Трябва да има болници с привилегии

Трябва да има болници с привилегии
Трупаме дългове, защото не връщаме пациенти, казва директорът на УМБАЛ-Бургас д-р Бойко Миразчийски
Трябва да има болници с привилегии
Трупаме дългове, защото не връщаме пациенти, казва директорът на УМБАЛ-Бургас д-р Бойко Миразчийски

Недоволството от орязаните лимити на болниците като че ли затихна през второто тримесечие с лекия ръст на бюджетите им. В разгара на лятото обаче има региони, където туристите увеличават многократно населението, а с това нараства и напливът към лечебните заведения. Как се справят в екстремната ситуация в една от най-натоварените болници на българското Черноморие?Попитахме д-р Бойко Миразчийски. Хирургът е изпълнителен директор на УМБАЛ-Бургас.


 

– Д-р Миразчийски, имате ли проблеми през това тримесечие с финансирането на болницата? Намален ли е лимитът, в сравнение със същия период на 2016 г.?

 – Проблемите с  финансирането, или по-скоро – недофинансирането на болниците, са едни и същи от години. Не бих казал, че важат само за нас, в подобно състояние са и много други в страната, но вие сте наясно с това. Специфичното при нас е, че сме болница в район, където населението през лятото се увеличава четири пъти и затова, дори при ненамалени лимити, изпитваме трудности.

 – С колко процента се е увеличил потокът от пациенти през летния сезон? Къде е най-сериозното натоварване?

– През летните месеци населението на Бургас се увеличава до близо 2 млн. души. В Бургаска област живеят около 400 000 души, но заради концентрацията на туристи през лятото обслужваме население, по-голямо от това на София. Само в Слънчев бряг има над 1 млн. души в момента. Отделно са туристите на юг – от Созопол до Царево. А сме само една държавна болница в цялата област. Най-сериозното натоварване е в Спешно отделение, в детските отделения, инфекциозно отделение. Знаете какви са най-характерните оплаквания през лятото – чревни разстройства, прегряване, травми, пострадали от ПТП.

– Успявате ли да обслужите всички в рамките на лимита?

– Не успяваме. Ако трябва да работим само в рамките на лимита, трябва да връщаме пациенти. Ние, за разлика от частните болници, никога не сме си го позволявали. Затова трупаме и дългове.

– Имате ли неразплатена надлимитна дейност за 2016 г. и 2017 г.?

– Да, близо 800 000 лв. за двете години.

– Как се управлява болница в условията на ограничен финансов ресурс?

– Трудно, но се стараем с колегите да правим необходимото, за да не се отразява това нито на възнагражденията на персонала, нито на взаимоотношенията ни с пациентите.

– Имате ли натрупани задължения към доставчици на лекарства и апаратура?

– Да, задълженията са почти константа в последните няколко години. Изготвили сме оздравителен план, говорим за подписване на споразумения и за изплащането им в рамките на нашите възможности. Надявам се постепенно да се справим.

– Имате ли други приходи – от доплащане, по европейски проекти?

– Имаме, но те не са в състояние да покрият задължения, които са трупани с години. А и на доплащането в държавна болница не се гледа с добро око, макар че има ситуации, в които няма как да няма доплащане.

– Успявате ли да инвестирате в развитието на болницата?  

– Стараем се поетапно да обновяваме апаратурата, но не с темповете, с които бихме искали.

– Как задържите лекарите и медсестрите? Имате ли проблеми с персонала?

– Проблемите с липсата на достатъчно персонал са проблем като цяло в България, а напоследък и в Европа. Не сме изключение, но имаме и доста положителни практики в последните години. Например, в момента имаме 45 специализанти, от които половината са назначени по новата наредба за специализации и ще останат на работа в болницата 5 години, след като вземат специалност. Това е добра новина на фона на застаряването на професията. Стремим се да предложим конкурентни възнаграждения на медицинските специалисти, възможности за допълнителни платени дежурства в отделения, където има недостиг.  За специалисти от други градове съдействаме за осигуряване на общински жилища. Даваме им възможност за развитие, предоставяме им условия да работят това, което искат и това, което е приятно за тях. При нас е интересно да се работи, защото се сблъскваме с най-различни случаи. Спешността е едно от най-интересните неща в медицината. Говоря от чисто професионална гледна точка. Още повече, че колегите имат възможност да си заработят заплати, които не са много по-ниски от тези в частните болници.

– Персоналът на УМБАЛ-Бургас взе активно участие в протеста срещу насилието над медици. При Вас имате ли проблеми с груби прояви от страна на пациенти?

– Проблеми с груби прояви има навсякъде и ние не сме изключение. За съжаление, и лекари, и пациенти, сме жертви на системата, която ни поставя в ситуации, в които се чувстваме безсилни. Ще дам и пример. Най-честите проблеми при нас възникват от пациенти, които пристигат в Спешно отделение на болницата и искат да бъдат прегледани. Не се чувстват добре, или водят деца, близки, които не се чувстват добре. Те смятат, че случаят им е спешен и наистина за всеки човек неговият случай е спешен. Но човешкият критерий за спешност и медицинският се различават. Според медицинския, спешен е този пациент, за който има пряка опасност за живота. И когато колегата погледне пациента и каже, че той трябва да изчака, започват скандалите. Вярно е, че човекът страда, но в никакъв случай състоянието му не е животозастрашаващо.

