждания. Основното е подкрепата за хората с увреждания да се осъществява на базата на индивидуален подход, на базата на потребностите на лицето, а не на базата само на медицинското увреждане.

– Докъде стигнаха реформите в ТЕЛК, стопирани ли са?

– Имаше една концепция за промяна в ТЕЛК, която в края на миналата година министърът внесе в Народното събрание. За съжаление, след протестите на хората с увреждания, на практика тази реформа спря, независимо, че на страницата на Министерството на здравеопазването стои проектът за изменение в наредбата за медицинската експертиза. От друга страна, това, което притеснява хората с увреждания е, че се предвижда да има две комисии. Едната е медицинска, а след това, на базата на увреждането, друга комисия, позиционирана в структурите на Националния осигурителен инситут, да оценява работоспособността на тези хора. Но тук има един много важен елемент, който не бива да забравя всеки, който се занимава с тази проблематика. На първо място, веднъж извоювани права, не могат да бъдат отнети. Второ, нищо за хората с увреждания не трябва да се прави без тях и трето – много важно е да има по-голяма ефективност на средствата, които се заделят за тези политики.

– Какво трябва да се промени, за да отговаря новият закон на Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН?

– В нея има достатъчно ясно разписани политики, които трябва да бъдат част от нашето законодателство в областта на хората с увреждания. Има план за действие и тази конвенция и този план трябва да се изпълняват. С други думи, не е достатъчно само да се увеличават средствата. По-важното е те да попадат там, където са най-необходими. И най-важното нещо, което искам да кажа е, че в никакъв случай не може да се отнемат инвалидните пенсии. Защото след като се произнесе медицинската комисия, разбира се тя може да препоръча рехабилитация, възстановяване, но в крайна сметка, отивайки във втората комисия – в НОИ, тя трябва да прецени дали лицето е работоспособно и в каква степен. А не, примерно, експертното решение на ТЕЛК е за 100% инвалидност с чужда помощ и това означава, че този човек не може да работи. Което не е вярно! Има много хора с инвалидни колички, които са дори шефове на агенции или работят нещо друго. Така че има какво да се направи, но мисля, че ако това се върши без хората с увреждания, без те да могат да преценят, колко ефективни са предлаганите политики, трудно може да се разчита на успех. Има един крайъгълен камък в цялата дискусия – в този нов закон да се прецени по нов начин т. нар. оценка на увреждането. Тя трябва да бъде реализирана по начин, по който хората да имат възможност, на базата на предложените варианти за подкрепа, да се интегрират в обществото. Примерно, ако един човек с увреждания има нужда от образование, да се направи така, че да бъде подкрепен – да може да стигне до училище, да се качи на втория етаж и т. н. От друга страна, ако има нужда от асистентска подкрепа, да я получи.

Другото, което искам да добавя по тази тема е, че за да могат тези хора да работят, ако имат такава опция, трябва да има достатъчно възможности за квалификация и преквалификация. Но преди да се вземат тези мерки, трябва от начало, още от млада възраст, след като е установено увреждането, да имат възможности за образование. Защото без него практиката показва, че те не могат да се реализират на пазара на труда. Това е така по много причини, но една от тях е, че имат ниска квалификация. И още нещо – за да може да работят в отделно предприятие, в отделна фирма, задължително трябва да има адаптирано работно место към възможностите на дадения човек с увреждания. Затова повтарям, че тези възможности в никакъв случай не трябва да бъдат за сметка на премахване на инвалидните пенсии. Тези средства на практика компенсират физическото увреждане, докато ако има възможност да работи, тогава човек получава средства и от труд. Запазването на тези два компонента, според мен, е най-добрият подход. И така – подкрепа на базата на индивидуалните потребности от една страна и от друга страна възможност хората сами да управляват личната подкрепа, която им е предоставена. Друг много голям проблем е с децата. Когато те навършват 18 годишна възраст, ако дотогава са получавали подкрепа от 930 лв., както е сега за малчуганите с над 93% на увреждане и с чужда помощ, при навършване на 18 години остават само с инвалидната пенсия. Драстичен спад на доходите, а нуждите са същите. Това е един огромен проблем, който трябва да бъде решен в новия Закон за хората с увреждания. След като завършат тези хора, какво се случва с тях?

– Наистина ли около 40% от пенсиите у нас са инвалидни?

– В момента в България има малко под 500 000 инвалидни пенсии, което означава, че процентът е около 8 на сто от всички граждани. Оттам нататък има добавки към обикновените пенсии, с които хората стават повече, но това не са инвалидни пенсии на базата на общи заболявания. Те са друг вид добавки, като някои хора ги смятат заедно с останалите инвалидни пенсии, затова дават по-голямо число.

