От февруари тази година в университетската болница „Св. Анна“ отвори врати единият от четирите центъра за лечение на инсулти, които държавата ни обеща. Как функционира той, колко пациенти вече са минали от там, попитахме д-р Нурфет Алиоски. Той е началник на Отделението по ендоваскуларна неврохирургия в болницата.
Само за четири месеца в Центъра за лечение на инсулти в „Св. Анна“ са спасили живота на 30 души със спешното състояние чрез прилагането на един от най-модерните методи – тромбектомия (изваждане на тромб). Този начин заедно с тромболизата (разтваряне на тромб) са „лидерите“ в лечението на исхемичните инсулти.
За сравнение през миналата година в цялата страна са направени едва шест тромбектомии, казва д-р Нурфет Алиоски, който е „виновникът“ за главоломното увеличаване на тази статистика. „Св. Анна“ обаче е водеща и по броя на другите модерни интервенции – тромболизите. За 2016 г. от 330 случая в страната, 87 са направени там, а тенденцията е аналогична и за тази година. Основна заслуга за развитието на болницата като водещ център за лечение на инсулти имат специалистите и добрата организация, която са изградили. Защото най-важно при лечението на инсулта е времето.
Имаме два прозореца, с които се съобразяваме
ако ги преминем, не можем да помогнем на пациента, казва д-р Алиоски. Първият е 4.30 часа, това е времето, до което може да се прави тромболиза. Вторият е до 6 часа, след като изтече, лекарите няма как да извършат тромбектомия.
Организацията е въпрос на желание, ние имахме много проблеми в началото, над половин година ни отнеха тренировките, за да постигнем момента, в който за 15-20 минути екипът ни може да се събере в болницата от всяка точка на София, ако има сигнал, че е дошъл пациент с инсулт, обяснява специалистът. Докато лекарите се придвижват към клиниката, колегите им правят нужните изследвания, за да преценят дали пациентът е за тромболиза или за тромбектомия. А те са много.
В центъра има спешно отделение с дежурен невролог и реаниматор
когато пристигне пациента веднага отива при тях. Протоколът в болницата е такъв, че при инсулт се слага червен печат на болния и той приоритетно минава през всички структури, за да се скъси времето до лечението.
Всички изследвания ни отнемат около 45 минути, колкото е записано и в европейския протокол, казва д-р Алиоски. За да се ориентират за големината на тромба и методът, който ще изберат за лечение, медиците правят скенер с контраст. Ако тромбът е малък, се разбива с тромболиза. Ако е голям обаче, се минава на тромбектомия. Това означава, че пациентът отива при д-р Алиоски. За съжaление наблюденията му показват, че българите са шампиони по запушени артерии.
Хората, които се вместват във времевите прозорци
обикновено са със запушвания на големи кръвоносни съдове и тромб в мозъка или с така наречените тандемни оклузии. В Европа броят им е около 10% от всички, а при нас тези оклузии са около 25%, казва д-р Алиоски и се шегува, че на международни конгреси не вярват на сложните случаи, които показват пред колегите си. Според него основните причини за тези аномалии са рядкото проследяване на хората с доплерова ехография и липсата на профилактични прегледи.
Заради това попадаме на пациенти, при които сънната артерия е запушена на 90%, казва той. Тогава се налага комплексно лечение. Първо специалистите минават с много тънък водач, с който качват микрокатетър през артерията и правят ангиография, а след това и балонна дилатация – тоест разширяват съда.
Най-добрият вариант е изобщо да не се слага стент
в остарата фаза на инсулта, тъй като риска да тромбозира е доста висок, пациентът трябва да бъде наситен с хепарин, с аспирин протект, обяснява специалистът. Затова, ако е възможно, лекарите се опитват да решат проблема само с поставянето на балон, но, ако не стане, поставят и стент. След като отпушат артерията, те започват да махат тромба в главата. Това става със специални устройства – тромбретрийвъри, които се разперват като щипка и хващат тромба, за да го извадят. Всичко това трябва да приключи за шест часа.
