Лечима ли е туберкулозата? Колко време продължава терапията? Кои са „невинните” й симптоми? Защо „жълтата гостенка” разболява все повече деца? И кои са рисковите групи? Днес пред Clinica.bg отговаря д-р Ваня Пеева от болница „Тракия”. Тя е педиатър и в момента специализира детска пневмология и фтизиатрия.
Туберкулозата е заболяване, което се причинява от микобактериум туберкулозис. Това е устойчив бактерий, който се предава най-често по въздушно-капков път. Обикновено поразява белите дробове, но всъщност няма орган в човешкото тяло, който да не може да боледува от туберкулоза. Инфектираността с туберкулозен бактерий може да продължи с години, без заразеният да развие болестта. По-застрашени от това са хора със съпътстващи заболявания, засягащи имунната система – захарен диабет, HIV-инфекция, както и лица с алкохолна и наркотична зависимост, пушачи, деца на улицата. Особеностите на имунитета в детска възраст също е фактор, благоприятстващ развитието й.
Една от най-големите заблуди в съвременното българско общество е, че туберкулозата е победена. В световен мащаб и днес тя
влиза в Топ 10 на заболяванията, предизвикващи смърт
Затова борбата с нея е една от трите глобални цели на Световната здравна организация (СЗО), заедно с маларията и инфекцията с вируса HIV. Но това са факти, известни повече сред медицинските среди, отколкото сред широката общественост, където наистина преобладава впечатлението, че туберкулозата е болест, останала някъде в миналото. В днешно време, за съжаление, отново се появяват редица фактори, които благоприятстват разпространението й. На първо място, това са лошите битови условия, стресът, пренаселеността, непълноценното хранене, социалната изолация на някои общности, ниска обща, икономическа и здравна култура, липса на здравно осигуряване и затруднения достъп до здравни услуги на някои места, лица, живеещи с HIV инфекция. Фактор е повишената миграция на големи групи хора и не на последно място – пробивът в имунизационната система на България, която от доста години е изгубила строгостта си. Имунизации срещу туберкулоза продължават да се правят, но с един не малък процент необхванати деца. Хубавото е, че голямата част от новородените се обхващат още в родилните домове. На 48-я час от раждането се прави първата апликация на БЦЖ. След това обаче има няколко реимунизации между 7 и 10-месечна възраст, първи, пети и десети клас и точно там някъде
при неизвестен процент от децата имунизационният календар се нарушава
Спазването му е всеобща отговорност. Тя е предоставена на първо място на общопрактикуващите лекари. Ваксините, сами по себе си, не предпазват на 100% от заболяването. Смята се, че те възпрепястстват развитието на тежките форми на туберкулоза – туберкулозен менингит и хематогенно-дисеминираните форми, които са смъртоносни.
В големия си процент туберкулозата днес е лечима. Много важна обаче е правилната и навременна диагностика, за да се включи съответната терапия, която да даде добри резултати. Изисква се продължително лечение, обикновено с 3 или 4 антитуберкулозни препарата, което отнема минимум 6 месеца, а при тежките форми понякога се стига и до 12 месеца. За съжаление, в днешно време
се появяват щамове, които са резистентни
Това са т. нар. МDR- и XDR-форми, които са много по-трудни за лечение, изискващи прилагането на нови препарати от втори ред.
Туберкулозните бактерии не са с висока контагиозност – това е вероятността при отделяне на бактерии в околната среда да се зарази друг човек с устойчив организъм. Но близкият семеен контакт обикновено клони към 100% преносимост на заболяването върху всички членове на семейството, като особено податливи са децата. Достатъчно е в дома да има един бациолоотделител. Статистиката сочи, че един болен, бацилоотделител, обикновено заразява от 10 до 15 души при близък контакт. От тях 10% развиват активни форми на заболяване. Затова е от толкова голямо значение туберкулозно болните да бъдат откривани навреме и да се лекуват адекватно. Туберкулозата е коварно заболяване, развива се бавно. Признаците на заболяването са неспецифични – неразположеност, редукция на тегло, нощно изпотяване, поддържане на температура малко над 37 градуса, кашлица, често пъти с храчки, които в напредналите форми на туберкулоза стават кървави, гръдна болка, слабост. Тоест – това са симптоми, които могат да се срещнат при редица други заболявания. Затова откриването на туберкулозата става с кръвни изследвания на пълна кръвна картина, културелно изследване и образни изследвания, маркери на възпалението, директна микроскопия на храчка, а при децата – на стомашно-промивни води и съвременни имунологични тестове. Те с доста висок процент на точност дават отговор дали има или не туберкулозно заболяване.
Наблюдава се
негативна тенденция за нарастване на честотата сред детското население
Ако говорим за други страни, в които туберкулозата се среща, ще посочим Румъния с най-голяма заболеваемост от ЕС, следвана от Литва и Латвия, а Гърция и Хърватска със значително по-малка, отколкото у нас. В световен мащаб туберкулозата е най-разпространена в държави от Африка, Индия, Индонезия, Китай, Русия, като в последните три страни се срещат и „модерните“, резистентни на лечението, форми. Много често тя се явява коинфекция на HIV-инфекцията. Според СЗО, 1/3 от населението на Земята е с латентна форма на туберкулозна инфекция. Това са хора, които вече са заразени, но още не са развили заболяване. При 10% от тях най-вероятно ще се развие туберкулоза. Много е важно болестта да се открие рано, за да се предотврати заразяването на други индивиди, особено на деца, да не се допускат тежки форми и създаване на резистентност. Болните с подозирана туберкулозна инфекция следва да се насочат към специалист по пневмология и фтизиатрия, а децата – към детски пневмолог и фтизиатър.
Източник: https://clinica.bg/