Създаването на хигиенни навици у децата и младежите е една от важните задачи на родителите. От това дали си мият ръцете и зъбите редовно зависи колко здрави ще са бъдещите възрастни хора, а това е първото условие за добър живот. След като изяснихме защо някои тийнейджъри не обичат да се къпят, ето и няколко съвета как да се възпитават хигиенни навици в различните етапи от порастването, подбрани от бюлетините на Националния център по обществено здраве и анализи и чуждестранни официални сайтове в помощ на родителите.
Първите 7
Изграждането на навици за поддържане на добра лична хигиена започва от раждането, казват специалистите от българската служба по обществено здраве. Колкото по-рано започне този процес, толкова по-трайни са усвоените навици и поведението за спазване на лична хигиена се превръща в необходимост. Още повече – колкото и невероятно да звучи, стремежът към чистота е естествен у малките деца и всъщност мръсотията им прави впечатление и ги дразни. Това трябва да се използва, за да се научат на чистота от рано, смятат експертите.
Основите се полагат още от редовните хигиенни процедури, на които са подложени от родителите си още като бебета – къпането, почистването на ушите, рязането на ноктите. След това, когато детето става по-самостоятелно, личният пример на възрастните става ключов и е добре то редовно да вижда мама и татко да си мият зъбите, лицето, ръцете. Още от втората година детето се учи да прави само голяма част от тези неща. На третата година – вече и да се къпе само, с малко помощ и наблюдение.
В този етап са много важни навиците, свързани с физиологичните нужди. От 8-9 месеца детето постепенно привиква към поставянето на гърне, на една годинка свиква с ползването му, до година и половина започва да дава знак за нуждите си, а до две и половина – да ги контролира. Смяната на бельото и самостоятелното събличане и обличане е за по-напредналите и се усвоява от втората до третата година.
Всички тези уроци трябва да стават чрез игра и поощряване вместо със забрани и наказания, за да може хигиената да се изгради като нещо положително и весело в живота на детето, а не като неприятно задължение, което би предпочело да избягва, съветват от Националния център по обществено здраве.
Полезна нагледна игра за по-малките деца, с която може да се демонстрира какво е мръсотия, е например с помощта на родителите да си изцапат ръцете с водни боички, и после да наблюдават как сапунът ги изчиства и водата в мивката се избистря, а мама или татко да обяснят, че същото е и с микробите, но те са невидими и опасни. Сапуни и хигиенни продукти с приятни аромати и интересни форми, които забавляват и радват децата, както и песнички, приказки и игри по време на къпане също ще ги стимулират да обикнат тези дейности.
Признаци за недобре и ненавременно усвоени хигиенни навици са това детето да си смуче пръстите, да си бърка в носа и да си пъха боклуци в устата, макар че на по-ранен етап тези вредни навици са сравнително естествени. Има проблем, ако се задържат за по-дълго.
За радост на родителите, след тези първи стъпки вече става по-лесно. В предучилищна възраст детето овладява още много умения и навици за поддържане на личната хигиена, които ако са му поднесени както и когато трябва, включително с голяма доза личен пример от родителите, бързо може да стане напълно самостоятелно. От 4 до 6 години макар че е още с млечни зъби, детето е добре да свикне да мие зъбите си и сутрин и вечер, да знае как се борави с четката за зъби, залъжително да я изплаква след употреба и да не използва чужди, както и поне веднъж-два пъти в годината да ходи на профилактични прегледи при зъболекар. За тези уроци може да помогне и самият зъболекар.
Освен зъбите, в тази възраст детето вече трябва да мие и реши косата си без чужда помощ; да има навик веднага щом се прибере отвън да си измива ръцете, както и всеки път преди хранене; да знае че мръсотията под ноктите може да го разболее и да ги подрязва редовно; вечер да си мие краката.
Критичните 13
С промените в тялото и в социалната роля с навлизането в пубертета, хигиенните навици също добиват нови измерения. Около 12-13 години отказът от къпане и поддържане на добра хигиена може да е форма на бунтарство, на ниско самочувствие или признак за разсеяност и мързел, но младежите вече трябва да започнат да осъзнават и да учат за новите нужди на развиващите им се тела.
Например това, че заради бушуващите хормони, развиващите се потни и мастни жлези и физическата активност душовете трябва да зачестят и да започнат да използват дезодорант. Ако досега на детето не му е правило впечатление колко често сменя тениските или дори бельото си, сега вече това трябва да се превърне в автоматичен всекидневен навик и даже по няколко пъти на ден, ако спортува активно. Същото важи и за къпането.
Това лесно се възприема, когато подрастващият осъзнае, че от личната му хигиена зависи в известна степен отношението на връстниците му към него, и съответно – собственото му самочувствие. В тийнейджърството това как си приеман от другите се превръща в нещо много важно и родителите могат от рано да започнат да подготвят детето си за промените в тялото и в значението на външния вид. Специалисти препоръчват спокоен разговор по темата, когато моментът наближи или ако вече е назрял.
Ако кризата все пак настъпи, рзговорът може да помогне и ако лошата хигиена е в името на бунтарството, защото ще демонстрира, че целта за привличане на внимание е постигната. Но може и да е фаза, която тийнейджърът трябва сам да преодолее, и тогава на родителите не им остава нищо друго, освен да изчакат търпеливо, като междувременно поддържат активния личен пример и осигурят на младежа условия, които да го привлекат на чистата страна, например винаги да има за него чисти ароматни дрехи.
И нататък
Кризата при навлизането в пубертета е временна и може бързо да отмине, но също като в ранната детска възраст в този момент са необходими много нови уроци, свързани с промените в тялото. И този път са за цял живот.
Тийнейджърът ще започне да прекарва повече време в банята от преди и затова тя трябва да е максимално привлекателна за него, подсказват експерти – например като разполага със собствена козметика и пособия, които харесва и предпочита. В пубертета започват да се проявяват проблемите с омазняването на кожата и косата, акне, лош дъх и миризма на краката, така че ще са необходими и някои специализирани козметики. За момичетата ще трябват напътствия специално и за хигиената по време на месечния цикъл и също е съществено винаги да са им осигурени съответните продукти.
В по-късния етап от пубертета и при момчетата и при момичетата ще се появи въпросът за бръсненето и обезкосмяването. Отворен диалог, съвети и пример от родителите по тази теми ще предотвратят болезнените или нехигиенични експерименти от страна на децата, докато се научат, само че трябва да се подходи с такт.
Рутината е най-добрият приятел на родителите в този период. Веднъж щом основните принципи на личната хигиена се възприемат от порастващите им деца, установяването на дневен режим е най-сигурният начин тези навици да останат и да се развият. Това означава например да се определи точен час всеки ден, в който младежът трябва да се изкъпе, да си измие зъбите и да си легне, или пък сутрин да му се напомня да си сложи дезодорант, обличайки се за училище, докато не започне да го прави по навик и без подсказване.
Лягането навреме и редовният сън като част от рутината като цяло ще помогне на хормоните му да се регулират по-добре и ще намали риска от акне.
Източник: http://www.dnevnik.bg