Екипът ни е от шест души и е мултидисциплинарен –
има неврохирург, невролог, който е движещата сила, анестезиолози и реаниматор, казва д-р Алиоски. След като приключат с интервенциите, изчакват 24 часа и правят контролен скенер на пациента, за да видят дали има усложнения. Ако има, тогава се прави отворена операция. Досега сме имали само един пациент с усложнения, а в световен мащаб такива са около 10% от случаите, казва гордо специалистът. Според него в основата на този успех е стриктното спазване на индикациите за лечение. Затова е и много важно тези центрове да не започнат да никнат като гъби в цялата страна, както вече сме свикнали при други специалности.
Има шанс и тук да се получи бум като инвазивните кардиологии, но няма да е полезно за пациентите, защото структурата на съдовете в мозъка е по-различна, мускуларният слой е по-слабо изразен и много по-лесно се получават кръвоизливи, казва др Алиоски. И ако тази дейност е оставена в ръцете на неопитен специалист, означава, че е произнесена смъртна присъда.
Същият обаче е ефектът за пациента
и ако не успее да дойде навреме в подходящата болница. Ако това се случи, той отива директно в неврологията, където нищо особено не може да се направи за него. Основните проблеми, за да се пропуснат времевите прозорци за лечение, са ниската здравна култура на българите, социалният ни модел и бавната Бърза помощ, смятат специалистите.
Много пенсионери живеят сами и близките им ги откриват няколко дни, след като вече е настъпил инсулта, казва д-р Алиоски. Или друг проблем е, че много хора смятат, че може да им мине от само себе си. Но това няма как да стане.
Ако при някого настъпят внезапна слабост в крайник, невъзможност за говорене, загуба на зрение, веднага трябва да отиде в болница, предупреждава д-р Алиоски. Обикновено инсултите настъпват при по-възрастни хора. Но за съжаление има и много млади пациенти. При тях рисковите фактори са пушенето, тромбофлебиите, атеросклеротичните изменения на фона на дислипедимията и затлъстяването. Редовните профилактични прегледи биха редуцирали броя на пациентите с 99.9% запушени артерии, категоричен е д-р Алиоски.
В центъра обаче не лекуват само инсулти
Вродените малформации на мозъчните съдове и аневризмите са другите две чести патологии.
Съвсем наскоро той е спасил 35-годишна жена с дете на една годинка. Тя била с епилепсия и артериовенозна малформация, при която в мозъка се появява кълбо от съдове. За да може да се оперира или третира с гаманож, се наложи да направим две процедури на емболизация, тъй като малформацията беше много голяма, казва специалистът. Затова с много тънък катетър са вкарали смес, която е запушила опасните зони и ги е изолирала от действие. Беше много стресова ситуация, тъй като увредените места се намираха в зоната на мозъка, която отговаря за двигателните способности на човек и всяка грешка би означавала инвалидизация, допълва д-р Алиоски.
Аневризмите на кръвоносните съдове в мозъка
са другият бич за младите хора. Лекуваме обикновено пациенти на 35-40 години, казва специалистът. При тях проблемите настъпват внезапно. Най-често рано сутринта или на работа. Започват със силно главоболие, повръщане, което се получава в следствие на разкъсване на аневризмата. Тогава все едно се получава малък взрив в мозъка, казва д-р Алиоски. В 20-25 процента от случаите хората почиват на място. В останалите получават помощ – като лечението е индивидуално за всеки случай. Но най-често се слагат специални пружинки – койлове, които спират кръвта. Ако се наложи след това се добавят балон или стент, за да се реши проблема. Най-честата причина за появата на тези аневризми са високото кръвно, както и генетичната предикспозиция, тютюнопушенето, казва д-р Алиоски. И обещава да открие поне още един, докато пише дисертация по тази тема. А междвременно съветва всички, които не искат да стигат до нуждата от неговата помощ, да не пропускат ежегодните си профилактични прегледи при джипито.
Автор: Мария Чипилева
Източник: https://clinica.bg/