Или друг най-чест пример – първото звено на системата са личните лекари. Когато пациентът не се чувства добре, той трябва да търси личния си лекар. Ако той не е на работа, трябва да отиде в неотложен кабинет, с който личният му лекар има договор. От този кабинет могат да го изпратят в болницата, ако преценят. И тогава ние ще го приемем и ще го лекуваме. А те идват първо при нас. И настояват да им решим проблема, ама ако може, да не влизат в болницата. А ако не влязат в болницата, тяхното лечение трябва да е за наша сметка, или да си го платят.  А те не искат да плащат. Не искат нито да чакат, нито да плащат, нито да бъдат приемани в болница.

– На какво се дължи агресията? Как си я обяснявате?

– Обяснявам си тази агресия първо с недостатъчна информираност. Давам друг пример. Идват при нас майки с деца и казват – искам да го види педиатър. Да, ама колега от Спешно отделение, който не е педиатър, но примерно е специалист по вътрешни болести или спешна медицина, е видял детето и е преценил какъв е проблемът и как трябва да се лекува. Преценил е, че няма нужда да вика друг консултант. Но майката настоява, че иска педиатър или УНГ, защото била здравноосигурена. Нито една наредба не ни задължава да предоставяме специалисти по желание на пациента. Наредбата ни задължава да окажем спешна помощ и да осигурим преглед от лекар. А това, че пациентът иска педиатър, УНГ, неврохирург и др., вече е по желание на пациента и попада в графата на платените услуги. На второ място, без да засягам никой конкретно, но вина имат и медиите, и безнаказаността, която се шири при нападението над медици. Темата е твърде дълга и би могла да се разреши само със съвместни усилия на цялото общество.

– Смятате ли, че договорените с МВР и прокуратурата мерки ще сработят?

– Хубаво е, че се работи в тази посока. Много бих искал да сработят.

– Колко ще Ви струва осигуряването на охрана и оборудване в спешното отделение и в цялата болница?

– И в момента имаме охрана в болницата, а повечето от отделенията ни са с контролиран достъп. Проблемите, когато ги има, възникват най-вече в спешното отделение. Не сме правили точна сметка какво оборудване трябва да се вземе и колко ще ни струва то.

– Кои са най-сериозните проблеми в здравеопазването във Вашия регион? Как да се решат?

– Бургаска област е една от областите в страната, където здравеопазването се развива и в него се инвестира както финансов, така и човешки ресурс. Най-големият проблем винаги е бил осигуряването на достатъчно кадри, но има решение за създаване на Медицински факултет към Университет „Асен Златаров“ и считам, че той ще успее да ги осигури. Другият проблем, за който мога да говоря в качеството си на директор на тази болница, е недостатъчното финансиране и въпросните лимити, които трябва да бъдат преразгледани.

– Какво трябва да се промени в сектора? Време ли е да отпадне заплащането по клинични пътеки?

– Лично моето мнение като дългогодишен хирург е, че клиничната пътека не дава цялостна представа за състоянието на един пациент, нито пък покрива определени видове лечение. За неосигурените пациенти въобще не говорим – те са единствено наша грижа, наша, имам предвид на държавните болници. И когато постъпи един такъв, а те идват не по един, а десетки, и изразходи клинична пътека за 2000 лв., резултатът за нас никак не е добър.

– Имаше идея за болници без лимити. Възможно ли е да се направи подобно нещо?

– Защо да не е възможно? Тогава бихме работили без притеснение, че нещо няма да ни бъде заплатено и не бихме водили едни и същи разговори в продължение на години.

– Трябва ли да бъдат затваряни неефективните болници?

– Много е трудно да се отговори на този въпрос по принцип и не бих се наел да го правя. Всеки случай трябва да се преценява конкретно.

– Съдът отмени здравната карта, паднаха и критериите, по които НЗОК можеше да откаже договор на някои клиники. Това ще попречи ли за оптимизирането и реформирането на сектора?

– Ще бъда кратък. Работим по старите правила. Сами си отговорете доколко те са ефективни и дали допринасят за оптимизирането на сектора.

– Как да се засили контролът?

– Не мисля, че контролът е слаб. Поне ние не го усещаме така. Имаме проверки от НЗОК, от Медицински одит, от РЗИ, от МЗ почти постоянно. Всеки документ се гледа под лупа, преди да си получим парите от касата.

– Как виждате излизането от омагьосания кръг на недофинансиране на здравеопазването?

– Проблемът може да се реши като поставят определени болници в привилегировано положение. Това са държавните и университетските. В наредба № 49, според която се определят дейностите в болниците, са описани задълженията на такива с над 50% държавно участие и общинско участие, каквато е УМБАЛ – Бургас. Ние сме единствените, които сме длъжни да поддържаме спешно отделение, да поддържаме отделение по трансфузионна хематология, морга, ТЕЛК. Ние сме длъжни! Другите болници, ако искат – могат да ги имат, могат и да ги нямат. Съдебната медицина и останалите са само губещи дейности, които допълнително товарят болницата. Затова се налага да взимаме от печалбата на другите дейности, макар че за каква печалба си говорим, щом трябва да се разплащаме?

Автор: Лиляна Ламбева

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply