Високите стойности на кръвното налягане не са само цифри върху дисплея на апарата за кръвно, обичат да казват кардиолозите. Главоболието, виенето на свят, гаденето и повръщането, характерни за състоянието, винаги могат да се сбъркат с друг здравословен проблем, защото бързо отшумяват. Но веднъж установена, хипертонията е сигурен белег за сериозни сърдечно-съдови заболявания, сред които и сърдечна недостатъчност. За това алармира доц. Йото Йотов, началник на отделението по неинвазивна кардиология в УМБАЛ „Св. Марина“-Варна
„Сърдечната недостатъчност е крайна фаза на артериалната хипертония, затова е важно да отложим появата й възможно най-дълго във времето. Добрият контрол на високото кръвно ще превантира и нея”, издаде пред Clinica.bg печелившата формула за справяне с проблема доц. Йото Йотов. Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно количество кръв в организма. Симптомите, които издават болестта, са най-често задух (диспнея) и силна отпадналост, дължащи се на липсата на кислород, заради ограничения обем от кръв в организма. В резултат пациентите рядко живеят повече от година след поставянето на диагнозата. За съжаление, сърдечната недостатъчност неминуемо води до смърт, независимо дали скоро след инцидента или с отлагане във времето. Според тъжната статистика,
повече от половината болни не успяват да достигнат 5-годишната преживяемост
считана за минимален стандарт за продължителност на живота при тежки състояния.
„Сравнителен анализ, направен преди десетина години в Шотландия, показа, че сърдечната недостатъчност е второто зловредно заболяване в света след рака на белия дроб. И „превъзхождащо”, т.е. много по-сериозно и по-смъртоностно, от други значими ракови заболявания при хората, като рака на гърдата или рака на дебелото черво”, обяснява доц. Йотов.
България не разполага с точна статистика за броя на болните, но се счита, че от сърдечна недостатъчност у нас страдат над 140 000 души. Смъртните случаи превишават 20 000 годишно, което представлява около 18% от всички, изчисляват експертите. Броят на хората, които губят битката с болестта, прогресивно се увеличава, но не, защото кардиолозите не си вършат работата. Напротив! Иновациите в сектора и грижите на специалистите увеличават годините живот.
Хората все по-рядко умират, например от инфаркт
живеят по-дълго, но това, за съжаление, рано или късно, ги среща с диагнозата „сърдечна недостатъчност”.
Заболяването е крайна фаза не само на артериалната хипертония, но и на други сериозни сърдечни болести – в това число коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда, вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Това означава, че рано или късно, всяко едно от състоянията може да прерастне в сърдечна недостатъчност и окончателно да влоши здравето на пациента. Рискови фактори за развитие на болестта са също диабетът, затлъстяването и тютюнопушенето.
„За съжаление, има един неотменен рисков фактор и това е възрастта – тя не може да бъде избегната”, допълва доц. Йотов. Неслучайно наричат сърдечната недостатъчност „болест на пенсионната възраст”. Тя
покосява хората над 65-70 години
които така или иначе, са натрупали куп други заболявания. Проблемът е, че веднъж попаднали в болница, тези пациенти със сигурност се връщат, като една четвърт правят това до първия месец след изписването. Около 40% се рехоспитализират до 3-я месец, а останалите – в рамките на половин година след първия прием в болница. Всичко това генерира огромни разходи за здравната система, без това по някакъв начин да се отразява благоприятно на смъртността и продължителността на живота на пациентите, споделя доц. Йотов.
Качеството на живот на тези болни може да се подобри, а смъртта – да се отложи, единствено с ранна диагностика и добро проследяване след изписването им от болница, категорични са експертите. За целта е необходимо да се разработят специални програми за амбулаторно наблюдение на хората със сърдечна недостатъчност, каквито у нас все още няма. Единственият пилотен проект за ранно проследяване на хората с тази диагноза се реализира в университетската „Св. Марина” във Варна вече трета година, под ръководството на доц. Йотов.
До този момент сме включили около 250 пациенти
и сме обработили данните на 180 от тях. Резултатите показват, че в сравнение с контролна група, която не е включена в такова наблюдение, смъртността и рехоспитализациите намялават 2.5 пъти. Изводът е, че това е здравно и икономически ефективен начин за наблюдение на тези тежко болни пациенти”, категоричен е доц. Йотов.
Наблюдението включва обстойни прегледи не само при изписването, но също така две седмици по-късно, както и в края на първия, третия и шестия месец, когато се предполага, че приключва рисковият период за живота на пациентите. Всички те се подлагат и на специален 6-минутен тест с ходене, който изследва функционалния им капацитет. Колкото е по-дълго разстоянието, което изминават за това време, толкова по-добре се чувства сърцето им и обратно.
Другият вариант за оценка са специалните въпросници
за качеството на живот, от които става ясно дали пациентите имат задух, проблеми в сърдечната функция, дали се чувстват по-добре или промяната в състоянието им е с отрицателен знак. В зависимост от резултатите, специалистите коригират изписаната терапия или назначават нова, обясни доц. Йотов.
„Смъртността и хоспитализациите са важни повече за лекарите. Конкретният пациент се интересува предимно от симптомите – доколко ще успее да подобри ежедневния си начин на живот. Трябва да се похваля, че 96% от пациентите, участвали в проекта за ранно проследяване, го оцениха с „Много добър” и „Отличен”, което означава, че самите те са изключително доволни”, заяви доц. Йотов.
По думите му, една Национална програма за наблюдение на пациентите със сърдечна недостатъчност след дехоспитализация има бъдеще в България и може да разполага с отделен бюджет от държавата. С помощта на Дружеството на българските кардиолози, специалистите от „Св. Марина” във Варна ще се опитат да институционализират проекта така, че проследяването на болните скоро да се извършва на национално ниво, а не само в една болница в България.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/