Ранният скрининг пази майката и бебето

Ранният скрининг пази майката и бебето
Ранният скрининг пази майката и бебето
Можем да разпознаем около 80% от бременните, които ще имат усложнена бременност с високо кръвно, казва д-р Мария Янкова

Третият международен конгрес по майчино-фетална медицина ще се проведе между 18-ти и 20-ти май в Боровец. Той се организира от Асоциацията по майчино-фетална медицина с цел да събере на едно място специалисти от всички области на медицината, ангажирани с майчиното и детско здраве. Как световните постижения намират приложение у нас, на каква помощ могат да разчитат българските майки? Потърсихме отговорите от акушер-гинеколога, специалист по фетална медицина и председател на асоциацията д-р Мария Янкова.

Зад понятието „фетална медицина” стоят всички изследвания за откриване или отхвърляне на вродени хромозомни заболявания, както и на хипертонични усложнения на бременността. “Феталната медицина се занимава с патологията на бременността като цяло и се реализира чрез разнообразен набор от изследвания, диагностични и терапевтични процедури с крайната цел – здрава майка и здрав плод. В най-обобщен порядък това е областта от медицината, посветена на бременната жена и нейното дете”, пояснява д-р Янкова.

Съвременната фетална медицина цели на възможно най-ранен етап да разграничи

нормалните бременности от тези с риск.

“Проследяването претърпя много бурно развитие. Като върнем лентата назад виждаме, че преди бременността наистина се проследяваше с по-елементарни диагностични средства. Дори ехографията не беше сред популярните методи за диагностика. Правеха се измервания на кръвното налягане, на обиколката на корема на жената, елементарни лабораторни изследвания”, разказва експертът.

Към днешна дата специалистите могат да дадат много точна оценка на това дали една бременност протича с някакви усложнения, дори те все още да не са намерили своя клиничен израз. “Това означава, че ние можем да ги предвидим и да ги профилактираме. Скринингът за Синдром на Даун и други хромозомни дефекти, който е в първия триместър, се наложи като “златен стандарт” на скрининг. Също така Хорионбиосията и Амниоцинтезата, като диагностични, генетични изследвания за високорисковите бременности. Тези изследвания преди се правеха много късно – към 18-20-та гестационна седмица. Сега ги правим в 11-та 13-та г.с. Тоест, семействата, които имат лошия шанс бременността да е с непоправим дефект, получават тази информация много по-рано. Това е изключително постижение, тъй като могат да се вземат

решения за прекъсване на бременността

и това да остане без последствия за майката и нейните следващи бременности, които могат да протекат напълно успешно”, акценитира д-р Мария Янкова.

На разположение вече е и вътреутробната хирургия. При двуплодна бременност на еднояйчни близнаци, например, където рискът близнаците да загинат, ако не се разделят плацентите им, беше почти 100%, сега една голяма част от тези бебета могат да бъдат спасени. „Сега можем да разпознаем и около 80% от бременните, които ще имат усложнена бременност с високо кръвно налягане и да вземем мерки много преди тя да е развила тежката клинична картина на хипертония”, допълва специалистът. Хипертонията по време на бременност е една от първопричините за майчина смъртност, а именно прееклампсията – усложнение на бременността, което може да доведе до фатален изход за майката и за плода. Препоръчва се тези изследвания да се осъществят от специалист по фетална медицина или поне акушер-гинеколог, който има допълнителна квалификация в тази област, съветва д-р Янкова.

”Бих казала с голямо задоволство, че все по-рядко се сблъскваме с жени с тежки усложнения на бременността, тъй като те обикновено директно отиват към болничните заведения. По-често работим с жени, които

съзнателно търсят тези изследвания,

за да могат да имат по-голямо спокойствие през бременността”, коментира д-р Янкова.

По думите й най-голямото постижение на колегите й е, че през последните 10-15 г. са успели да формират нов мироглед, не само по отношение на чистата медицина и съвременните средства за диагностика на бременността, но и за това с какъв морал и отговорност трябва да се отнасят към бременните, за да подобрят ситуацията в собствената си страна. „Част от основателите на Асоциацията по Майчино-фетална медицина сме възпитаници на школата на King’s College Hospital, Фондацията по фетална медицина на професор Кипрос Николаидес. И когато всеки един от нас се прибра от Лондон, обединихме усилията си, за да се включим активно в осъвременяването на феталната медицина в България. Скринингът, който въведохме – скринингът на професор Николаидес, е много безопасен за жените с нормална бременност. Старият биохимичен скрининг беше доста несъвършен, защото даваше доста фалшиво положителни резултати. В резултат много жени с нормални бременности получаваха висок риск и преминаваха ненужни амниоцинтези. Ние намалихме този брой на ненужни интервенции и продължаваме да работим в тази посока”, разказва д-р Янкова.

Разбира се, положителните промени не могат да се случат без участието на зоконотворците и без достигането до общ консенсус в гилдията по акушерство и гинекология. „За нас е важно в първия триместър

скринингът да стане задължителен.

Да разчитаме на национален скрининг за хромозомни заболявания в цялата страна”, категорична е д-р Янкова. В момента подобни изследвания се правят на 60-70% от всички бременни, но специалистите настояват те обхванат абсолютно всички бременни. „При проследяването на бременност с усложнения нещата са добре устроени. имаме специализирани клиники, в които има много добри условия, но ако искаме тези усложнения да бъдат профилактирани по-рано, бихме могли да допринесем с промени в нормативната уредба”, споделя специалистът.

Според д-р Янкова друга пречка пред по-сериозния скрининг на бременните е, че здравната каса в момента не покрива специализираните изследвания по време на бременност с малки изключения – само на двойките, които вече са имали бременности с генетични проблеми. При тях има реимбурсиране на изследвания при следваща бременност. Но конкретно по отношение на масовия скрининг за хромозомни заболявания, жените сами търсят къде и при кого да направят това изследване и се съветват или с проследяващите акушер-гинеколози, или търсят информация в интернет, или чрез свои познати, които вече са минали през тези изследвания, разказва д-р Янкова. За съжаление на този етап няма регулация, която да насочва и още при диагностицирането на ранна бременност жената да знае къде, в какъв срок и какво трябва да направи. „Това е съществен момент. Не само да се промени нормативната уредба и законите, но също и да има подготвени хора, които реално да помогнат за реализирането на тези наредби“, категорична е д-р Янкова.

Автор: Милена ЗЛАТКОВА

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply