Множествената склероза (МС) е автоимунно, възпалително демиелинизиращо заболяване на централна нервна система (ЦНС). Различават се три форми на МС – пристъпно-ремитентна, вторично-прогресираща и първично-прогресираща, като заболяването протича изключително хетерогенно сред пациентите.
Етиологията и патогенезата на МС не са изяснени напълно. Считаше се, че заболяването е предимно Т-клетъчно медиирано, но през последните 15 години се натрупаха редица научни данни за значението на B- лимфоцитите. Понастоящем е установено, че както Т-, така и В- лимфоцитите играят роля в патофизиологичния процес.
В-лимфоцитите могат да повлияят патофизиологията на МС чрез няколко механизма:
- представяне на антигени,
- секреция на цитокини и автоантитела и
- формиране на ектопични лимфоидни фоликуло-подобни агрегати при вторично прогресиращата МС.
Представяне на антигени от В-лимфоцитите
Стартирането на имунният отговор изисква представяне на антигените от антиген-представящи клетки (АПК), каквито са макрофагите, моноцитите, дендритните клетки и др. В някои случаи В- лимфоцитите могат да функционират като АПК и могат да представят автоантигени и сигнали, водещи до активация на Т- лимфоцитите и усилен Т-клетъчен отговор – каскада, наблюдавана при МС.
Обикновено при МС е налице собствен невроантиген*, който става „видим“ за имунните клетки, бива „преработен“ и представен от В- на Т- лимфоцитите. Това междуклетъчно взаимодействие води до абнормна T- клетъчна активация и клонална експанзия на специфична Т-клетъчна линия, насочена срещу прицелния собствен невроантиген, която впоследствие инициира автоимунната каскада. При нормалния имунен отговор, активацията и експанзията на Т-клетките срещу чужди антигени, представени от В-лимфоцитите е нормална реакция, която защитава организма от различни патогени. В-лимфоцитите при пациенти с МС, обаче, са способни да отключват Т-клетъчна имунна реакция и срещу собствени невроантигени.
Секреция на цитокини и автоантитела
В-лимфоцитите, също така, участват в секрецията на цитокини, която при здрави контроли е строго регулиран процес. При него съществува баланс между про- и анти- възпалителните цитокини, секретирани от имунните клетки. При МС, цитокиновата продукция е с нарушена регулация и В- лимфоцитите могат да секретират провъзпалителни цитокини в по-голямо количеството отколкото антивъзпалителни. Дисрегулацията на цитокиновата секреция води до усилен отговор и на други имунни клетки или намалена възможност за регулация на имунните реакции.
Една от най-важните функции на B-лимфоцитите е синтезирането на антитела в отговор на чужди антигени. При МС, имунната система спира да разпознава здравите клетки и тъкани на организма като собствени и започва да произвежда патологични антитела срещу тях. Тези автоантитела, секретирани от В-лимфоцитите атакуват здравите нервни клетки, което води до увреждане и загуба на нервна тъкан. Почти при всички пациенти с МС, в ликвора се откриват повишени нива на олигоклонални автоантитела, които се синтезират интратекално от малък брой B-клетъчни клонове и не се установяват в серума.
Формиране на агрегати при вторично-прогресираща МС
За хроничните автоимунни възпалителни заболявания, каквото е МС, е характерно наличието на ектопични лимфоидни фоликулоподобни агрегати. При вторично-прогресиращата МС, в менингите се формират колекции от В-лимфоцити, Т-лимфоцити и фоликуларни дендритни клетки, които се наричат лимфоидни фоликуло-подобни агрегати. Тези агрегати могат да доведат до активация на микроглията, локална възпалителна реакция и загуба на неврони в прилежащия кортекс, като се свързват и с прогресия на заболяването.
Установено е, че при пациентите с вторично-прогресираща МС, които имат лимфоидни фоликулоподобни агрегати в менингите, заболяването започва по-рано, по-рано настъпват и необратима инвалидизация и смърт, спрямо пациентите без подобни агрегати.
