Не целувайте бебето в сезона на летния грип

Не целувайте бебето в сезона на летния грип
Носим ентеровирусите и по 5 месеца, отключват от менингит до конюнктивит, предупреждава д-р Петър Петров
Не целувайте бебето в сезона на летния грип
Носим ентеровирусите и по 5 месеца, отключват от менингит до конюнктивит, предупреждава д-р Петър Петров

Има вируси, способни да вдигнат температурата ни до 39 градуса в най-голямата жега. Наричаме ги „летни“ и ги свързваме с диария и повръщане. Но често забравяме, че принадлежат към групата на ентеровирусите, които никак не са безобидни. Защо е важно да търсим лекар още при първите симптоми, особено, когато се касае за деца? Попитахме началника на Инфекциозното отделение в столичната „Св. Анна“ д-р Петър Петров.

Ентеровирусите обикновено се проявяват през топлите месеци, когато градинските плодове и зеленчуци са на почит, а условията за разпространение на всякакви зарази са най-добри, заради по-оскъдното ни облекло. „Подходяща среда е, като си махнем дрехите, като почнем да се събираме повече, като ядем немити плодове и зеленчуци. Тези условия като че ли са най-добри през летния период – дини, пъпеши от бостана, домати от градината и прочие. Навремето ентеровирусите се пренасяха от зеленчуците, които се поливаха с фекални води. И това беше период, в който тези болести избуяваха навсякъде”, разказва д-р Петър Петров.

Едва ли се замисляме, когато пазаруваме, но натурално отгледаните дини „от бостана” или „еко” розови домати могат да носят със себе си също толкова натурални ентеровируси. А семейството им никак не е малко – тук попадат полиомиелита, Хепатит А, херти конюнктивита и вирусите, които причиняват всички полиомиелитни заболявания.

От всички ентеровируси най-безобидни са т. нар. ехо (ECHO) вируси, популярни повече като „летен грип”. Те са единствените, които имат грипоподобни симптоми, но нямат нищо общо със сезонния грип. Любопитен факт е, че

 

рядко причиняват диария

Това се случва в едва 1-2% от случаите, независимо че всеобщото впечатление е точно обратното. Размножават се в червата, но всъщност атакуват по-сериозно други органи и системи в тялото. Това обяснява защо пациентите се оплакват от силни болки в ставите и мускулите. Характерни за „летния грип” са също високата температура, главоболието, болките в корема, повръщането и зачервеното гърло. Обикновено заболяването отшумява за 3 до 5 дни, но ако оплакванията не бъдат овладяни, е възможно да настъпят и усложнения. Затова е препоръчително да се потърси лекарска помощ.

ECHO вирусите могат да причинят също обриви по тялото, като най-типичен техен представител е Бостънският екзантем. Пъпките се появяват по лигавицата на устата, гърдите и гърба, но не са придружени със сърбеж и това ги отличава от шарката. Заболяването протича с висока температура от 38-39 градуса, отпадналост, главоболие и повръщане. Отива си обаче в рамките на седмица.

 

Най-уязвими са бебетата и децата

защото имунитетът им не е достатъчно укрепнал да се бори с такива вируси. Страдат най-вече новородените до първата годинка и по-големите деца до 10-годишна възраст. Те се влошават изключително бързо, затова е важно родителите винаги да търсят лекарска помощ. Дори да се касае само за лека температура и неразположеност.

Обривите и летният грип обикновено протичат доброкачествено, но същото не може да се каже за ентеровирусите, които засягат нервната система. Те не винаги са безобидни и могат да причинят менингити, енцефалити, да атакува различни нерви в организма, да провокират полиомиелитни оплаквания и подобни на детския паралич състояния, отбелязва началникът на инфекциозното отделение в „Св. Анна”.

„Миналият месец в рамките само на една седмица имахме четири случая на менингит, доказано причинени от ентеровируси. Може да се каже, че това е своеобразен бум, но добрата новина е, че беше инцидентно и не продължи”, сподели д-р Петров.

