Между 5000-6000 са общо болните със злокачествени заболявания на кръвта в България. Годишно около 1400 – 1500 са тези с новооткрити такива заболявания. Това каза в презентацията си „Хематологията – иновацията, която носи живот“ проф. Юлиан Райнов, който е ръководител на Клиниката по хематология във ВМА и заместник-председател на Българското медицинско сдружение по хематология, по време на XVII –та национална среща в Албена, цитиран от БГНЕС.
„Най-често те са с лимфоми, с хронични левкемии, с остри левкемии. Не са малко и пациентите с множествен миелом, останалите пациенти са с доброкачествени заболявания на кръвта, като голям процент се пада на различните видове анемии. В кабинета в доболничната помощ, където работят специалистите по хемотология, около 33 – 35% от прегледите се правят на пациенти с анемии. Информация за доброкачествените заболявания на кръвта може да даде само НЗОК на базата на регистрираните по съответни кодове болести от семейните лекари и специалистите от доболничната помощ, отбеляза той.
„Чест прави на НЗОК и МЗ, че 100% от лекарствата, които се използват за лечение на злокачествени заболявания се реимбурсират, но винаги има какво да се желае. При проследяване на някои от пациентите нещата са недофинансирани. Нашите пътеки са крайно недофинансирани. Изчислено е, че за една новодиагностицирана остра левкемия разходите са около 10 000-12 000 лв., но от касата се заплащат само 860 лв. Тоест предстоят тежки разговори с административните институции, които се занимават със здравеопазване, за да бъдат по някакъв начин урегулирани и адекватно заплащани медицинските услуги”, обясни проф. Райнов.
По думите му е нас специалистите са константа, към момента на него са му известни около 5-6 души, които са напуснали страната и работят в чужбина, най-вече в скандинавски страни, Великобритания и Франция. Тук остава едно много добро ядро, съсредоточено в университетските клиники с изключително добре подготвени ръководители на тези клиники, както и в четирите специализирани клиники в София, покриващи 3-то ниво на компетентност, които работят в тясна колаборация.
„Така че за мащабите на България около 160 хематолози, са един добре, допустим минимум, който може да обслужи болните с хематологични заболявания. Проблем са лекарите, които работят в доболничната помощ, тъй като в някои от областите има по един хематолог. Например във Видин са – 2, във Враца – 2, в Монтана – 1, Велико Търново – 2, Разград – 1, Силистра – 1, Добрич – 1, Шумен-2, в Бургас – само 3 колеги, в Кърджали няма хематолог, там пациентите се обслужват от двамата хематолози от Хасково, Пазарджик има 1. Ние разполагаме с тази карта как са разпределени хематолозите в страната”, обясни професорът.
Източник: http://www.zdrave.net