В света на децата, както и в света на възрастните, има проблеми, има мечти, които не се сбъдват в желаните срокове, има преумора и стрес. Би ли могло всичко това да стои в основата на невротично разстройство? Как родителите да разпознаят признаците? Кога да потърсят специализирана помощ? Попитахме проф. Венета Божинова, началник на Клиниката по нервни болести за деца в УМБАЛ по неврология и психиатрия „Св. Наум“ в София.
Неврозите могат да започнат на всяка възраст, но в зависимост от нея в началото имат някои особености в протичането и характерни форми. Например при децата неврастенията е относително рядка, но често се наблюдават тикове, заекване, тензионен тип главоболие, вторичната енуреза (напикаване по време на сън), енкопреза, соматоформни разстройства, обяснява проф. Божинова. Диагностицират се при характерни клинични изяви от невролози, детски невролози, детски психиатри и се лекуват комплексно – с психотерапевтични методи, работа с психолог, медикаментозни следства при необходимост.
Детските неврози представляват функционални разстройства на нервната система с обратим характер. Но са с голяма честота и съставляват около 30% от преглежданите от детски невролог деца. Причиняват се от преумора, стрес (силен, еднократен или при непрекъснато повтарящи се въздействия върху нервната система). Настъпва дисбаланс на нервните процеси и медиатори (възбудни, задържани), като имат значение и генетични и личностови особености. Най-значителни неврозогенни фактори са стресовите ситуации в семейната среда (конфликти, разделени семейства, малтретиране) или училищна среда (училищни затруднения, конфликти).
Критични възрасти
за развитието на неврозите са няколко- между 2 и 3 г. при изграждане на индивидуалността на детето, често свързвано и с промяна на начина на живот при началното посещаване на детско заведение; между 7 и 8 г. при съзряване на моториката и започване на училище; между 12-18 г. по време на пубертетното развитие. Най-голяма е честота на детските неврози между 6 и 9 г. и 10 и 13 г., свързано с определени периоди на детското развитие и училищното натовареност.
Според старите класификации неврозите се разделяха на неврастенна, хистерична, натраплива, страхово-хипохондрична и моносимптомни неврози. Според съвременната класификация неврозите се разделят на неврастения; реакции на тежък стрес, разстройства в адаптацията; дисоциативно конверзионно разстройство (старо хистерична невроза); соматоформно разстройство (старо наименование хипохондрични разстройсва); поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството (старо наименование детски мононеврози).
Неврастенията
се изявява при продължителните изтощаващи нервната система фактори (умствена, учебна, психическа преумора), особево в съчетание със соматично заболяване. Честа е при децата с големи амбиции или при несъответствие между амбиции и възможности. Клинично се проявява с потиснатост, нерешителност, вялост, апатичност, главоболие (тензионно), оплаквания от замаяност или „вътрешен световъртеж“, снижен апетит, разстройства на съня с неспокоен сън с бълнуване или с кошмари, вегетативна дисфункция (изпотяване, усилен дермографизъм, изтръпване на части от тялото); трудна концентрация, особено следобед, привечер, в края на учебния ден. Необходим е правилен режим на работа и почивка, отстраняване на неврозогенните фактори.
Реакции на тежък стрес
и разстройства в адаптацията възникват при значими жизнени промени или към последици на стресогенното жизнено събитие – раздяла, криза в развитието (тръгване на училище, смяна на училище). Налице е потиснато настроение, тревожност, безспокойство, разстройство в поведението, несправяне със задълженията.
Дисоциативно конверзионно разстройство се характеризира с отпадане на двигателните функции (парализи) или на сетивните функции (анестезия) или с припадъци, наречени псевдоепилептични, които възникват по психогенен механизъм и не се установяват органични увреждания при неврологичното изследване. У децата най-чести са психогенните (дисоциативни или псевдоепилептични) припадъци, психогенните парези на крайниците, мутизъм или слепота, психогенно повръщане, нарушения в дишането и психогенна кашлица и психогената анестезия (сетивно увреждане с липса на усет по среднанта линия, като ръкавици или чорап, които не отговарят на сетивните области на инервация на нервите, спиналните коренчета или нервните пътища).
Псевдоепилептичните припадъци
се изявяват при силни емоции и стрес в будно състояние, като те няма спецефичните за генерализираните тонично-клонични припадъци тонусови промени,стереотипни движения на крайниците и промени на цвета на лицето, дишането и зеничните реакции, а се извършват разнообразни движения. Някои пациенти показват пристъпите при подканяне. При ЕЕГ и особено при видео-ЕЕГ не се установяват епилептични промени (генерализирана или фокална абнормност), вкл. ако по време на изследването пациентът прави „припадък“.
Обсцесивно-компулсивното разстройство (натраплива невроза) се изявява в детско-юношеската възраст най-често са натрапливите страхове или натрапливи движения и действия.
