Д-р Цветеслава Гълъбова: 120 000 наши сънародници са с психически разстройства

Д-р Цветеслава Гълъбова: 120 000 наши сънародници са с психически разстройства

Д-р Цветеслава Гълъбова: 120 000 наши сънародници са с психически разстройстваОколо 8% от българите на възраст над 18 години страдат от различни форми на депресивни симптоми, показват данни на “Евростат”. По неофициални данни у нас около 1 милион българи страдат от различни форми на депресия. Тя ги притиска най-вече през есента, когато светлата част на деня започне да се скъсява.

Според статистиката на Националния център по обществено здраве и анализи годишно в страната се регистрират не по-малко от 120 000 пациенти с психични разстройства, като жените са по-засегнати от мъжете.

“Честотата на депресиите у нас и по света се увеличава през есента и пролетта. Това съвсем не е мит, а реалност от всекидневието ни. Същото важи и за психичните разстройства. Този факт няма връзка с витамин D, каквото заблуждение битува, тъй като през лятото сме били достатъчно на слънчева светлина. За депресивните състояния роля играят много фактори, които в съвкупност довеждат до това заболяване”, предупреждава д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница в Курило.

– Д-р Гълъбова, защо говорим за депресия още в началото на есента? Нали слънцето все още грее през по-голямата част от деня?
– Най-вече защото от месец започна скъсяването на светлата част на деня. През есента си отива по-приятният климат, падат температурите и човек трябва да посрещне застудяването, по-малкото слънце. Тогава като че ли се затваря в себе си, защото времето не предразполага толкова социални контакти като лятото. Когато обаче говорим за депресия, имаме предвид тежкото състояние, което не преминава повече от две седмици. Потиснатостта и лошото настроение не са депресия, защото с малко усилие и повече чист въздух отшумяват лесно.
В нашите географски ширини сезонните депресии най-често се проявяват през пролетта и есента. През тези два преходни сезона има изостряне на съществуващи депресии или поява на нови депресивни състояния. У нас през 2014 г. са официално регистрирани малко над 132 000 пациенти с психични разстройства, а през 2015 г. техният брой спадна до около 127 000.

– Кои са симптомите й, за които трябва да следим?
– Симптомите обикновено са свързани с това, че човек дълго време се усеща неразположен, сънят му страда, чувства, че има моменти от всекидневието си, в които губи емоционален контрол, по-напрегнат е, не успява да върши задълженията си на работното си място и е потиснат.

Категоричните симптоми са лошо настроение, като постоянно намалява способността за работа, безсъние и нежелание дори за прием на каквато и да е храна.

Твърде характерен признак е, че човек не получава удовлетворение от всекидневните дейности, не го радва нищо, започва да се самоизолира, стреми се да не се среща с хора. Безпричинният плач, задълбочаващото се безпокойство, идея за тежка вина говорят категорично, че депресията се задълбочава.

Човек не бива да се изоставя да стигне до тях. Ако някои от тези симптоми продължат повече от две седмици, трябва да потърси помощ от психиатър или психолог, като в никакъв случай не бива да се взимат самоволно успокоителни.

– Кога трябва да се потърси медицинска помощ?
– Гневът и раздразнението са два от признаците на депресията. Когато говорим за депресивно състояние, най-често си представяме перманентно мрачно настроение, чувство на безпомощност, апатия и меланхолия. Именно затова се случва да не можем да разпознаем депресията, когато се проявява чрез агресивно поведение. Решаваме, че човекът насреща има лош ден или просто притежава лош характер.

Най-често този признак на депресия се проявява при мъжете. Когато започне това състояние да пречи на човека да функционира правилно, трябва да се потърси специализирана помощ. Защото в началото симптомите са епизодични. Те идват и си отиват на големи интервали, докато се стабилизира състоянието. Като стане вече непоносимо, да започне да пречи на работата, на комуникацията с хората, на семейството, това тотално понижава качеството на живот, време е човек да потърси помощ.

– Кои са съвременните методи на лечение на депресията?
– Един от новите методи за справяне със сезонната депресия е т.нар. светлинно лечение, при което се цели повишаване на мелатонина в организма, като се търси ефектът на естествената слънчева светлина. Неслучайно в северните страни навсякъде има луминесцентно осветление, което дава ефекта на естествената дневна светлина.

Друг съвременен подход е медикаментозното лечение с ново поколение лекарства, които влияят върху рецепторите, усвояващи мелатонин. Изборът на медикаменти за лечение на депресивните състояния е много широк. Новото поколение антидепресанти нямат странични ефекти като отпадналост и безсилие, характерни за техните предшественици отпреди 10 години. Антидепресантите се приемат известно време и след като депресията отшуми, за да възпрепятстват нейното завръщане.

– Можем ли сами да я преодолеем и как?
– Отделете внимание на начина си на хранене. Балансираното хранене прави есенната депресия съвсем невинна. Пийте повече течности, редовно консумирайте богати на протеини храни – пилешко месо, риба, нискомаслени млечни продукти, зърнени храни и плодове. Приемайте витамини.

Отделете време за разходки на въздух, дори и времето да не ви се струва подходящо за разходка. Нищо не може да замени недостига на кислород. В случай че упорито отказвате да излезете навън, отворете широко прозореца и изпълнете няколко физически упражнения. Старайте се да бъдете на места, където има ярка светлина

Тя активира в организма механизми, които отблъскват депресията. Излезте навън през деня, направете си кратка разходка, дори да е за десетина минути. През почивните дни заминете извън града и посетете нови места. Разходете се сред природата или в парка и се радвайте на ярките оранжеви цветове на листата.

Наспивайте се добре – това е важен момент в борбата с есенната депресия. Преди да си легнете, не мислете за проблемите си, а се заредете с положителни мисли за утрешния ден.

Не си спестявайте почивката

Ако нещо все ви се изплъзва, вероятно е така, защото сте се захванали с твърде много задачи по едно и също време. Спрете се, дишайте. Не си спестявайте почивки, обяд, разходки, защото не сте успели да свършите всичко, което сте си наумили. Отделяйте си по един час за себе си всеки ден. Отпуснете се удобно в някое кресло и се насладете на тишината, почетете любима книга, отидете на масаж, маникюр или прическа, спортувайте.
Спрете да гледате часовника си, да проверявате пощата и фейсбука си. Най-добре ще направите, ако просто изключите мобилния си телефон и си позволите лукса да се насладите на случващото се буквално около вас – тук и сега.

Люба МОМЧИЛОВА

Източник: http://zdrave.to

Leave a Reply