Между 18 и 21 май 2017 г. в хотел „Интернационал“, к.к. Златни пясъци, се проведе XVI Национален конгрес по неврология. По време на форума беше организиран сателитен симпозиум на фармацевтична компания Ewopharma на тема „Терапевтични алгоритми в лечението на множествената склероза“. Лектор и модератор на симпозиума беше председателят на Българското дружество по неврология акад. проф. Иван Миланов, д.м.н.
Множествената склероза (МС) е автоимунно възпалително невродегенеративно хронично заболяване с неизяснена причина за възникване и вероятна генетична предразположеност. Като ключов фактор в развитието ѝ могат да бъдат факторите на околната среда и инфекциозни причинители. МС засяга мастната миелинова обвивка на аксоните на човешкия главен и гръбначен мозък. Това причинява демиелинизация и образуване на лезии в мозъка, което води до широк спектър от признаци и симптоми.
МС е най-честото демиелинизиращо заболяване на централна нервна система. Засяга хора между 20- и 50-годишна възраст, но предимно по-младите и е втората водеща причина за инвалидизация на хора в активна възраст след травматизма.
Лечението на МС е истинско предизвикателство за пациентите с това заболяване, техните семейства и лекуващите ги лекари.
„През последните години настъпи промяна в изискванията към какво точно трябва да се стремим при лечението на МС. Преди целта беше да намалим честотата на пристъпите. Сега се говори, че трябва да достигнем състояние без клинична активност на заболяването – не само пациентът да няма клинични пристъпи, но да няма и магнитно-резонансна активност“, обясни акад. Миланов.
По негово мнение, с оглед на това че по-голяма част от пациентите са в творчески-активна възраст, вече е актуално изискването медикаментите да нямат ефект върху бременността, да нямат толкова странични ефекти, намаляващи работоспособността и да бъдат лесни за употреба. „По отношението на качеството на живот на болните, тези неща са от много голямо значение“, допълни експертът.
Започването на лечение на МС е редно дори когато има наличие на един единствен пристъп и множество активни лезии.
По отношение на смяната на терапията броят на пристъпите през първите две години и времето между първия и втория пристъп са от съществено значение. От изнесените от акад. Миланов данни стана ясно, че когато лечението на пациента се сменя, най-рискови са релапсите между трети и шести месец, като те са белег за липсата на ефективност на лечението.
Академикът посочи, че пристъп с висока магнитно-резонансна активност трябва да се отчита като по-високорисков и че медикаментите трябва, както да намаляват броя на пристъпите, така и да забавят инвалидизацията на пациента. Според акад. Миланов решението за промяна на терапията трябва да се взима на базата на клиничните и магнитно-резонансните данни.
„При наличие на тежък пристъп, който не се повлиява от кортикостероиди или при два по-леки, настъпили през определен интервал в рамките на една година терапията задължително трябва да се смени“, разясни акад. Миланов.
Всяка година навлизат нови медикаменти за лечението на МС. Според академикът, те трябва да бъдат подредени в алгоритъм, за да се избегне безразборната им употреба.
Десислава Жекова, Medical News