Как се адаптира организмът при смяна на зимно и лятно часово време?

Хроничното безсъние води до Алцхаймер
Снимка: Shutterstock
Как се адаптира организмът при смяна на зимно и лятно часово време?
Графит на Банкси в Манхатън
Снимка: Guliver/ Getty Images

Хората, които страдат от безсъние и които са по-изнервени и тревожни, по-трудно се адаптират към преминаването към лятно или зимно часово време. Проблемът е със свикването с промяната на час за ставане, коментира психологът доц. Маргарита Бакрачева.

При лятното часове време има позитивен момент, който улеснява организма да приеме промяната. Сега се радваме на по-продължителен ден – светлината и слънцето са естествен антидепресант, които карат хората да се чувстват по-добре, обяснява Бакрачева.

Единственото негативно е настройката и периодът, необходим за нея, което и работодателите трябва да отчетат. Необходима  е поне една седмица адаптация, докато организмът се настрои към новия режим, казва експертът и предупреждава, че не е реалистично да очакваме и сами да се опитваме да бъдем 100% адекватни. Организмът сам ни показва темпото, с който е готов да се адаптира към промяната и е добре да му отдадем необходимото време.

Въпреки това, промяната в този случай е по-позитивна, тъй като пролетта носи положителни емоции и, ако говорим обикновено за есенна депресия, то по-скоро сега говорим за пролетна умора, коментира психоложката.

Според някои статистики при лятното време намалява броят катастрофите и инцидентите по пътищата, според други промяната води до силни негативни психически изживявания, коментира доц. Бакрачева.

Тя обаче съветва да се фокусираме основно върху положителния факт – по-дълъг ден, повече топлина и слънце, които ни правят поне малко по-щастливи, без да полагаме усилия.

Въпреки че зимното време е астрономическото и се свързва с по-близкото до организма, в чисто психологически план раждането на новия живот е съпроводено с нова надежда и нови емоции, отбелязва Бакрачева. Колкото и да е различна степента, в която времето влияе на хората, няма човек, който да не отчита като специфичен барометър това, което се случва.

В някои северни държави има свободни часове и дни от работа, когато има слънчеви дни, а в Япония има специални дни за почитане на пролетта – всичко това е показателно за култа, който всички споделяме към зараждането на нов живот, нови мечти, нови обещания, коментира психоложката.

Източник: БТА/https://www.manager.bg/

Leave a Reply