Соматоформните разстройства се изявяват с многобройни усещания от различни органи, склонност към самонаблюдение, тревожност и страх от различни заболявания, характерни за хипохондрично разстройство.
Поведенчески и емоционални разстройства с начало, типично за детството и юношеството включват редица невротично или стресово провокирани състояния. Сред тях са емоционалните разстройства с начало, типично за детството – тревожно разстройство, свързано с раздяла, фобийно – тревожно разстройство; страх от нови събития, контакти, разстройство със съперничество между братя и сестри (ревност), елективен мутизъм, разстройство на привързаност (в първите 5 г. за привличане на внимание), неидентифицирано приятелско взаимоотношение.
Тикови разстройства
се наблюдават при 15% от децата. Изявяват се с тик – неволно бързо, повтарящо се, неритмично движение или издаване на звук. Тиковете са резултат от стресова ситуация или тревожност, които ги влошават. Могат да бъдат потиснати за определен период от време, засилват се при стрес и изчезват по време на сън. Най-чести са моторните тикове с мигане на очи, отмятане на шията, свиване на ръцете, лицеви гримаси.Моторните и вокални тикове са прости и комплексни(сложни). При простите моторни тикове се повтарят движения като мигане, въртене на главата, издигане на раменете, гримасничене. Комплексните (сложни) моторни тикове са с по- сложни, вкл. ритуални движения (усмивка, подскачане, потупване по собственото тяло). Прости вокални тикове са покашляне, подсмърчане, скимтене. При комплексните вокални се повтарят думи или последните думи (ехолалия). Тиковите разстройства биват преходни с единични или множествени вокални или моторни тикове, които продължаващи не от повече от 12 месеца. При 5-24% от децата в училищна възраст има преходни тикови разстройства. Психогенните тикове са със спонтанни ремисии. Лечението е психотерапевтично, при необходимост медикаментозно. При хроничните тикови разстройства са налице единични или множествени двигателни или вокални тикове, но не и двете едновременно. Започват от предучилищна възраст. Хроничните вокални тикове, вкл. кашлицата, са по-чести са в сравнение с хроничните моторни. Прогнозата е по-добра при хронични вокални или моторни тикове с начало между 6 и 8 г.
Заекването
е често срещано нарушение с прекъсване на плавността на речта, поради неволево повтаряне на звуци, срички, думи или фрази, удължаване на някои звуци или наличие на паузи при говоренето. Най-често възниква между 2 и 5-годишна възраст и при до 80% от децата през този период настъпва спонтанно подобрение. Степента на изразеност на заекването е различна. В някои случаи успоредно с това се извършват и двигателни стереотипии с устните, покашляне, има напрежение при говорене. За ранното диагностициране родителите трябва да обърнат внимание именно на повторенията на звукове и срички, думи или фрази, удължаването на звуковете в думите, напрежение на лицето и мимиката или мимически или телесни движения, когато се затруднява при говорене. Заекването се диагностицира и лекува от логопеди, особено при ранните му изяви. Подходаща е и работа с психолог, препоръчва проф. Божинова и припомня, че в повечето детски заведения и училища има квалифицирани логопеди. Извършва се и поведенческа терапия за коригиране на ранното заекване. Опитвани са и различни медикаметозни средства като бензодиазепини, антиконвулсанти, антидепресанти, антипсихотици и допаминови агонисти, като няма клинични проучвания, доказващи сигурна клиничнна ефективност, пояснява проф. Божинова. Прогнозата на заекването в детската възраст е много добра, като 65% от децата в предучилищната възраст се подобряват спонтанно за 2-годишен период, а 74% – до 10 годишна възраст, казва проф. Божинова.
Неорганичната енуреза представлява изпускане на урина по време на сън, несъответно за умственото развитие при липса на заболявания свързани с инервацията на пикочния мехур. Енурезата е първична при несъзряла инервация или вторична (функционална, психогенна при стрес). Енкопрезата е повтарящо се волево или неволево изпускане на изпражнения у деца с вече изработен сфинктерен контрол при емоционално разстройство.
Тензионният тип главоболие
е първично при деца с нормален неврологичен статус, като реакция на хроничен стрес и е много често (80% от всички главоболия). Характеризира се с наличие на над 10 пристъпа с честота под 15 пъти месечно, което продължава между 30 мин и 7 дни, локаризирано е двустранно в различни области на главата. Има притискащ или стягащ (непулсиращ) характер и лек до умерен интензитет. Не се засилва от обичайна физическа активност, липсва гадене или повръщане, рядко има фотофобия или фонофобия и не се свързва с друго заболяване. Необходим е преглед от детски невролог, а за изключване на рефракционна аномалия и от очен лекар. Лечението вкючва психотерапия, а при необходимост след преценка на лекар, се лекува и с парацетамол, нурофен, диклофенак.
Автор: Веса КАРАОЛАНОВА
Източник: https://clinica.bg/