Военномедицинска академия възобнови ежегодните курсове по чернодробно-панкреатична хирургия, като този път темата беше рак на панкреаса – мултидисциплинарен подход при лечението. В продължение на три дни (от 23 до 25 ноември) български и европейски хирурзи обсъдиха новите подходи в лечение на това тежко злокачествено заболяване. Какви са те и успява ли съвременната медицина да извоюва територии в тази област, попитахме проф. Никола Владов. Той е началник на Клиниката по чернодробно-панкриатична и трансплантационна хирургия на ВМА.
„Ракът на панкреаса вече е сред социалнозначимите заболявания, тъй като броят на пациентите постепенно се увеличава. Всяка година в България се регистрират около 1000 души с това страдание, но за жалост много малко от тях достигат до оперативно лечение”, обясни проф. Владов. По думите му, благодарение на мултидисциплинарния подход, този процент се увеличава и именно поради това се налага актуализиране и глобализиране на познанията в тази област.
Според специалиста, една от причините за трудното лечение е, че болестта е изключително коварна.
Характеризира се с тихо протичане и когато симптомите се появят, се оказва, че ракът е в напреднал стадий и е засегнал околните органи. „Има белези, по които лекарят може да се насочи към тази диагноза, като внезапно пожълтяване, поява на необоснован диабет в ранна възраст, дискретни болки в кръста, но в повечето случаи хората не им обръщат внимание. Мислят, че става въпрос за дископатия или нещо подобно, така че истинската диагноза се забавя и се налага да оперираме твърде късно”, пояснява професорът. Допълва, че въпреки усилията през последните години, резултатите от лечението на рака на панкреаса не са задоволителни и петгодишната преживяемост е някъде около 25%. Затова медицината продължава да търси нови подходи.
„Статистиката показва, че от рак на панкреаса се разболяват повече мъже, така че те трябва да бъдат по-наблюдателни за симптомите, защото ако „хванем“ рака навреме, сме в състояние да помогнем”, категоричен е специалистът. Личните лекари също трябва да имат винаги едно наум. Същото се отнася и за специалистите по ендокринология, които имат пациенти диабетици. Те трябва да търсят заболяването по-активно”. Според професора е трудно да се говори за профилактика при рака на панкреаса. Просто хората трябва да си правят
изследвания един път в годината,
за да се хване болестта навреме.
Новите подходи в лечението обаче променят постепенно картината. Проф. Владов споделя, че преди 8 години, когато е проведен последният подобен курс за рак на панкреаса във ВМА, се е говорело предимно за конвенционална хирургия. Сега на преден план излизат миниинвазивните методи. Все по-често се използва лапароскопската хирургия, която е много по-щадяща за пациента. „Това в значителна степан показва, че борбата с този тумор се развива в положителна степен, защото инвазивните методи са известни с бързото възстановяване на пациентите, което им дава възможност веднага да започнат химиотерапия. Това беше едната от новостите, за които говорихме. Другото е, че вече с рака на панкреаса не се занимава само един специалист, а се използва т. нар. мултидисциплинарен подход, който обхваща лекари от много специалности. Освен хирурзите, които са водещите в лечението, има онколози, инвазивни гастроентеролози, радиолози, които стадират тумора предоперативно и когато влезем на операция сме абсолютно наясно с нещата. Другата промяна е, че при тумори, които са локално авансирали по отношение на съдовете, се започва с неоадювантна химиотерапия и след това се пристъпва към операция. Това е сега един от шлагерите в лечението на рака на панкреаса –
химиотерапевтиците се вливат преди хирургичната намеса.
Така че комуникираме с всички специалисти и довеждаме пациента до максимално добро положение, за да му направим радикална операция”, подчертава професорът.
Пояснява, че категорично има подобрение в лечението, защото досега операцията често е била съпътствана от много висок процент следоперативни усложнения, но те вече се преодоляват и пациентите я преживяват. Според него по-добрите резултати се дължат и на факта, че хирургията е станала много по-агресивна и вече се извършват различни резекции на съдовете, които минават през панкреаса. Затова болни, които преди години са определяни като абсолютно безнадеждни, сега могат да се оперират. И тук е големият успех в лечението. Защото не са верни твърденията, че и с операция, и без нея се живее еднакво дълго. Данните сочат, че без хирургична намеса преживяемостта от карцином на панкреаса е около 7.2 месеца, докато след операцията
този период на преживяемост се увеличава до 60 месеца.
Когато обаче хирургията е противопоказна, при напреднал рак, при който са засегнати черния дроб и други органи, се прилагат палиативни процедури, включително химио- и лъчетерапия.
Преди години проф. Владов мечтаеше да направи трансплантация на панкреас и се подготвяше за това. Сега обаче обяснява, че през последните години има отлив от тази дейност в цял свят. Новата визия е свързана с навлизането на съвременните пособия, които контролират кръвната захар. Става въпрос за т. нар. изкуствен панкреас – инсулиновите помпи, които имат много голямо значение за пациентите с диабет. „За жалост при тях консумативът е доста скъп и не всички болни могат да си го позволат”, уточнява лекарят. Допълва, че във ВМА проф. Ивона Даскалова поставя инсулиновите помпи и с нея работят много успешно заедно.
Какви са препъни камъните в лечението на рака на панкреаса у нас и какви са разликите с останалите страни от ЕС? „Колегите от чужбина просто живеят в едно подредено общедство, в което нещата са ясни по отношение на поведението за лечение на панкреаса – разяснява проф. Владов. – Има модерен подход, при който след консултация с гастроентеролог и при билирубин над 250, се поставя стент, изчаква се да спадне билирубина и след това се прави радикална операция.
Не се оперират тумори над 3-4 см,
като засягането на порталната вена вече не е противопоказание за хирургична операция на панкреас. Има правила и ние се опитахме на този курс да ги сведем до знанието на нашите лекари, за да се спазват”.
Проф. Владов е убеден, че хирургията на панкреаса е висш пилотаж, така че трябва да се прави само в центрове с висок обем на дейност в тази област. Ако се оперират под 10-20 панкреаса на година, резултатите са едни, а когато се правят над 20, са много по-добри, категоричен е той. Затова тази хирургия е съсредоточена в центрове, които имат опит в подобни операции, в лечението на следоперативните усложнения и в гледането на болните, защото само на тези места знаят кога да пратят пациента на химиотерапия, кой да я проведе и т. н. „Това става все по-затворено общество от лекари, при които добрите резултати в лечението се дължат на големия опит, който добиват с концентрацията на такива пациенти”, сигурен е професорът. Друг проблем е
ниската цена на клиничната пътека,
която не покрива всичко. Въпреки опитите на хирурзите да я променят, засега не са постигнали резултат при разговорите си с НЗОК. „Това е хирургия, която е съпътствана от висок процент усложнения, и категорично надвишава цената на пътеката. Затова много колеги избягват да я правят, именно поради високия процент следоперативни усложнения”, категоричен е проф. Владов. Той обаче е сигурен, че панкреатичната хирургия ще продължи да се развива успешно и лечението на пациентите в следващите години значително ще се подобри.
Автор: Лиляна ЛАМБЕВА
Източник: https://clinica.bg/