Здравната карта – под индиго

Здравната карта - под индиго
Няма промени в изискванията, по които ще се прави, показва новата методика на здравното министерство
Здравната карта - под индиго
Няма промени в изискванията, по които ще се прави, показва новата методика на здравното министерство

Новата здравна карта на България ще е като старата. Или поне това показва новата методика, по която тя се изработва, както и начинът, по който това става. Настоящият процес е като под индиго, което означава, че и последствията няма да са по-различни.

Здравното министерство обеща новата карта на България да е готова до края на януари. Въпреки че месецът вече измина и тя все още не е факт, първите крачки за изработването й са направени. Здравният министър Кирил Ананиев одобри методиката, по която тя да се изработи. Новите правила пък са идентични на старите, като корекциите са минимални и са в сферата на болничната помощ.

И този път основният показател,

който се залага за определяне нужния брой на леглата за активно и интензивно лечение е 4 на 1000 души население. Освен това се прилагат и коригиращи коефициенти по области, които отразяват спецификите на всеки регион. Тук вече има минимални корекции. Завишени са коригиращите коефициенти в някои области според демографските показатели, както и за интензивните легла. Това означава, че в тези региони ще има повече легла, отколкото в предишната здравна карта. В столицата на пример се увеличава 4 пъти коефициента за интензивни легла – от 0.2 на 0.8. В същото време се намалява демографския коефициент с 0.1.

Запазва се и съотношението в разпределението

на вида легла. Между 50 и 60% ще са терапевтични, 10-15 педиатрични, 20-25 хирургични и 10-15 процента ще са АГ. Единствената корекция в това отношение е при разпределението на леглата в отделенията според нивото им на компетентност, като се намаля делът на педиатричните легла в болниците първо ниво.

Няма да има промени и при високоспециализираните дейности, чиито потребности се дефинират. Сред тях остават да бъдат трансплантациите, лъчелечението, както и всички модерни изследвания като ПЕТ/СКЕН или компютърната томография и роботизираната хирургия.

Няма промяна и в показателите за нужния

минимален брой специалисти в извънболничната помощ у нас. Най-висок той е при кардиолозите – 12.7 на 100 000 души, педиатрите – 8.87 на 100 000, и гинеколозите – 7.31 на 100 000. При джипитата броят им е 66.6 на 100 000, а при зъболекарите – 100.

Освен че няма особени промени в заложените критерии за изработване на здравната карта, се повтаря и начинът, по който това се случва. При първото й изготвяне тя падна в съда, защото не бяха спазени всички законови процедури. Това се случва и сега. Въпреки че съсловните партньори като Лекарският съюз трябва да са въвлечени в изработването й, досега оттам не знаят нищо по въпроса. Това пък поставя въпроса дали съдбата й отново няма да свърши в съда. Както и дали този път ще ограничи откриването на нови болници, където не е нужно или дали касата ще я ползва, за да прецени къде с колко лечебни заведения трябва да работи. Все неща, които досега не станаха.

Автор: Мария Чипилева

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply