26 юни – Световен ден за борба с наркоманиите

За смъртта, за живота и изгубването в превода…

За смъртта, за живота и изгубването в превода…Отново е 26 юни! Той ни напомня, че никога не е достатъчно това, което говорим и вършим, за да помогнем на изпадналия в такава беда! Подсеща ни, че превантивната ни работа трябва да е ежедневие, за да не пропуснем мига на колебание у децата си. На този ден хората по света изразяват активната си позиция и съпричастност в борбата с наркотиците. Наркотиците „проникват“ навсякъде и никой, независимо от социалния си статус, образование, материална задоволеност или нищета, не е предпазен от сблъсък с тях.

Повечето хора не приемат наркотични вещества. Но тези, които го правят, рискуват да станат зависими от тях и да се превърнат в наркомани. Важно е да се знае, че наркоманията е болестно състояние, предизвикано от взаимодействието на организма с психоактивното вещество /дрогата/, в резултат на което той изпитва непреодолима потребност за постоянен или периодичен прием на веществото

В резултат на злоупотребата се създава ЗАВИСИМОСТ, при която се наблюдават следните разстройства :

– Психични – повишена раздразнителност и нервност, разсеяност и невъзможност за концентриране на вниманието, отслабване на паметта, промяна във волята /засилена по отношение на набавянето или приемането на дрогата, и отслабена – за всичко останало/ и др.;

– Телесни – увреждания на нервната система, бъбреците, черния дроб, ендокринно – половата система, кожата, косата, ноктите, зъбите, упорито безсъние, загуба на сили, запек или диария, отклонения в менструалния цикъл при момичетата и др.

– Поведенчески – груби нарушения в дневния режим, бягство от учебна и трудова дейност, кражби, загуба на старата приятелска среда и „попадането“ в среда на наркомани.

При злоупотребата с наркотични вещества се наблюдават и следните състояния :

-Абстиненция – комплекс от разстройства на организма /спазми и болки в мускулите, изпотяване, треперене, редуване на топли и студени вълни, болки в ставите, кръста и костите, напрежение, тревожност, мъчително безсъние или кошмарни сънища и др./, които изчезват, макар и временно, след поредното приемане на наркотика

-Толеранс – привикване на организма към даден наркотик /след многократна употреба/, поради което е необходимо увеличаване на дозата му, с цел постигане на желаното въздействие.

Докосването до наркотиците поне веднъж в живота на младия човек е сериозен повод за загриженост. Друга обезпокоителна тенденция е все по – ранната възраст при първа употреба. Родителите трябва да знаят за опасностите от употребата на наркотици, за да предпазят своите деца, тъй като профилактиката е по-доброто решение от лечението. Много често те са последните, които научават, че детето им използва наркотични вещества. В забързаният темп на съвременния живот до голяма степен това се дължи на нарушеното общуване в семейството.

Опасно грешат родителите, които :

– мислят, че наркотиците са привилегия само за „лошите“ деца, а не и за собствените;

– тормозят и малтретират детето си при съмнение, че то проявява интерес или вече посяга към дрогата;

– изнасят дълги и скучни лекции по проблема;

– проявяват склонност да проповядват, като изтъкват себе си – колко този порок им е чужд;

– системно плашат децата си с ужасяващи, пресилени истории, свързани с консумация на дрога;

– не предприемат нищо, защото, видите ли : „Моето дете взема само марихуана, но не и хероин“;

– забравят, че алтернатива на дрогата може да бъде някакво друго /но не натрапено/ любимо занимание.

Съществуват различни стилове на възпитание : едни, които гарантират по-голяма сигурност, и други, които понякога могат да провокират консумацията на дрога. Успешното възпитание включва подкрепа на положителните качества и начини на поведение на подрастващите, които правят първите си стъпки към света и търсят своята идентичност.

Ако всички хора узнаят истината за наркотиците, те ще разберат, че светът без дрога дарява живот и е най – хубавото място за живеене.

 

ПРИЗНАЦИ И СИМПТОМИ ПРИ УПОТРЕБА НА НАРКОТИЦИ

Обикновено не се наблюдават достатъчно ясни признаци и симптоми при употребата на наркотици. Това в много случаи затруднява ранното разпознаване на употребяващите наркотици.

 

Външни признаци:

  • неестествено разширени или свити зеници;
  • зачервени или потъмнели очи;
  • забавен и неразбираем говор;
  • състояние на опиянение без мирис на алкохол;
  • потиснатост или свръхактивност;

 

Сигурни белези:

  • следи от убождане;
  • тръбички от хартия или станиол;
  • малки лъжички, капсули, шишенца, тръбички, таблетки, прахчета (с неизвестно съдържание);

 

Изменения в поведението:

  • загуба на амбиции и интерес към бъдещето;
  • чести отсъствия от къщи и бягство от училище;
  • известна тайнственост в поведението;
  • честа и рязка смяна в настроението;
  • промяна в състава на приятелите и познатите;
  • свръхчувствителност към критика, немотивирана агресивност;
  • чести и необясними телефонни разговори;
  • зачестяващи искания за пари или поява на суми с неясен произход;
  • липса на малки и скъпи предмети от дома (бижута, дрехи, книги и др.)
  • влошаване на здравето и физическото състояние.

 

Ще помогнем на нашите деца да се изградят като личности, способни да отстояват себе си и да не посягат към дрогата:

  • Ако сме по – толерантни те ще се научат да бъдат търпеливи.
  • Ако им вдъхваме кураж те ще се научат да бъдат уверени.
  • Ако получават похвала те ще научат какво е благодарност.
  • Ако срещат одобрение те ще научат да харесват себе си.
  • Ако се отнасяме към тях с благосклонност те ще се научат да търсят любовта в света.
  • Ако получават признание те ще се научат да следват целта си.
  • Ако живеят сред честност и почтеност те ще се научат какво е истина и справедливост.
  • Ако живеят в сигурност те ще се научат да вярват в себе си и в хората.

 

ЗАПОМНЕТЕ!

Наркотикът не се пробва, той се започва!

Обичта и  доверието са най-хубавото нещо, но не са достатъчни, за да опазим децата си. Най – важното е  в крехката възраст на пубертета и трудните тийнейджърски години  да им  помогнем  да се научат да казват „НЕ“! Като чувствителни радари трябва да улавяме всяка индикация за промяна в тях.

 

   Да не пропускаме да гледаме в очите им и да разчитаме правилно написаното там.    

   Да познаваме приятелите им, интересите им, вкусовете им.

   Деликатно да ги насочваме към добрите избори /спорт, туризъм, компютри, изкуство и какво ли още не/, като ги оставим да ги направят сами.

   Да успеем да ги убедим, че всички решения за техния живот и бъдеще са в техните ръце и че винаги могат да разчитат на нас.

  

Най-хубавото място за живеене e светът без дрога!

Източник: www.rzi-yambol.org

Leave a Reply