– Повече ли са като процент от другите европейски страни?

– Средният европейски процент е около 15, така че в никакъв случай не може да се говори, че в България хората с увреждания са много повече. Вероятно има някъде допуснати нередности, но проблемите са различни. Много сме говорили за тях. Основният е, че няма обратна връзка между НЕЛК и Националната здравноосигурителна каса. НЕЛК комуникира с Министерство на труда и социалната политика, с Министерство на финансите, с общините, но няма никаква връзка с НЗОК, което означава, че НЕЛК не може по никакъв начин онлайн да провери документите. Това е един от важните проблеми, защото най-често обвиненията са към хората, които работят в ТЕЛК. Аз винаги съм казвал, че ТЕЛК не издава фалшиви експертизи, защото те работят на базата на медицински документи. Ако тези документи са изрядни, няма да има грешки, но в ТЕЛК няма как да знаят дали са истински. Те издават експертизите на базата на медицински документи и ако някои са с невярно съдържание, за това си има наказателни институции. Така че ако някой има такава информация, може да я предостави на съответните органи. Другото е приказки на халост.

– Нали идеята е не да се ощетят хората, които наистина имат проблеми, а да се премахнат фалшивите експертизи?

– Това, което се случи в предизборната кампания, някакси нагнети напрежението, защото една от политическите партии, които участват в „Обединените патриоти”, се опита да изненада обществото как могат да бъдат икономисани 600 млн. лв. от фалшивите инвалидни пенсии, как трябва да се направи ревизия на всички пенсии и т. н. Само че, една година вече не се случва такава ревизия, което означава, че тя няма как да стане. Толкова експертни решения на ТЕЛК при малкото хора, които работят в тези комисии, как да се случи това, че идеите им да се реализират? Но тази нагласа нагнети напрежението в сферата.

– Как трябва да се осъществява контролът – сега има доста комисии, които правят проверки, а нарушенията не са установени?

– Контролът се осъществява от Националния осигурителен институт. Има първичен, превантивен контрол. Всички нови експертни решения се проверяват. И сега има възможности за контрол, въпросът е в никакъв случай да не смятаме, че чичо доктор, който работи в ТЕЛК, априори е най-големият грешник. Трябва за всеки един случай да реагираме адекватно с възможностите на контрола, който го имаме и в момента. Пак казвам – най-добрият контрол е он лайн връзката. Ако има такава връзка между здравната каса и съставите на ТЕЛК, отиваш за експертиза, проверяват се документите он лайн – дали си лежал в болницата, дали са реални изследванията, дали отговаря историята на заболяването и след това ще има адекватни решения. Но е важно и да се промени прословутата методика – има една наредба, която казва за кое заболяване, какъв процент се дава. Голяма част от този списък със заболявания могат да бъдат променени. Мисля, че се работи в МЗ в тази посока.

– Приемането на нов Закон за хората с увреждания няма ли да отдалечи още повече във времето реалната помощ за тях? 

– Знам, че те искат всичко да стане днес и сега, защото проблемите им са много отдавана. Отделно до края на октомври трябва да е готов и новият Закон за социалните услуги, който също е част от решаването на проблемите на тези хора, защото на някои от тях трябва да им се предоставят подобни услуги и по този начин да им се даде възможност за интеграция. Но пак повтарям – по-добре късно, отколкото никога, въпреки че хората имат нужда днес. Въпросът е колкото е възможно по-бързо да се случат нещата, защото сега вече не сме в бюджетна процедура, очевидно ще бъдат необходими повече средства за т. нар. индивидуална помощ и това са въпроси, които в рамките на работните групи ще бъдат решени.

– Започнаха ли срещите по тези проблеми?

– Да, в Министерство на труда на 18 май имаше такава среща.

– Министърът има надежда законопроектът да блъде приет до края на годината. Смятате ли, че това е възможно?

– Трябва да бъдат направени всички усилия. Разбира се, че е възможно. Проблемът може да дойде от Министерството на финансите. Други проблеми няма. Комисиите са ясни, отдавна се знае, какво трябва да се направи, на каква цена, въпросът е колко може да си позволи бюджетът. Но, отварям една скоба и искам дебело да бъде подчертано това – когато говорим за хора с увреждания и техните потребности, не можем да говорим за фискални цели. Те трябва да бъдат на заден план. Не може да се спестява за сметка на хората с увреждания. Това влиза в разрез с едно много известно мото за тази политика – една от степените на интелигентност на едно общество е отношението към хората с увреждания и политиките, които се извършват за тях.

Автор: Лиляна ЛАМБЕВА

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply