По данни на Световната здравна организация броят на болните от витилиго в света е около 40 млн. души. Честотата на витилиго средно за света е между 0,5 и 2%. Това означава, че 1 на всеки 100 или 200 души е засегнат от болестта.

“Няма съществена разлика между броя на боледуващите мъже и жени. Нямаме основание да приемем, че у нас ситуацията е по-различна. Тази болест засяга всички възрасти – от новородените до хората над 90 г. Заболяването не представлява никакъв риск за здравето. Пациентите нямат оплаквания освен психическия дискомфорт, който заболяването може да предизвика заради променения естетически вид на кожата”, обяснява дерматологът д-р Светозар Дренски.

– Д-р Дренски, какво представлява заболяването витилиго?
– Това е кожно заболяване, което се характеризира с  частична депигментация на кожата в резултат на увреждане или липса на меланоцити. Меланоцитите са клетки, намиращи се в най-вътрешния слой на епидермиса, които произвеждат и съхраняват веществото меланин. То допринася за пигмента на кожата, както и осигурява естествената защита против UV лъчите.
Витилигото започва с появата на малки депигментирани кожни участъци, най-често по пръстите на ръцете, лактите, колената, шията, около очите, устата, носа или интимните части. С времето тези бели петна се разрастват по площ, като се увеличават и на брой.

– Предава ли се по наследство?
– Въпросът за предаването на болестта по наследство е изследван многократно. Няма единно мнение по въпроса, но повечето заключения по темата са утвърдителни. Съществува комбинация от гени, които определят вероятността от проява на витилиго у членовете на една фамилия. Рискът от наследствено мотивиране на болестта се движи между 15 и 40%.
И все пак никой не твърди, че щом един човек е болен от витилиго, децата и внуците му също при всички случаи ще се разболеят. Те биха се разболели при наличието на определени рискови фактори. Детето на родители с витилиго може да изживее целия си живот без нито един симптом на заболяването. И все пак децата с усложнена фамилна анамнеза определено са рискова група.

Науката има изследвания върху определени генотипи, които най-често се свързват с витилиго. Честотата на съвпаденията обаче варира твърде много и определено зависи от конкретната изследвана популация. Затова си струва да се обърне повече внимание върху факторите, които предхождат процеса на депигментация.

– Често срещано ли е заболяването?
– Болестта засяга около 1-2 % от хората. Разпространена е при всички раси и при двата пола, като при хората с по-тъмна кожа има по-голям контраст, петната са по-откроими в сравнение с по-светлите хора. Също така през лятото петната при болните са по-видими, защото при излагане на слънце те порозовяват, а незасегнатата кожа потъмнява.

– Кои са отключващите болестта фактори?
– Витилигото не е инфекция и не възниква след контакт с болен. Може да се проявява самостоятелно, без да има други придружаващи заболявания, при някои пациенти има определена наследственост. Отключващи фактори могат да бъдат също психичен стрес, травма, изгаряне, някои лекарства. Много химикали, като например феноли, може да се окажат причина за възникване на витилиго, тъй като тези вещества се съдържат в много видове боя за текстил, боя за коса, реагенти, използвани във фотографията.

За поставяне на категорична диагноза обаче е необходима специализирана консултация от дерматолог, тъй като редица други заболявания – повърхностни гъбични инфекции, възрастови изменения, последствия от възпалителни процеси, също могат да причинят появата на бели петна по кожата, които за неспециалистите изглеждат по същия начин.

– Какво е лечението?
– Днес витилиго вече не е нелечимо заболяване, а у нас се прилагат всички най-съвременни терапевтични методи. Важно е болният навреме да попадне на точното място при точния специалист. Локално се прилагат кортикостероиди под формата на кремове или унгвенти, като тяхната противовъзпалителна и имуномодулираща ефективност е най-силно проявена в областта на изложените на слънце лице и шия. Петната по ръцете и краката отговарят по-трудно на този вид лечение. Прилагани за кратък период от време, локалните кортикостероиди
са доказано ефективен метод за лечение както при деца, така и при възрастни.

– Какви препоръки бихте дали на заболелите?
– Като специалист в тази област смятам, че  стресът е най-голямото “поражение”  на това заболяване. Повечето пациенти се притесняват и срамуват от петната, смущават се как биха се възприели от обществото. Още по-тежка става ситуацията, когато усетят, че са пренебрегнати или изолирани от другите поради някакви предразсъдъци или предпазливост. Това важи с особена степен за децата. Установено е, че този стрес катализира болестта и тя може да се развие много по-бързо, отколкото при хора, които приемат нещата по-спокойно и позитивно, колкото и да им е трудно.

В крайна сметка препоръчвам на моите пациенти да осъзнаят факта, че от тази болест не се умира.

Витилигото не е заразно и не би оказало влияние върху тяхното личностно развитие, професия или интереси. Нека приемат нещата спокойно и философски, да не се травмират излишно. Хубаво е да си почиват психически, като практикуват активен спорт, занимават се с някакво хоби, да имат повече срещи и приятни моменти с близките. Все пак те са
пълноценни хора, като всички останали.

Другата ми препоръка е да бъдат по-предпазливи към слънцето, особено през лятото. Престоят на слънце не трябва да е повече от 30 мин дневно. При продължително излагане на слънце може да се получи изгаряне и да се засили депигментацията. Задължително да нанасят крем с висок слънцезащитен фактор и да избягват часовете между 12 и 16, когато слънцето е най-силно.

Масло от жълт кантарион бори болестта

Народната медицина практикува лечение на витилиго с етерични масла, като най-добри резултати има при процедурите с масло от жълт кантарион и от черен кимион. Нанесени върху увредената кожа, тези масла стимулират образуването на мелатонин и репигментация на белите петна.

За приготвянето на силно масло са необходими не цели стръкове кантарион, а само пресните цветчета. Те се насипват в неголямо бурканче и се пресоват леко така, че масата да е плътна, но без да е смачкана. До гърлото на съда трябва да остане свободно пространство от около 4-5 см. След това наливаме растително масло – слънчогледово, зехтин или бадемово. Поставяме съда на слънце за две седмици най-малко, като редовно го разклащаме. След две седмици маслото се изцежда и с него се залива нова порция цвят. Две седмици по-късно същата процедура се извършва отново, и така поне 5-6 пъти.

Жълт кантарион има през цялото лято и няма да е проблем изпълнението на тази дълга технология. Крайният продукт трябва да е с червено-кафеникав цвят и консистенция, подобна на сметана. Силното масло е ефективно както при витилиго, така и при мускулни разтежения, радикулит, невралгии, остеохондроза, изгаряния, тумори, при ангина и грип.
Прилага се външно локално, но може и да се пие – една чаена лъжичка преди хранене е отлично решение при проблеми на стомашно-чревния тракт.

Люба МОМЧИЛОВА

Източник: http://zdrave.to