Мой близък роднина страда от тежко психично заболяване. С времето то се задълбочава, общуването с него се затруднява, той започва да се държи агресивно и дори да посяга на мен или на други хора. Осъзнах, че близкият ми вече представлява опасност за себе си и за околните, затова започнах да търся най-добрия начин да му се помогне. Той не желае доброволно да се подложи на лечение и да постъпи в психиатричен диспансер, затова се налага да прибегна до принудително настаняване в психиатрично заведение. Има специфични особености в изискващата се процедура за това, които не отпадат дори ако моят близък е напълно или ограничено запретен, а аз съм негов настойник или попечител.
За да мога да искам настаняване на свой близък, е необходимо по отношение на него едновременно да са налице две предпоставки:
1. Наличие на психично заболяване.
2. Риск от извършване на престъпление.
На първо място, трябва да съм наясно кои лица с психични разстройства се нуждаят от специални грижи:
- психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване;
- лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция;
- лица с други нарушения на психичните функции, затруднения в обучението и трудности в адаптацията, изискващи медицинска помощ, грижи и подкрепа, за да живеят пълноценно в семейството и социалната среда.
Само лица от изброените категории и то само в случай, че поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им, подлежат на принудително настаняване и лечение.
ВАЖНО! Оценката за това дали някой страда от психично разстройство, се прави единствено от специалист и то при условията и по реда, предвиден в Закона за здравето. Тази оценка не може да се основава на семейни, професионални или други конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично разстройство.
Процедура по настаняване за принудително лечение
Трябва да знам, че подобно лечение се осъществява в строго определени места:
- лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ и центрове за психично здраве;
- в психиатрични отделения или клиники на многопрофилните болници;
- в лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ.
Задължителното настаняване и лечение се извършва чрез решение на районния съд по настоящия адрес на моя близък. Преди постановяването на съдебното решение обаче лицето винаги се изслушва и се назначава психиатрична експертиза.
Искане се прави от прокурора или ръководителя на лечебното заведение, в което е установено наличието на психично заболяване. Моят близък има правото в 7-дневен срок да направи възражение. Самото решение на съда може да се обжалва в 7-дневен срок. Постановеното след това решение на окръжен съд е окончателно.
Самата хоспитализация може да се осъществи с помощта на:
- полицейски органи;
- службата на телефон 112;
- Център за психично здраве (когато е по спешност).
Необходими са определени документи за хоспитализацията:
- документ за самоличност;
- епикриза (ако моят близък се насочва от лекар);
- фиш от Център за спешна медицинска помощ (ако има такъв);
- препис от решението на съда.
Задължителното лечение се постановява за определен срок. С изтичането му се прекратява. При отпадане на предпоставките за задължително настаняване и лечение, преди да е изтекъл срокът обаче, задължителното настаняване и лечение могат да бъдат прекратени от съда по искане на лицето, прокурора или ръководителя на лечебното заведение.
Освен това, на всеки три месеца лечебното заведение, в което е настанен моят близък, е длъжно да представи съдебно-психиатрична експертиза пред районния съд. Съдът от своя страна трябва да се произнесе служебно въз основа на експертизата дали да се продължи или да се прекрати задължителното лечение.
Източник: https://pravatami.bg/