Много често там, където конвенционалната медицина не успява да помогне, идва на помощ интегративната. Като миопунктурата. Какво представлява този метод и кога може да прибегнем до него, разказва създателят му д-р Чавдар Нинов. Въпреки че е завършил алопатична медицина в Белгия, не се занимава с нея от години, а се е насочил към друг тип лечебни методи. Бил е медицински консултант на футболни грандове като Милан, Андерлехт и Левски, на белгийските федерации по джудо и гимнастика и се е грижил за различни елитни спортисти. Съпруг е на известната ни гимнастичка Бианка Панова, в момента обучава медици и и лекува пациенти предимно в Испания, България и Сингапур.
– Д-р Нинов, какво означава миопунктура?
– Това е миниинвазивна форма на лечение, при която тялото се стимулира с атравматични игли, които са дълги до 10 см. и много тънки – с диаметър от 0.25 мм. Практически безболезненото въвеждане на иглите в тъканите става с помощта на специален инжектор. Целта е да се достигнат и терапевтично повляят дълбоки мускулни структури в тялото, които са недосегаеми за мануален контакт или чрез друг инструмент. Те са достъпни за хирурзите, но операциите са неприложими за много от проблемите възникващи в мускулно-скелетната система. Така че редица мускулни и ставни възпалителни и дегенеративни състояния могат успешно да се третират с помощта на този оригинален метод.
– Каква е разликата с акупунктурата?
– Акупунктурните убождания са предимно повърхностни – до 2-3 см, докато ние влизаме до 10 см. Пълното име на миопунктурата е мускулно-периостална пунктура, тоест стимулиране на мускулатурата заедно с периоста на подлежащата кост. По този начин се получава въздействие върху костната структура при буден мозък, което предизвиква интензивен отговор на централната нервна система (ЦНС). Това е вид биологична реакция, която не е описана досега във физиологията и нейното представяне е наш собствен принос в науката.
– Доказана ли е миопунктурата като конвенционален метод за лечение?
– Миопунктурата е може би най-интензивната система за лечение на проблеми в скелетната мускулатурата. Тя ефикасна при повечето проблеми, свързани с нея – от травматично, дегенеративно и възпалително естество. Методът е подходящ за пациенти с дискови хернии и свързаните с тях радикулити, с всякакви болки в опорно-двигателния апарат или с редица осификации, по известни като шипове. Естествено една инфекция се лекува с антибиотик, остра мускулна травма с тежка руптура и голям хематом ще се лекува може би и хирургично, но много случаи извън тези са обект на лечение с миопункттура. Това е основен метод на лечение, а не допълнителен. За да бъде конвенционален, трябва да бъде приет от медицинските университети, където все още водим борба за неговото налагане. Но процедурата за налагане на дори един антибиотик на пазара, продължава между 3 и 5 години и струва до 5 милиона евро, така, че няма да е лесно.
– От колко време вие провеждате клинични изпитания?
– От 2002 г. – започнахме да правим това съвместно с Проф. Чан Гън, който е американски клиницист, днес вече доста възрастен, но тогава работеше в Университета Вашингтон в Сиатъл и беше един от главните специалисти в университетския мулти-дисциплинарен център за лечение на болката, един от най-известните в Америка. Там за първи път беше създадена концепцията за сухите убождания, която доказва, че терапевтичен ефект може да се постигне не само с инжектиране на някакво лекарство, но и чрез самото убождане.
– Какъв е принципът на работа на миопунктурата?
– Когато мозъкът изпрати моторен потенциал към съответен мускул, той се поляризира. За да се отпусне, трябва да се реполяризира. Въпросът е, че това не се случва понякога и мускулатурата остава постоянно скъсена. Това става най-вече при развиване на денервационни процеси в спиналните нерви. Отворите, през които тези нерви излизат от гръбначния стълб понякога се стесняват при дискови хернии например, и така оформилия се синдром на притискане възпрепятства функцията на нерва. Всички мускули, свързани с този засегнат невропатичен нерв се скъсяват рефлекторно, това са така наречените студени контрактури. Ако се направи електро-миография, тя няма да обясни това скъсяване. Една постоянно скъсена мускулатура корумпира собствените си колагенни структури, а това води до така познатите епикондилити и тандовагинити в горните крайници. Такива са лакътът на тенисиста или синдромът на карталния тунел където медианния нерв се притиска от трофично променените флексорни сухожилия. Тези асептични възпалителни заболявания са свързани със скъсената и лошо инервирана мускулатура. За съжаление етиологията и патогенезата им е все още малко позната . А повечето от тези периферни мускулни и сухожилни проблеми, се провокират от дегенеративни процеси в гръбнака, водещи до компресия и денервация на спиналните нерви.
– И какво става, когато прободете болното място?
– Всъщност е много просто – пробождайки различни мускули с метална игла, изравняваме техните електро-потенциали. Представете си, че имаме два мускула – единият нормален, а другият силно скъсен. Вътре в скъсения съществува остатъчно електричество, което го е задействало, но не е отведено. И както вече казах, когато прободете двата мускула с игла, вие буквално ги „давате на късо“ и се изравняват потенциалите им.Това е подобно на термодинамичното равновесие в два съда с различна
температура, когато ги докоснете, след време температурата в тях се изравнява. В нашия случай говорим не за термодинамично, а за електродинамично равновесие. Но това не е достатъчно ефикасен метод, защото означава, че част от напрежението в скъсения мускул ще се предаде на другия. Затова търсихме друго място където да отведем тези електропотенциали. Избрахме костите, защото те сa аморфен орган, който може да поеме електричество без това да им пречи. Затова и нарекохме метода мускулно периостална пунктура – т.е. резреждане на паразитни мускулни електро-потенциали в съседна кост. По този начин третираните мускули се реполяризират и удължават понякога за секунди, а това не може да бъде постигнато с никакви други форми на мануално, медикаментозно или апаратно лечение.
– Болезнени ли са тези процедури за пациентите?
– Не, иглата е изключително тънка – 0.25 мм, тя е по-тънка от иглите, с които се поставя инсулин. Освен това има инжектор, който с голяма скорост прави убождането и пациентът няма време да реагира или да изпита болка. Да не говорим, че повечето болкови рецептори са разположени в кожата и когато минем бързо през тях, те не реагират. Пациентите понякога регистрират електрическото стимулиране което осъществяваме през иглата и инжектора, но не и убождането.
– Колко сеанса са нужни, за да се подобри състоянието на човек?
– Зависи от човека. Дори при грипа, която е масова, сезонна пандемия, на някои хора само им тече носа, а други умират. Зависи от това какво лекуваме – дали е нещо сериозно като след-травматична парализа или дегенеративен атрозен процес на голяма става или нещо по-банално като функционален вертебрален блокаж или остра мускулна контрактура. Но нашите специалисти са известни с бързата си намеса – обикновенно повечето терапии приключват в рамките на 4-6 процедури.
Източник: https://clinica.bg/