Деменция – става дума за сериозно заболяване на интелекта, намаляване на когнитивните функции, при което човек губи способността да се грижи за себе си
Деменцията винаги влияе върху няколко способности на човека: мислене, памет, внимание, говор – но това се случва постепенно. В повечето случаи промените в тях се развиват постепенно: от малки нарушения до големи нарушения, които пречат на нормалния живот всеки ден. Обикновено тези нарушения причиняват проблеми в емоционалната сфера като: тревожност, депресия, апатия и поведението варира от агресия до апатия.
Колко вероятно е да имаме деменция?
Според СЗО в момента има около 48 милиона пациенти с деменция в света. Поради глобалното застаряване на населението в световен мащаб, учените сочат удвояване на броя на пациентите с деменция на всеки 20 години.
Реално до 2050 г. – броят на болните от тази болест ще е 100 милиона души.
Деменцията засяга по-възрастните хора. Основната причина за деменция е болестта на Алцхаймер – нелечимо заболяване, което води до смърт на мозъчните клетки. Също така, деменцията се появява от проблеми с кръвоснабдяването на мозъка (исхемия, удари).
Как лекарят диагностицира „деменция“?
Има международно приетите клинични критерии от 2011 г., които разглеждат следните симптоми:
1. Има значително отслабване на способността на пациента да изпълнява професионалните си или ежедневни дейности.
2. Промени в когнитивната дейност (памет, мислене, внимание) или поведенчески промени (нервно-психически нарушения).
3. Негативните нарушения засягат най-малко две от следните области
– намалена способност за учене и запомняне на нова информация (пациент повтаря едни и същи въпроси или е с едни и същи теми на разговор, губи си личните вещи, забравя за събития или не се помни познатия маршрут до работата или дома;
– намаляване на способността да се мисли логично и да се решат сложни проблеми, както е и нарушено планирането на сложни или последователни дейности)
– намаляване на визуалните-пространствените функции (пациентът не е в състояние да разпозна предмети, въпреки доброто зрение, не може да се ползват прости инструменти, или правото да се обличат дрехи);
– говорни нарушения (пациентът трудно си спомня прости думи, прави дълги паузи, прави различни грешки – говорни, правописни и пунктуационни);
– променя се личността на пациента, става дума за необичайни промени в настроението, неоправдано безпокойство, нарушена мотивация, апатия, социална изолация, липса на емпатия, развива се обсесия.
Така че, ако от петте типове нарушения са налице най-малко два има основания да се постави диагноза „деменция“.
Отделно, подчертаваме, че за диагностицирането не са необходими никакви сложни лабораторни или технологични изследвания (като MRI). Достатъчен е разговор с пациента или с негови близки.
Източник: http://www.zdrave.ws