Инконтиненцията – от проблема до решението

Инконтиненцията - от проблема до решението
Раждането може да я провокира, но това не е повод да се прави секцио, казва д-р Иван Диков
Инконтиненцията - от проблема до решението
Раждането може да я провокира, но това не е повод да се прави секцио, казва д-р Иван Диков

Инконтиненцията – проблем, за който мнозина са чели. Повечето от тях са го сторили, защото тялото им е сигнализирало за него. Неудобството от споделянето, дори с близки, обаче ги възпира да търсят решение. А решението му е в лекарския кабинет. Точно за него разговаряме с акушер-гинеколога от „Майчин дом“ д-р Иван Диков.

Инконтиненцията, по-известна като неволно изпускане на урина, не различава пол и възраст. Според световната статистика до 35% от населението на планетата над 60 години попада в лапите на уринарната инконтиненци. И въпреки това, жените, страдащи от него са двойно повече от мъжете, при 1 от 3 жени над 60 г. проблемът съществува. Немалко жени, именно от неудобство, използват дамски превръзки, други намират различни начини, за да поддържат бельото си сухо. Лекарите обаче са категорични – инконтиненцията на урината може да доведе до редица усложнения като възпаление на кожата в слабините, увеличаване на риска от инфекции,

включително и на уринарния тракт. Тогава остава на заден план неудобството, особено на хора в трудова възраст, щом влязат в дадено помещение, първо да се озъртат за тоалетна. Такъв човек страда и в личния, и в професионалния, и в социалния си живот страда, както и в сексуално отношение, казва д-р Иван Диков.

Каква е причината за това състояние

Някои хора имат вродена слабост на тазовата съединтелна тъкан и вследствие на банални движения, например физически натоварвания, вътрекоремното налягане, което се упражнява, натоварва тазовото дъно и може да се получи или смъкване, или промяна на разположението на пикочния мехур спрямо околните тъкани. Това се случва особено, ако една жена е по-грацилна и работата й е свързана с прехвърляне на щайги, касети или други тежести, обяснява лекарят. Затова жените, чиито професии са свързани с вдигане на тежко, са по-предразположени към проява на проблема. Лекарят предупреждава, че „смъкването“ може да доведе до чести инфекции и цистити. В повечето случаи стрес инконтиненцията при жените е вследствие на раждане, което не е водено добре – или е преминало по-бързо, експресно, при което няма възможност тъканите отстъпчиви, така и при продължителното раждане, и при травматично раждане, когато плодът е едър, както и при недобро възстановяване на меките родови пътища, обяснява д-р Диков.

Той обяснява, че действително при жените родили със секцио, такъв проблем е казуистика. Макар че от инконтиненция може да старадат и жени, които изобщо не са раждали. Но пък евентуалната бъдеща инконтиненция не би трябвало да е причина да се прави цезарово сечение – това е инвазивна манипулация, която в голяма степен се поставя в риск и майката, и детето, категоричен е лекарят и не крие, че е притеснен от увеличаващия се брой на тези операции – докато в цивилизования свят секциото се прилага при не повече от 25% от ражданията, у нас е над 50%, което означава, че голяма чат от случаите операцията не е необходима, казва д-р Диков

Има ли рискове при раждането в дома

Д-р Диков дава пример с Холандия, където до преди време, поради някои битови и религиозни виждания, раждането традиционно ставало в дома. Но там екип отива в дома на родилката с напълно оборудван реаномобил и когато се прецени, че нещата може да излязат от контрол, на 15-ата минута родилката е вече закарана в болница. „Но вече има много силен отлив от раждане вкъщи, както е вече и по цял свят се предпочита раждане в лечебно заведение“, казва лекарят.

Кога са проявява

„Стрес инконтиненцията се проявява най-често при кихане, кашляне, смях, тичане вдигане на тежко, но може да се наблюдава и при свръхактивен пикочен мехур. Това е по-скоро неврогенно състояние, което може да бъде лекувано медикаментозно, при това с мого добър резултат“, казва специалистът. За жалост, лекарствата не са евтини и трябва да се вземат 1-2 години, но резултатът от лечението е много добър.

Най-ранна възраст за проява – може и няколко месеца след раждане, когато е настъпил брутален травматизъм. Но в такава възраст наложи ли се оперативна корекция, следващите раждания трябва да стават само с Цезарово сечение, предупреждава лекарят.

Как се диагностицира

„Още преди преглед разговаряме с пациентката и първите ни въпроси са дали при кихане, кашляне, смеене, тичане, вдигане на тежко има силен позив за уриниране или има и моменти на изпускане на урина. Това вече е сигурен белег, че има нещо, което би трябвало да бъде поне отчасти коригирано. При гинекологичния преглед се извършва т.нар. тест на Боне (Bonney). При него жената, когато се изкашля, се вижда дали предната влагалищна стена, над която е пикочният мехур, дали пролабира или може да се появят и капчици урина. Именно при гинекологичния преглед се преценява дали става въпрос за хиперактивен мехур или за смъкване на гинеталите“, казва д-р Диков. В случай, че е необходимо, може да бъдат назначени допълнителни изследвания на кръв, урина, ултразвук, както и уродинамично изследване, което дава информация за цикъла на уриниране и функционирането на мускулите на пикочния мехур. То се провежда посредством няколко теста. Това изследване се провежда на няколко места в страната, сред които са „Майчин дом“, „Царица Йоанна-ИСУЛ“ и др.

И сега за лечението

То е различно в зависимост от стадия на заболяването. Както вече се спомена, при свръхактивен пикочен мехур, се провежда медикаментозно лечение. „Когато има смъкване на предна влагалищна стена, може да се коригира с една не особено инвазивна оперативна интервенци. Това е пластика на влагалището – предна и задна“, казва лекарят. Интервенцията представлявава изрязване на преразтегнатата предна и/или задна влагалищни стени с укрепване на тъканите и последващото им зашиване. Продължава около 30-40 мин. В наше време това е предпочитаният начин да бъде решен проблемът по оперативен път, казва лекарят и обяснява , че в повечето случаи се използва спинална анелгезия, която е подходяща и при възрастни жени. След третия-четвъртия ден пациентката е изписана, но за цялостното възстановяване са необходими 5-7 дни от момента на операцията, тъй като понякога се налага поставянето на катетър. Сексуалният живот не се променя, но е препоръчително поне в първите 6 месеца след операцията, да не се вдигат повече от 3-4 кг. Операцията се поема от здравната каса.

„Винаги се тръгва от по-малко инвазивния начин на лечение“, категоричен е д-р Диков. Когато проблемът е в по-ранна възраст или не е много изявен, се назначава кинезитерапия – набор от различни упражнения, целящи заздравяване на тазовото дъно. Това би могло ако не да коригира, то поне да се стационира проблема, казва лекарят. Той препоръчва веднага, щом бъде почувстван дискомфорт, да се потърси лекарска помощ. Катгеоричен е, че първиге признаци на инконтиненция при жени може да бъдат установени при рутинен гинекологичен преглед, затова препоръчва българките да не пренебрегват годишния профилактичен преглед, заплащан от НЗОК.

Автор: Веса КАРАОЛАНОВА

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply