Проф. д-р Румен Бенчев: Най-честите причини за затруднено дишане са изкривената носна преграда и полипозата

Проф. д-р Румен Бенчев: Най-честите причини за затруднено дишане са изкривената носна преграда и полипозата
Проф. д-р Румен Бенчев
Проф. д-р Румен Бенчев: Най-честите причини за затруднено дишане са изкривената носна преграда и полипозата
Проф. д-р Румен Бенчев

И при двете състояния може да се направи операция

Проф. д-р Румен Бенчев е специалист по оториноларингология. Той е лекар с над 20-годишен стаж. Завършил е медицина в Медицинска академия-София през 1982 г. Специализирал е в Германия, Австрия и Холандия. Работил е в клиниките по УНГ болести в Университетска болница “Царица Йоанна – ИСУЛ”, Първа градска болница в София като асистент и главен асистент, както и в Медицинския институт на МВР, където е заемал длъжността началник на клиника и заместник-директор. Председател е на Българското национално сдружение по оториноларингология и хирургия на глава и шия, и на Софийското дружество по оториноларингология.

 

– Проф. Бенчев, бихте ли пояснили какви са най-честите причини за появата на затрудненото дишане?

– Затрудненото дишане се изразява чрез смущения в нормалното дишане през носа. Защото това е физиологичното дишане и при него се използва именно тази функция на носа – да филтрира, да овлажнява и да доставя на белите дробове въздух, който е пречистен от прашинки, но не и от микроби, разбира се, с необходимата влага и температура, така че да не се предизвиква дразнене на бронхите от по-сух или от по-студен въздух.

Има няколко основни причини, които водят до това затруднено носно дишане. Най-честата причина е изкривяване на носната преграда, което възпрепятства нормалното преминаване на въздух през носа.

– Какви са причините за появата на изкривена носна преграда?

– Изкривяването на носната преграда може да бъде както травматично, така и да се развие по време на нарастването на носа през детско-юношеската възраст, тъй като тя се състои от хрущяли и от кости. Те нарастват неравномерно, при което би могло да има изместване на хрущялите и самите кости.

Друга основна причина е набъбване на носната лигавица под влиянието на редица възпалителни процеси или алергична хрема, което води до трайното й разрастване и съответно до механично възпрепятстване на пътя на въздуха, който преминава през носа.

Трета важна причина е носната полипоза – когато, в резултат на хроничен риносинузит се получат полипи в носа. Те постепенно нарастват и запълват носната кухина, като по този начин затрудняват преминаването на въздух през носа.

– Какво е лечението?

– Лечението в много от случаите може да се ограничи само до медикаментозна терапия – когато става дума за хронично възпаление на лигавицата (при хроничен риносинузит, ринит, алергичен ринит). Тогава прилагаме медикаменти, с които можем да излекуваме това заболяване и лечението в тези случаи е само консервативно.

Но в много от случаите то не е достатъчно и се налага да се извърши операция. Когато имаме изкривена носна преграда, медикаментозното лечение е безпредметно, то не може да помогне и поради това тук трябва да се предприеме оперативна интервенция, която се казва септопластика.

– А при носна полипоза?

– Когато имаме носна полипоза и тя не се влияе от медикаментозно лечение, което в най-честите случаи е кортикостероиди през устата или спрейове през носа, тогава отново се прибягва до хирургично лечение, което на съвременния етап се извършва с ендоскопи и е доста по-прецизно, в сравнение с това, което се правеше преди 15-20 години (с външен достъп), много по-малко травматично е и дава доста по-добри резултати от отворената хирургия на синусите.

– Рецидивират ли полипите? Нашите читатели ни споделят, че много често след операция за отстраняване на полипи, те се появяват отново. Това нормално ли е?

– Получават се доста рецидиви, поради това, че хирургичното лечение само отстранява вече получените полипи, без да излекува по този начин болестта. То отваря синусите и дава възможност на лигавицата да се самоизлекува, на синусите – да се дренират сами и по този начин намалява до голяма степен оплакванията и механичното запушване на носа. Но то само по себе си не излекува проблема, който е свързан с лигавицата. Именно заради това, при полипите основното е комбинираното лечение, т.е., оперативно и следоперативно – то трябва да се провежда консервативно, с медикаменти. Това най-често отново са назалните кортикостероиди – тези, които се впръскват вътре в носа.

Има случаи, когато полипите се съчетават с бронхиална астма, а понякога и с непоносимост към аспирин и другите нестероидни противовъзпалителни средства. В тези случаи, когато имаме такава комбинация, рецидивите на носните полипи са много по-чести и самото протичане на бронхиалната астма много по-агресивно. Тогава рецидивите, които настъпват след операцията, независимо от провежданото консервативно лечение, са значително по-чести, отколкото при другите полипози, когато липсва този утежняващ фактор (непоносимост към аспирин и бронхиална астма). Всичко зависи от характера на полипозата – дали се предизвиква само от синузит или е част от някакво друго заболяване.

Лечението трябва да се извършва съвместно от отоларинголози и от съответните специалисти, които лекуват астмата, това са алерголози-пулмолози. Така че ние във всички случаи трябва да коагулираме с нашите колеги, за да можем да дадем на пациентите си най-доброто лечение. А в случаите, когато имаме носна полипоза, лекарят трябва винаги да пита за проблеми с долните дихателни пътища и рано да насочва такива пациенти (с подобни оплаквания) към пулмолози или алерголози за лечението на астмата, ако се открие, разбира се, наличието й. Същото важи и за нашите колеги, които се занимават с лечението на астмата – те трябва да насочват вниманието си и към състоянието на носа, да консултират такъв пациент с отоларинголог, за да се установи дали има синузит или носни полипи. Това е важно да се направи, защото двете неща са свързани и ако могат да се повлияят първо полипите и астмата, комплексното лечение е за предпочитане. Тогава се получават най-добри резултати.

– Да поговорим за едно масово явление – хъркането. В кои случаи трябва да се предприеме лечение? 

– Ако хъркането представлява причина за конфликт между партньорите, трябва да се предприеме лечение. Най-големи и най-добри резултати при лечението на хъркането се постигат тогава, когато има установени анатомични проблеми (по горните дихателни пътища). Ако те могат да се коригират хирургически, това ще доведе до излекуване на състоянието. Същото е и при синдрома на сънната апнея.

– В кои случаи са ефективни апаратите, които се слагат като маска през нощта?

– Класическият метод за лечение е с използване на апарати, които подават въздух под налягане, с чиято помощ се преодолява това съпротивление, което създават тъканите. Но в много от случаите, ако имаме проблеми с носа и изкривяване на носната преграда, или каквито и да било причини, водещи до запушване на носа, тези апарати не са ефективни. Тогава наистина се налага хирургична интервенция, с която се коригират горните дихателни пътища, за да могат да се използват апаратите, ако сами по себе си тези хирургични намеси не доведат до излекуване.

– Какви са възможностите на съвременните хирургични интервенции при проблем с хъркането?

– Днес има съвременна медицинска апаратура, която позволява и амбулаторно извършване на интервенциите. Това са: лазер, радиочестотна хирургия, коблатор – които са сравнително безкръвни и могат да доведат до подобряване на състоянието. В някои случаи, когато много добре са поставени показанията за операция, те водят до излекуване. Те са изключително ефективни – важното е да се направи добър подбор на пациентите. Ако даден пациент има много тежка форма на сънна апнея, хирургията тук не може да помогне. В повечето случаи тя може да намали степента на апнеята – от много тежка, в по-лека степен, но не и да я излекува.

– За кои пациенти са показани съвременните методи на лечение на сънната апнея?

– Най-подходящи са тези пациенти, които имат проблеми с носа. Корекцията в носа драматично подобрява състоянието на пациента. Второ, пациенти, при които има изявена патология на лигавицата на мекото небце. Т.е., ако имаме много големи сливици, които запушват гърлото, тогава съответната операция ще доведе до облекчение. Също така и ако има сериозно отпуснато меко небце, уголемен мъжец, хирургията на мекото небце би довела до подобряване на състоянието.

Могат да се правят и операции на корена на езика, но в повечето случаи трябва да се подходи много внимателно и да се подбират пациентите, защото тогава обикновено има хипертрофия на тъканта на корена на езика. Когато тя се премахне, резултатът е най-добър. А иначе, когато имаме падане на корена на езика, хирургията не е достатъчно ефикасна в този случай.

– А може ли да се говори за профилактика при хъркането? Например, ортопедични възглавници или това са само помощни средства?

– Да, това са по-скоро помощни средства. Профилактиката в повечето случаи се отнася до намаляването на алкохола, ограничаване на обилното хранене преди лягане, отказ от тютюнопушенето и ограничаване приема на седативни лекарства. Друго нещо, което е много важно, това е намаляването на теглото.

Каква е причината за хъркането?

“В много от случаите то също може да се яви като причина за хъркането. Но причина може да бъде и състоянието на мекото небце например отпускане на мускулатурата му, коренът на езика също може да бъде една от основните причини. Т.е., ако погледнем всички структури от носа до ларинкса (понякога включително и ларинкса) биха могли да бъдат причина за появата на хъркане. Най-често обаче то може да се повлияе до голяма степен и от други фактори, като наднормено тегло, употреба на алкохол, тютюнопушене, обилно хранене, използване на медикаменти, като сънотворни, успокоителни. Изобщо всичко, което може да доведе до отпускане на мускулатурата на мекото небце и на хода на езика, може да доведе до хъркане.

Не всички възрастни хора хъркат. Отношението между мъже и жени е някъде 60 на 40. Вече с нарастване на възрастта нещата започват да се поизравняват. Така, че жените не са защитен пол от хъркането, въпреки че в млада възраст е много по-рядко срещано сред тях. Много важно е да се уточни дали става въпрос само за хъркане или то е част от т.нар. синдром на сънната апнея”, казва специалистът.

Какво представлява синдромът на сънната апнея?

Сънната апнея представлява спиране на дишането по време на сън. И то може да бъде както за няколко секунди, така и да достигне почти до минута. В този случай това наистина е много опасно за здравето, тъй като организмът е в непрекъснат стрес, води до повишаване и на кръвното налягане, би могло да доведе до диабет, хормонални разстройства, до проблеми с бъбреците. Недостатъчният кислород на мозъчната тъкан, който се получава през нощта, от своя страна може да предизвика умора на другия ден и човек да не е в състояние да си изпълнява нормално задълженията. Води и до често заспиване, без повод, още при самото сядане и може да доведе до катастрофи по време на шофиране. Така че то представлява доста сериозно заболяване с големи последствия.

Милена ВАСИЛЕВА

Източник: http://zdrave.to

Leave a Reply