Десислава Ташкова, логопед: Заведете детето на логопед най-рано на 2,5 годинки

Десислава Ташкова, логопед: Заведете детето на логопед най-рано на 2,5 годинки

Десислава Ташкова, логопед: Заведете детето на логопед най-рано на 2,5 годинкиЗаекващите малчугани проговарят много рано и имат богат речник

– Г-жо Ташкова, формирането на речта е индивидуално за всяко дете, но кажете кои са най-често срещаните нарушения, заради които родителите трябва да заведат детето си на логопед?

– Едни от най-често срещаните са артикулационните. Става дума за нарушения на някои звукове и най вече индикацията за проговарянето. Ако има закъсняване, родителят задължително трябва да се консултира със специалист.

– Каква е терапията, за да преодолее детето тези нарушения?

– При артикулационните нарушения, първата индикация за родителите е трудности при изговарянето на определен звук или липсата му. Упражненията, които ние прилагаме, се провеждат в няколко етапа. Има и специфична орално-моторна техника, която е свързана с масажиране на различните говорни органи, които помагат по-бързата интервенция на определени звукове.

– Колко дълго продължава терапията?

– Това е индивидуално. Имала съм деца, които още на първото упражнение могат да изговорят звука много добре, други едва след 1-2 месеца работа. Много е важно да се провери, особено при звука, наличието на къса подезична връзка. Захапката е също е изключително важна. Затова е от изключително значение посещението на ортодонт, когато детето започва да сменя зъбките си. Задължително е родителите да се консултират с такъв специалист, за да се провери дали има достатъчно място за новите зъби и дали захапката ще се измени по някакъв начин от тях, защото те ще са значително по-големи. Тук обаче става дума са говорни нарушения. Има други, свързани с по-късното проговаряне, с липсата на много звукове. Вече родители на деца на 2,5 години идват в кабинета ни за консултация, което е правилен подход.

– На каква възраст е добре детето да посети логопед? Според някои това трябва да стане най-рано на 3 годинки.

– Преди наистина се изчакваше детето да навърши три години. Най-новите изследвания показват обаче, че е добре първата консултация да е на 2,5 годинки. Тогава даваме насоки за работа в къщи. След навършване на 3 години е същинската терапия. При мен идват и деца на 3,5 години, когато нарушението е доста по-тежко. Това налага терапията да започне веднага.

– А тези нарушения може ли да са наследствени?

– Оказва се, че в 50% от случаите дядото, лелята или друг член на семейството са имали късно проговаряне. Разбира се, не мога да кажа, че това е водещо за появата на такива нарушения при децата, но е често срещано.

– А кога се проявяват симптомите при деца със заекване, което е друго нарушение?

– Строго индивидуално е. Но тенденцията при заекващите деца е, че са ранни говорители. Те са с много висока езикова култура, широк диапазон на речника. На 2 години диалогът с тях е много активен. Съпътстващ фактор са нарушенията на вегетативната нервна система. Наблюдава се изпотяване на ръцете, зачервени петна при говорна ситуация, избягване на говорене по телефона, на пазаруване в магазина, заради комуникацията с непознати, примигване на очите. Но за същински тип заекване може да се говори, когато това нарушение датира от шест месеца. Едва тогава може да се постави тази диагноза.

– Може ли заекването да е последица от изживян стрес?

– Да. Един от най-често срещаните фактори е уплахата от животни, от тъмното, от кошмари, от гледането на някои филми. Също от една голяма емоция, например дълго чакан рожден ден. Така че всички тези фактори може да предизвикат заекване.

– Ако не се вземат мерки навреме, може ли това нарушение да остане за цял живот?

– Ако много дълго време не се вземат мерки, терапията е много по-продължителна и резултатите може да не се покрият с очакванията ни. По-голяма част от тези нарушения при децата са преодолими. Но е много важна и работата в къщи, не трябва да се разчита само на терапевта. Ролята на родителя е огромна.

Автор: Яна Йорданова

Източник: http://www.monitor.bg

Leave a Reply