По думите му,

 

леки и тежки вируси няма

Има такива, които попадат на „благоприятна” от имунна гледна точка среда и да дадат тежки последствия, но вирусът си остава един и същ. Истината е, че ходът на всяка болест зависи от състоянието на човешкия организъм, с когото се среща. Ако имунната система е здрава, инфекцията може и да не се развие или да отшуми за броени дни. Ако е срината обаче, пораженията могат да бъдат даже фатални.

„Коксаки вирусът, например, може да причини обриви, но и тежка коронарна болест в млада възраст. И хората загиват от инфаркт на 20-30 г., заради възпаление. Може да причини и тежък менинго-енцефалит. В нашата клиника имахме един такъв случай, който протече много тежко и човекът загина, а беше на 34 години”, допълва още д-р Петров.

Характерно на ентеровирусите е, че ни атакуват на два етапа. При първата вълна се проявяват общоинфекциозните симптоми с температура, отпадналост и повръщане. За ден-два болните се чувстват добре, нямат оплаквания и някои даже се връщат на работа. Следва обаче втора вълна, когато идват по-сериозните оплаквания. Тогава обикновено хората се озовават в болницата със съвсем конкретна диагноза.

Поставянето й е от съществено значение за терапията след това, защото на този етап за инфекциите от този вид

 

не съществува антивирусно лечение

Препарати, които намаляват репликацията на вируса, засега съществуват само за терапията на ХИВ/СПИН, сезонния грип, отчасти за Хепатит Б и за групата на херпесните вируси. С всички останали стотици разновидности на ентеровирусите организмът трябва да се справя сам. Наличните медикаменти борят конкретните оплаквания, но самото лечение се изразява в продължителен болничен престой.

„Какво правим ние? Не даваме допълнителни задачи на организма и го оставяме да се бори сам. Постелният режим не е измислица – тялото наистина трябва да е в покой, да е на сянка, да не се товари с работа. И лекарствата, след като копират част от симптомите, помагат на организма да се справи – това ни е решението”, разказва д-р Петров.

Добрата новина е, че разболеем ли се веднъж от някой ентеровирус, същият не може да ни порази втори път. Организмът запомня срещата си с него и

 

успява да изгради имунитет 

който ни предпазва срещу повторна инфекция. Това обаче не означава, че не можем да се разболеем от друг ентеровирус. Имунитетът е типово специфичен, т.е. всеки, който е боледувал от Хепатит А, няма как да се зарази втори път. Но е напълно възможно да „хване” херти конюнктивит или екзантем с температура.

На практика, никой не е защитен, защото основният разпространител на ентеровирусите са хората. Болният ги отделя от носоглътката в продължение на една-две седмици от началото на болестта. Но може да бъде заразоносител в продължение на цели пет-шест месеца. Това позволява на вирусите да оцеляват през неблагоприятните зимни месеци, за да се активират отново през пролетно-летния сезон.

Заразата обикновено се разпространява по два начина – фекално-орален и въздушно-капков път. В първия случай вирусът се отделя чрез изпражненията и попада в организма заради замърсени продукти. Във втория лети из въздуха, защото се съдържа в слюнката. „Ако някой кихне, аерозолът с вирусите

 

може да оцелее във въздуха около 20 минути

 

изминавайки няколко метра, и през това време вие да го вдишате”, предупреждава д-р Петров. Затова е изключително важно хранителните продукти старателно да се измиват и да се поддържа добра хигиена на ръцете. Другият му съвет е да не се целуват бебета и малки деца, тъй като те са с крехък имунитет и дори баналните грипоподобни симптоми с температура и повръщане могат да им причинят големи поразии.

В тази връзка едно от предложенията на инфекционистите е службите за държавен санитарен контрол да изследват водите, почвите и въздуха не само за бактериални, но също така и за вирусни агенти. По последни данни, над 80% от пациентите в болничните отделения страдат от вирусни, а не от бактериални инфекции. „Няма смисъл да следим бактерии, когато имаме заболеваемост от вируси”, мотивира предложението д-р Петров от „Св. Анна” в София.

Автор: Слава Аначкова

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply