Есента е сезонът, през който много от хроничните заболявания се изострят. Сред тях е и астмата, която освен от пролетните полени, се влияе негативно и от мъглата, мръсния въздух, вирусните инфекции. У нас няма точна статистика колко са засегнатите от това тежко страдание, но се смята, че боледуват около 9% от българите. Какво представлява астмата и как да се предпазим от нея, попитахме д-р Пенка Ценкова. Тя е специалист – пулмолог в болница „Вита“.
„Астмата е основно алергично заболяване. Симптомите са упорита, дразнеща, суха кашлица и задух при физически усилия. Характеризира се с пристъпно протичане, като често атаките се появяват през нощта или рано сутрин и не оставят болните дори да се наспят,“ обяснява д-р Ценкова. Подчертава, че има специфични фактори, които я предизвикват. Сред тях са най-вече алергените – полени от цъфнали дървета, храсти и треви, акари от домашния прах, а също и косми на четириногите любимци. В последните години сериозно внимание се обръща на т. нар. фини частици, които се откриват в мръсния въздух от автомобилния трафик или заради отоплението с дърва и въглища. Те също могат да се определят като сериозен дразнител, когато попаднат в белите дробове. Друг механизъм за „отключване“ на астмата са вирусните инфекции, които се появяват с падането на температурите. Към алергените се прибавят и доста храни – мед, шоколад, ягоди, яйца, ядки, мляко. Статистиката сочи, че над 90% от децата с астма и между 50% и 70% от възрастните хора имат и някакъв вид алергия. Около 40 на сто от пациентите с алергичен ринит пък имат астма като съпътстващо заболяване.
Съществуват и неспецифични фактори, които водят до астматичен пристъп, споделя пулмологът и допълва, че често е трудно да се определи какво е предизвикало белодробния пристъп. „Хората се задушават от тютюневия дим, силни миризми, парфюми“, казва лекарката.
Припомня, че от заболяването
страдат повече хората от града,
като това се обяснява със замърсената среда. Освен това по-често боледуват децата на високообразовани, интелигентни хора, които поддържат стриктна хигиена. Така например, данните от епидемиологичните проучвания сочат, че астмата засяга по-често малчугани, които в първите шест месеца са гледани в стерилни условия и не са имали контакт с обичайните фактори на околна среда. Заради по-малкия страх и престараване при отглеждането на второ или трето дете отпада и опасността от развиване на астма при тях, отколкото при първото.
„Причините за появата на заболяването са различни, но водещ в крайна сметка е наследственият фактор“, подчертава д-р Ценкова. Затова препоръчва родители, които имат различни алергии, да наблюдават внимателно децата си и при първите симптоми да потърсят специалист – алерголог или пулмолог.
Според лекарката, въпреки че
най-често заболяването се регистрира при деца,
възрастните хора също не са застраховани. Споделя, че има пациенти, отключили астма след 40, 50 и дори след 60-годишна възраст. „Хубавото е, че ако се е появила рано, по време на пубертета може да изчезне. В по-напреднала възраст обаче съществува риск да се активира отново“, обяснява пулмологът. По думите й, при възрастните хора заболяването може да се „отключи“ след вирусна или недобре лекувана белодробна инфекция, без преди това да са имали някакви симптоми. Рисков фактор за развитие на астма е и затлъстяването – поради чисто механични причини, като ограничаване на дихателния обем, но и заради редица медиатори на възпалението, които се отделят от ендокринната система и оказват влияние върху лигавицата на бронхите. Повишеното тегло на бъдещите майки също се оказва рисково по отношение на вероятността за развитие на астма при бебетата им.
За съжаление честотата на заболеваемостта в последните години се увеличава. Причините са много – мръсният въздух, пълните с химия храни, дългото престояване в затворени помещения, прекомерната употреба на антибиотици. „Астмата постепенно се превръща в масово заболяване,“ категорична е лекарката.
Д-р Ценкова подчертава, че у нас здравната каса заплаща много качествени лекарства, които се използват в цял свят. Те са безплатни за българските пациенти. За диагностика се използват точни тестове, които бързо „разпознават“ заболяването. „Лекуваме адекватно хората. Разполагаме с целия арсенал от модерни, съвременни медикаменти“, казва тя. Пояснява, че
основното лечение е с инхалаторни кортикостероиди.
„Тези лекарства предизвикват страх у много пациенти, но трябва да се знае, че когато се вдишват, не са опасни. Важно е след това човек да си изплакне устата, за да не остане от праха“, подчертава специалистът. Но допълва, че когато е уточнена диагнозата и назначено лечението, болният трябва да го спазва, а не когато се почувства по-добре, да го спре. Защото астматичният пристъп ще се появи отново. Нивото на българските специалисти е много добро, така че пациентите трябва да им се доверят, убедена е лекарката.
Най-важното за хората с астма е да не се „срещат“ с алергена, който предизвиква заболяването и да спазват предписанията на лекаря. Добре е в студените месеци да се повиши имунитета, за да могат да устоят на вирусите. „Много често генно предразположените към астма след инфекция могат да направят бронхоспазъм, затова веднага трябва да посетят алерголог“, препоръчва д-р Ценкова. За съжаление често хората със сенна хрема, когато цъфтят растенията започват да кихат и кашлят, имат хрема, но обикновено не обръщат внимание. Те задължително трябва да вземат мерки, за да не получат и астматичен пристъп. „Добре е децата да избягват чипсове, зрънчовци и други подобни, пълни с Е-та храни, защото са вредни. Препоръчително е при възможност да се върнем към домашно отгледаните плодове и зеленчуци, от това по-хубаво няма“, убедена е лекарката.
Според нея е важно болните да съдействат при лечението си, като за това е необходимо да бъдат обучени от своите лекари. Медиците трябва да ги насочат как да променят живота си, за да избягват рисковете от астматична криза.
Автор: Лиляна Ламбева
Източник: https://clinica.bg/