МС е с постоянна активност на болестния процес и значителен ефект върху независимостта и качеството на живот на пациентите. МС е най-честата причина за нетравматичен неврологичен дефицит при млади хора. Счита се, че над 2 милиона души в целия свят страдат от това заболяване. Понастоящем няма метод на лечение, който води до излекуване. Наличните лекарства забавят прогресията на МС и водят по по-добро качество на живот на пациентите.
*най-често миелин олигодендроцитен протеин или миелин базичен протеин
Литература:
Frisullo G, et al. J Neuroimmunol 2012;249(1-2):112–6; Dutta R, Trapp BD. Prog Neurobiol 2011;93(1):1–12; 4; Lublin FD, Reingold SC. Neurology 1996;46(4):907–11); (National Multiple Sclerosis Society. http://www.nationalmssociety.org/Symptoms-Diagnosis/MS-Symptoms. Accessed February 12, 2015; Bar-Or A, et al. Ann Neural 2010;67(4):452–61; Crawford A, et al. J Immunol 2006;176(6):3498–506.); Ireland SJ, et al. Autoimmunity 2012;45(5):400–14; Harp CT, et al. Eur J Immunol 2010;40(10):2942–56; Lisa RP, et al. J Neuroimmunol 2012;246(1-2):85–95); Genain CP, et al. Nat Med 1999;5(2):170–5; Storch MK, et al. Ann Neural 1998;43(4):465–71; Link H, Huang Y-M. J Neuroimmunol 2006;180(1-2):17–28; Colombo M, et al. J Immunol 2000;164(5):2782–9); Serafini B, et al. Brain Pathol 2004;14(2):164–74.; Magliozzi R, et al. Ann Neurol 2010;68(4):477–93; Markowitz CE, et al. Am J Manag Care 2010; 16(8 suppl):S211–8
Диагнозата се поставя с кръвни изследвания и томография
При множествена склероза се наблюдават промени при определени имунологични клетки и антитела – те са осезаемо повишени. Затова се назначава изследване на мозъчно-гръбначна течност (взема се ликвор чрез лумбална пункция). Трябва да се има предвид обаче, че високи стойности може да се наблюдават и при други възпалителни заболявания на нервната система. Затова се прилагат и допълнителни диагностични методи.
С помощта на електроенцефалографията например може да се измерят нервните импулси, които възникват като реакция на зрителни и шумови дразнители. Това позволява на лекаря да оцени предполагаемата увреда в проводимостта на зрителните и слухови нерви. При МС пациентите може да покажат забавена реакция при внезапно показване на ярка светлина или отчетлив звук. Важна за диагнозата е и магнитно-резонансната томография. С нейна помощ може адекватно да се оценят характерните за множествената склероза огнища на възпаление и демиелинизация. Компютърната томография е по-малко информативна в сравнение с магнитния резонанс.
Пациентите не бива да чакат пристъпите да зачестят много, за да отидат при невролог, предупреждава акад. Иван Миланов. Причината е, че след всеки един от тях остават увреждания. Това са натрупани плаки в мозъка – места с нарушена миелинова обвивка на нервните влакна. Повечето пристъпи означават и по-тежка инвалидност с напредване на заболяването. Две неща основно влияят на честотата на пристъпите – навременното и качествено лечение, както и състоянието на имунната система. Всеки пристъп оставя по нещо увредено – получават се плаки (петна) в мозъка, при които се нарушава миелиновата обвивка. Когато започне да се възстановява, на увредените места се получава нещо като склероза на неврологичната тъкан. Колкото повече са пристъпите, до толкова по-тежка инвалидност ще достигне пациентът в някой период от живота си, казва ученият. Основната цел на лечението е да се сведат до минимум пристъпите, за да се ограничи степента на увреждане.